Шестима се борят за президентския пост в Иран. Кои са те?
Само шест от над 80 кандидатури успяха да преминат през проверката на Съвета на пазителите, ръководен от аятолах Хаменей
На предсрочните президентски избори на 28 юни, след смъртта на Ебрахим Раиси при катастрофа с хеликоптер миналия месец, иранците ще избират между кандидати, които са предимно хардлайнери.
Само шестима от над 80-те, които се надяваха да се явят на изборите, преминаха през проверката на твърдолинейния Съвет на пазителите - група от духовници и юристи, която се контролира от върховния лидер аятолах Али Хаменей. Той има последната дума по всички държавни въпроси. Президентът, който ръководи правителството ежедневно и носи особена отговорност за изпитващата затруднения иранска икономика, в крайна сметка също отговаря пред Върховния лидер.
Reuters прави кратки представяния на петима хардлайнери и един умерен кандидат за предстоящите избори:
Мохамед Бакер Калибаф
Бивш командир на Иранската революционна гвардия и съюзник на Хаменей, Калибаф е настоящият председател на парламента, доминиран от хардлайнерите. Преди това той се кандидатира неуспешно два пъти за президент и беше принуден да се оттегли от третата си кандидатура през 2017 г., за да предотврати разделен вот на хардлайнерите при първия - неуспешен - опит на Раиси за президентския пост.
През 2005 г. Калибаф подава оставка от Гвардията, за да се кандидатира за президент. След неуспешната си кампания той заема поста кмет на Техеран с одобрението на върховния лидер. На тази позиция той се задържа в продължение на 12 години.
През 2009 г. като кмет на Техеран Калибаф има заслуга за потушаването на месеци на кървави размирици, които разтърсиха страната след президентския вот. Според опозиционните кандидати тогава вотът е бил фалшифициран, за да се осигури преизбирането на твърдолинейния Махмуд Ахмадинеджад.
За активистите за граждански права той е известен като човек, който потушава протестите като началник на националната полиция, като лично бие демонстранти през 1999 г., а също така играе активна роля в потушаването на размириците през 2003 г.
Саед Джалили
Джалили е твърдолинеен дипломат, който губи десния си крак през 80-те години на миналия век, когато се сражава за гвардейците по време на ирано-иракската война. Притежаващ докторска степен по политически науки, той неведнъж е казвал, че е благочестив привърженик на управлението чрез върховна юриспруденция - система на ислямско управление, която е в основата на позицията на Али Хаменей.
Назначен от него, Джалили е секретар на Висшия съвет за национална сигурност в продължение на пет години, считано от 2007 г. - позиция, която автоматично го превръща в главен преговарящ по ядрените въпроси. Той също така работи в продължение на четири години в кабинета на Хаменей и се кандидатира с неуспех на президентските избори през 2013 г.
Бивш заместник-министър на външните работи, през 2013 г. Джалили е назначен от Хаменей за член на Съвета по целесъобразност - орган, който посредничи при спорове между парламента и Съвета на пазителите.
Масуд Пезешкиян
Ирански депутат от азербайджански произход, Пезешкиан е единственият умерен кандидат, одобрен от Съвета на пазителите и подкрепян от прореформаторския лагер. Перспективите му зависят от привличането на милиони разочаровани гласоподаватели, които останаха вкъщи на изборите от 2020 г. насам.
Лекар по професия, Пезешкиан е бил министър на здравеопазването при президента-реформатор Мохамед Хатами от 2001 до 2005 г., а от 2008 г. заема място в парламента.
Той открито критикува Ислямската република за липсата на прозрачност по отношение на смъртта в ареста на Махса Амини, млада иранска кюрдка, която предизвика няколкомесечни вълнения през 2022 г.
Пезешкиан не беше допуснат до президентските избори през 2021 г.
Мостафа Пурмохамади
Единственият духовник в надпреварата, Пурмохамади е бил министър на вътрешните работи по време на първия мандат на твърдолинейния бивш президент Махмуд Ахмадинеджад от 2005 до 2008 г.
От 1990 г. до 1999 г. е заместник-министър на разузнаването, а правозащитни групи твърдят, че е изиграл роля в убийствата на няколко видни интелектуалци дисиденти през 1998 г. Той не е коментирал обвиненията, но в изявление на Министерството на разузнаването от 1998 г. се казва: "Малък брой безотговорни, девиантни и нечестни агенти на министерството, които най-вероятно са били марионетки на други, са извършили тези убийства, които са били в интерес на чужденци".
В доклад от 2005 г. Humans Right Watch документира предполагаемата роля на Пурмохамади в екзекуцията на стотици политически затворници в иранската столица през 1988 г.
Пурмохамади никога не е коментирал публично твърденията за ролята си в така наречения "комитет на смъртта" през 1988 г., състоящ се от религиозни съдии, прокурори и служители на министерството на разузнаването, който е контролирал екзекуциите.
Алиреза Закани
Кметът на Техеран, който е част от твърдолинейна партия, и бивш депутат, през 2013 г. и 2017 г. беше дисквалифициран от президентската надпревара.
Бивш командир на свързаната с гвардията доброволческа милиция „Басидж“, Закани се оттегли от президентската надпревара през 2021 г., за да подкрепи кандидатурата на Раиси. Но в публикация в X той заяви: "На изборите през 2024 г. ще остана и ще се състезавам докрай, за да продължа пътя на Раиси".