„Енергийни острови“ помагат на Израел да изгради устойчивост за военно време
След смъртоносните атаки на „Хамас“ на 7 октомври бяха повредени електропроводи, което доведе до прекъсване на електрозахранването в страната
Маале Гилбоа, отдалечен кибуц на скалист хълм в Северен Израел, е малко вероятно място за изграждане на земеделска общност, да не говорим да е част от бъдещето на енергийните доставки на Израел. Но само на пръв поглед, защото опитът му в използването на възобновяеми енергийни източници и изграждането на решения за съхранение на енергия го поставя начело на израелската амбиция за създаване на по-устойчива и децентрализирана електрическа мрежа, която би могла да се справи по-добре по време на война.
„Избрахме най-трудното място за строителство, където другите казаха „няма как“, разказва пред Reuters Дови Милър, който помага за създаването на кибуца през 60-те години на миналия век и сега ръководи енергийните му операции.
Неговата задача е да превърне кибуца в първия „енергиен остров“ в Израел - микромрежа, която при необходимост може да се изолира от националната енергийна инфраструктура и да работи независимо.
„Изграждаме система, която позволява на батериите ни да получават произведената електроенергия, така че да продължат да работят, ако мрежата откаже. Ние ще се изключим и ще се превърнем в енергиен остров“, казва Милър.
Масивът от възобновяеми енергийни източници, включващ вятърни турбини, слънчева енергия и огромен купол, съхраняващ биогаз, превръща Маале Гилбоа в естествен избор за пилотната програма.
Планът за енергиен преход на Израел се разработва от години, но придоби по-голяма спешност, когато след смъртоносните атаки на „Хамас“ в Южен Израел на 7 октомври избухна война на няколко фронта. В този ден бяха повредени електропроводи, което доведе до прекъсване на електрозахранването. Израел беше принуден временно да спре основния си енергиен източник - офшорното находище на природен газ Тамар.
По света вече има хиляди проекти за микромрежи в Азия и Тихия океан, Северна Америка, Близкия изток и Африка в училища, болници, затвори и цели общности, но те често зависят от публично финансиране. През 2022 г. Световната банка заяви, че соларните микромрежи могат да помогнат на половин милиард души да получат достъп до електроенергия до 2030 г., но добави, че трябва да се предприемат повече действия за идентифициране на възможностите, намаляване на разходите и преодоляване на пречките пред финансирането.
Необходимост от децентрализация
Пилотният проект на Израел за микромрежа, който ще бъде завършен някъде през следващата година или най-късно през 2026, ще работи паралелно с големите запаси от дизелово гориво, въглища и генератори, които събира страната. Планът на Министерството на енергетиката е замислен като резервен вариант, а не като заместител на големите централи, които я захранват с природен газ от офшорни находища.
„В случай че паднат хиляди ракети, е ясно, че ще има проблеми с прекъсвания на електрозахранването“, казва Рон Айфер, ръководител на отдела за устойчива енергия на министерството.
По-голямата част от националната електропреносна мрежа се намира над земята и ще бъде вероятна мишена, ако боевете с подкрепяната от Иран „Хизбула“ в Ливан прераснат в по-широк конфликт. Затова Айфер е категоричен, че Израел трябва да децентрализира електроразпределението, за да намали рисковете.
Целта е да се създадат разширяващи се кръгове, всеки със собствен източник на енергия и възможност за съхранение, като се започне от отделните домакинства и общинските аварийни зони и се стигне до цели села или градски квартали. Стратегията включва и възстановяване на общините по границите на Газа и Ливан, които са били повредени или разрушени.
Целта на министерството е до 2030 г. да разполага с пет гигавата възобновяема енергия във възстановения район около Газа, което ще му помогне да постигне целта за производство на 30% от енергията от възобновяеми източници до този момент. До края на 2023 г. около 13% от енергийните нужди на страната се осигуряват от възобновяеми източници.
Повечето от микромрежите ще използват слънчева енергия от покриви или наземни полета, която може да се съхранява в батерии за използване през нощта. Допълнително произведената енергия може да се продава на националната мрежа. Ако дадено соларно поле бъде засегнато, то може да изгуби някои панели, но ще продължи да произвежда енергия, казва Айфер.
Този месец се очаква Израел да започне да разрешава на компании, различни от държавната Israel Electric Corp (IEC), да доставят електроенергия на домакинствата. Телекомуникационни групи като Bezeq и Cellcom, например, възнамеряват да се конкурират с IEC и самостоятелните инсталации ще бъдат естествен източник за тях, казват представители на индустрията. Министерството на енергетиката очаква около 12 милиарда шекела (3,3 милиарда долара) да постъпят в частния сектор с реформата.
Енергийният конгломерат Delek Group пък обяви във вторник, че се присъединява към предприятие за изграждане на 500 мегавата полета за слънчева енергия с двойно предназначение върху земеделски земи, подобни на тези, използвани от кибуца Маале Гилбоа.
Това преминаване към микромрежи вероятно щеше да се случи в някакъв момент, но едва по-нататък, казва Амит Мор, главен изпълнителен директор на Eco Energy Financial & Strategic Consulting и старши преподавател в Reichman University. „Но войната е катализатор. Съществува необходимост от самостоятелна енергия поради стратегическата енергийна сигурност, войната и екологичните рискове. В това отношение Израел може да послужи като модел, като микрокосмос за бързо адаптиране на тази технология за други страни, изправени пред подобни предизвикателства.“