„Интернет на телата“: Как технологията поставя на изпитание човешката автономия
Това може да донесе огромни ползи в здравеопазването, но поражда опасения относно неприкосновеността на личния живот и етичните въпроси
Следващото поколение „интернет на телата“ (Internet of Bodies или IOB) има потенциал да сближи технологичните устройства и човешкото тяло повече от всякога.
Академикът и автор Андреа М. Матвишин, който въвежда термина през 2016 г., го описва като „мрежа от човешки тела, чиято цялост и функционалност зависят отчасти от интернет и свързаните с него технологии, като например изкуствения интелект“.
Според компанията за пазарни проучвания Mordor Intelligence само глобалният пазар на свързани медицински изделия ще възлиза на около 66 млрд. долара през 2024 г. и се очаква да достигне над 132 млрд. долара до 2029 г., подчертава CNBC.
Матвишин идентифицира три категории IOB, базирани на нивото на интеграция на дадено устройство.
Първата категория е външна. Технологиите от първо поколение, като например смарт часовници или гривни, се превърнаха в масови за проследяване на изманатите от нас стъпки, пулс, кръвно налягане или сърдечен ритъм. Умните очила, които могат да функционират като камери, слушалки или монитори, са друг пример за ранни IOB устройства.
Второто поколение е вътрешно. Това са устройства, които поглъщате или ви се имплантират. Например пейсмейкъри с цифрови импланти, интелигентни протези, вградени в нервите и мускулите на пациентите, или дори дигитални таблетки, които предават медицински данни, след като ги погълнете.
И накрая, има трето поколение. Тези устройства напълно се сливат с тялото, като същевременно поддържат връзка в реално време с външна машина и интернет.
Една от най-забележителните компании в тази област е Neuralink на Илон Мъск, която разработва мозъчно-компютърен интерфейс, наречен „връзката“.
Чипът с размер на монета се имплантира под черепа, където може да разчита мозъчните сигнали на човека и да му позволява да управлява външна машина.
Макар че поддръжниците на IOB са развълнувани от напредъка, който може да донесе, особено в здравеопазването, мнозина, включително и Матвишин в оригиналния си документ, имат опасения относно неприкосновеността на личния живот и етиката.
„Тъй като битовете и телата се сливат и човешката плът се преплита трайно с хардуера, софтуера и алгоритмите, IOB ще подложи на изпитание нашите норми и ценности като общество. По-специално, технологията ще постави на изпитание понятията за човешка автономия и самоуправление“, допълва ученият.