Мохамед Ел-Ериан: Фед не трябва да забавя намаляването на лихвените проценти
Забавянето в облекчаването на паричната политика може да застраши мекото икономическо приземяване, смята икономистът
Мнозина на Уолстрийт смятат, че няма значение кога Федералният резерв ще започне да намалява лихвите – преди септември или дълго след това. Според тях по-голямо значение има на какви нива ще се установят дългосрочно те.
За известния икономист Мохамед Ел-Ериан обаче това мнение пренебрегва важността на времето на първото намаление.
„При настоящите обстоятелства то е от решаващо значение за определяне на кумулативния мащаб на цикъла и благосъстоянието на икономиката“, пише за Financial Times президентът на Queens' College, Кеймбридж, и главен икономически съветник в Allianz.
Обичайният аргумент за важността на времето постулира, че първото намаление на ставката позволява на пазарите да определят цената на целия цикъл на понижаване на лихвените проценти с по-голяма увереност, посочва Ел-Ериан. Това явно е по-малко важно за централните банкери предвид сегашното поведение на Федералния резерв, който е прекалено зависим от данни и се въздържа от възприемане на стратегически възгледи, смята икономистът. „За съжаление, изглежда малко вероятно Фед да промени този подход скоро“, добавя той.
Според Ел-Ериан най-същественият аргумент за важността на времето е свързан със състоянието на икономиката. Нарастващите данни, макар и все още да не са универсални, сигнализират за икономическо отслабване, включително влошаващи се прогнозни показатели. Това съвпадна със значителна ерозия на балансовите буфери, държани от малките предприятия и домакинствата с по-ниски доходи.
Уязвимостите, които вероятно ще се увеличат, тъй като повечето от ефектите на големия цикъл на затягане на паричната политика тепърва се отразяват, идват на фона на значителна циклична икономическа и политическа нестабилност, както и преход в области като технологии, устойчива енергия, управление на веригата за доставки и търговия, посочва икономистът.
Има и историческа перспектива, която предполага, че навременното намаляване на лихвите ще допринесе за по-добри икономически резултати. Бързото разхлабване например изиграва значителна роля за осигуряването на „меко кацане“ след цикъла от 3 процентни пункта увеличение през 1994-95 г., припомня Ел-Ериан.
Като се има предвид динамиката на инфлацията, отлагането на първото намаление на лихвените проценти увеличава вероятността на Фед да му се наложи да намали лихвите с повече, за да минимизира риска от рецесия. Такъв сценарий би бил обратното на първоначалната политическа грешка на Фед за 2021-22 г. След като погрешно характеризира инфлацията като „преходна“ и забави своята политическа реакция, Фед трябваше да увеличи лихвите агресивно с над 5 процентни пункта, включително четири последователни повишения от 0,75 процентни пункта, припомня Ел-Ериан.
Ако този път Фед бъде принуден да започне голям цикъл на съкращаване поради забавено начало и ускоряване на икономическите и финансови слабости, той също ще трябва да намали лихвите с повече от необходимото въз основа на по-дългосрочни условия.
Крайното ниво на лихвените проценти в предстоящия цикъл на тяхното намаляване зависи от това кога Фед ще започне разхлабването, пише още икономистът и добавя: „Колкото по-дълго централните банкери изчакват със съкращенията, толкова повече икономиката рискува да нанесе ненужна вреда на перспективите си за растеж и финансова стабилност, като удари особено силно по-уязвимите сегменти.“