Средно 7,3 от 10 граждани на ЕС заявяват, че са доволни от живота си.

Това става ясно от нови данни на Евростат за нивото на удовлетвореност на хората на възраст над 16 години, пише Euronews.

Традиционно, първото място за най-щастливи граждани е запазено за Финландия с резултат 7,8, следвана от Белгия, Австрия, Румъния и Словения – всички със 7,7.

За съжаление, българите попадат в дъното на класацията като най-нещастни граждани в блока с резултат 5,9 точки.

Тенденцията обаче се обръща, погледнато през времева перспектива, като за последното десетилетие най-много са намалели нивата на удовлетвореност именно в скандинавските държави Дания (от 8,0 на 7,5) и Швеция (от 7,9 на 7,5).

За сметка на това страните, в които удовлетвореността от живота се е повишила най-значително, са Кипър (от 6,2 на 7,5), България (от 4,8 на 5,9), Естония (от 6,5 на 7,2), Словения (от 7,0 на 7,7) и Гърция (от 6,2 на 6,9).

В съответното проучване гражданите са били помолени да оценят удовлетвореността си от живота от 0 до 10. Сега обаче ЕС работи върху по-сложно определение на щастието, което надхвърля обичайните оценки на БВП, допълва Euronews.

Неотдавна Европейската комисия определи „8+1“ критерия за определяне на качеството на живот:

1. Материални условия на живот

2. Количество и качество на заетостта

3. Здравеопазване

4. Образование

5. Свободно време и социални контакти

6. Икономическа и физическа безопасност

7. Управление и основни права

8. Жизнена среда

9. Цялостно преживяване на живота

Цялостната оценка на живота се измерва с помощта на три подкритерия: удовлетвореност от живота (познавателна оценка), афект (чувствата или емоционалните състояния на човека, както положителни, така и отрицателни, обикновено измервани по отношение на определен момент от време) и усещане за смисъл и цел в живота или добро психологическо функциониране, което е в съответствие с насоките на ОИСР за измерване на субективното благосъстояние.