Ремонт на подводен кабел. Или как се поддържа световният интернет

Малко преди 17 ч. на 18 ноември 1929 г. земята започва да се тресе. Близо до полуостров Бурин, на юг канадския остров Нюфаулндленд е регистрирано земетресение с магнитуд 7.2 по Рихтер. Епицентърът обаче е далече и живеещите в околоността не понасят сериозни щети от труса. Но през това време морето се движи, макар и да не се вижда с просто око. Два часа след труса цунами с височина 13 метра достига до Бурин, убивайки 28 души по пътя си.

И макар ефектът от природното бедствие да е опостушителен за местните, по-дълготрайните последствия от него са на морското дъно. Там се образува свлачище, а на пътя му лежи една критично важна инфраструктура – трансатлантическите подводни кабели, пише BBC. Дванайсет от тях са скъсани заради случващото се на дъното. Останалите 16 също са прекъснати, но по-късно, аварирайки на повече от 500 километра от епицентъра.

Още тогава се появява въпросът защо е това забавяне и каква е причината всички кабели да не се скъсат наведнъж. Отговор се намира едва през 50-те години на миналия век. Учените установяват, че свлачището и предизвиканото него течение се е движело по дъното. До този момент такъв природен феномен не е бил наблюдаван и описван.

Така скъсаните кабели помагат на науката да разбере още една важна подробност за океана. Техният ремонт отнема доста време, но през следващите години се превръщат в нещо като аларма за случващото се под водата. Едновременно с това благодарение на тези кабели светът комуникира със завидна скорост. А това е от критична важност във времена, в които сме толкова зависими от интернет. За това изниква големият въпрос – какво правим, ако кабелите се скъсат? На кого се обаждаме? Кой ги поправя?

„Интернет на телата“: Как технологията поставя на изпитание човешката автономия

В момента по морското дъно лежат около 1.4 млн. километра кабели и те могат да се намерят във всяка част на света. През тях минават 99% от всички цифрови данни. А в същото време един толкова важен кабел е дебел колкото градински маркуч.

„Повторение на аварията от 1929 г. би имало значително въздействие на комуникациите между Европа и Северна Америка. Но системата е забалежително устойчива“, казва Майк Клеър, съветник по морската среда на Международния комитет за защита на кабелите, който изследва въздействието на екстремните събития върху подводните системи.  По думите му годишно има между 150 и 200 повреди по тези кабели. Т.е. това е малък процент на фона на общо 1.4 млн. километра. А и авариите се отстраняват сравнително бързо.  Първите кабели са положени на морското дъно през XIX век. От тогава са били изложени на всякакви природни бедствия. Но най-често се късат заради хората.

В 80% от случаите става дума за пускане на котва на грешното място или влачене на мрежа от риболовен траулер, която се закача за кабелите, казва Стивън Холдън, ръководител на поддръжката за Европа, Близкия изток и Африка в Global Marine, компания за подводен инженеринг, която отстранява тези повреди. Те обикновено се случват на дълбочина от 200-300 метра. Едва около 20% от авариите в световен мащаб са причинени от природата – износване, скъсвания и т.н. Легенда е, че акули ги прегризват. Повреди от тях наистина са регистрирани, но преди десетилетия. В наши дни кабелите имат допълнителна защита от кевлар. Те обаче трябва да са тънки и леки, защото така ремонтите се правят по-лесно. Тези, които са по-близо до бреговете, обикновено са фиксирани към дъното.  При повреда към мястото се изпраща кораб.  

Интернет за всички: Лазери решават проблема с достъпа до мрежата в отдалечени райони

„Тези плавателни съдове са стратегически разположени по целия свят, за да могат за 10-12 дни да стигнат“, казва отговорникът за морските операции и вицепрезидент на Alcatel Submarine Networks Мик Макгавърн. „Като си помислите колко в голяма системата, това не е чак толкова дълго време“, допълва той.  Модерните методи за подводен ремонт позволяват повредите да бъдат отстранени за срок до седмица-две. Това е далеч по-кратко, отколкото деветте месеца, които са нужни за ремонт на повредата от 1929 г.  Дори да има авария, това не означава, че интернетът на една държава ще спре за цяла седмица. За да не се стигне до такъв развой се използват повече кабели и ако един излезе от строя, връзката се прехвърля през другите. В такива случаи връзката се забавя, но незабележимо. А в наши дни интернет е част от националната сигурност и понякога е единствената възможност за комуникация.  

Как се поправя скъсан кабел? Издърпва се на повърхността от кораба. След това повредата се отстранява и откъснатият участък се прикрепя към шамандура, докато операцията се повтори и с другия край. Всички оптични влакна се снаждат под микроскоп, за да се гарантира добра връзка. После двата края се съединяват. Ремонтираните кабели се спускат обратно във водата, а в по-плитки участъци се заравят в дъното. Понякога това е много трудна задача и се използва специална техника за изкопаване на канали. Преди години в Северния ледовит океан е използван плуг с тегло 110 тона, за да прокопае канал с дълбочина 4 метра за кабелите.  И макар че става дума за битова дейност като ремонти на съоръжение, често пъти тя от нея има неочаквани последствия най-вече за учените.

По време на първото полагане им още през XIX в. е установено, че има един по-плитък участък в Атлантическия океан, в който на дъното се оформя хребет. В наши дни кабелите играят ролята и на „сензори“ за откриване на акули, китове, кораби и регистриране на земтресения.  „Щетите, които тези съоръжения понасят, дават възможност да се научат фундаметални истини за опасностите в морето. Никога нямаше да разберем, че има свлачища, ако не бяха авариите по кабелите“, казва Клеър.  Някои щети няма как да бъдат избегнати.

Сателитен гигант влиза в голямата битка за интернет спътници

Заради изригванията на вулкана Хунга-Тунга през 2021-22 г. са прекъснати подводни кабели и островната държава Тонга остава без интернет в продължение на пет седмици. И макар че тогавашните изригвания са считани по-скоро за изключение, рискът от загуба на връзка за такива места винаги остава. Такива казуси показват и нуждата от „географско разнообразие“ на кабелите, както казва Клеър. Т.е. връзка от няколко места, за да има алтернатива в случай на нужда.  

„Особено малките острови в места като Южния Пасифик, където има тропически бури, земетресения и вулкани, са особено уязвими и с изменението на климата различните райони са засегнати по различни начини“, казва той.  За да се избегнат повредите от кораби, някои фирми предлагат специална навигация с безопасни места за пускане на котва. Но когато става дума за малки съдове с малоброен екипаж, не може да се разчита, че ще си купят скъп софтуер. В тези случаи е по-добре на рибарите да се каже къде точно са кабелите, за да внимават.

Или както казва Клеър:  „Все пак целият свят е заинтересован от това да има интернет“.