Сред най-видимите негативни последици от пандемията в България е резкият спад на очакваната продължителност на живота – с почти две години. Новопубликуваните данни сочат към бързо възстановяване на индикатора, въпреки че той все още остава както зад пред-пандемичните си равнища, така и в сравнение с по-развитите държави на ЕС.

Очакваната продължителност на живота достига 73,5 години за периода 2021-2023 г.*, на фона на 71,9 за периода 2020-2022 г. В последния период, който не включва Covid-19 обаче стойността на индикатора е с година по-висока или 74,9 години за 2017-2019 г. Бързото подобрение дава всички основания да смятаме, че когато изчислението на продължителността на живота излезе напълно извън периода на свръхсмъртност от Covid-19, стойността на индикатора ще достигне тази предишна най-висока стойност и дори ще я надхвърли.

От регионална гледна точка големите разлики между отделните области на страната остават, като ножицата между лидерите София и Кърджали (75,4 години) и Видин (70,3) е цели пет години.

Прави впечатление и голямата разлика между областите в Южна и Северна България, като на Север, ако оставим настрана Габрово и Варна, продължителността на живота е чувствително по-ниска. Интересно е и струпването на няколко области с относително висока продължителност на живота в Родопите – Смолян, Кърджали и Хасково са сред лидерите в страната, въпреки че са на опашката по икономическо развитие.

Значителни разлики остават и в продължителността на живота на мъжете и жените – цели 7,4 години, както и между градовете и селата – 3 години.

Положителна динамика пък се наблюдава и при очакваната продължителност на живота на 65 годишна възраст, която е от водещо значение за планирането на пенсионната система и социалните политики – до 13 години средно за мъжете и 17,1 години за жените. И този индикатор обаче остава средно с година зад предишните най-високи стойности от периода 2017-2019 г.

В средноевропейски контекст обаче България остава страната с най-ниска продължителност на живота, както сочат последните разпространени от Евростат данни – най-близко до стойността на Латвия, но с шест години зад средното за ЕС-27 и година зад Румъния, която е най-близко като равнище на стопанско развитие.

По-интересното сравнение обаче е на поднционално ниво.

Доколкото София, и с нея целият Югозападен район се приближават почти точно (към 2022 г. – на 97%) към средноевропейското равнище на БВП на човек от населението в паритет на покупателна способност, бихме имали основания да очакваме, че и при индикаторите за социално развитие и качество на живот, сред които е и продължителността на живота, ще се наблюдава сходна конвергенция. Разликата обаче остава – в столицата отстоянието от средноевропейската стойност е шест години, а в по-слабо развитите части на Югозапада почти девет.

Възможно обяснение е забавянето на подобрението в социалното развитие в сравнение с икономическото – тоест, че водещите региони на България ще се приближат бързо към средноевропейските равнища следващите няколко години, след като догониха основния икономически индикатор.

Засега обаче разликите остават. Най-достъпният начин за стопяването им остава реформата в здравеопазването, съсредоточена върху подобряването на качеството на живота на населението и на живота в добро здраве. Докато в хода на пандемията мерките в здравната система бяха съсредоточени върху гасенето на текущи пожари, през 2024 г. тези проблеми са оставени далеч назад, а фокусът следва да се насочи отново към дългосрочните проблеми на сферата и техните трайни решения.

*Начинът на изчисление на индикатора ползва не конкретна година, а усреднена стойност за тригодишен период.

Анализът на Адриан Николов е част от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).