Когато германското правителство се разпадна по-рано този месец, като основен фактор бяха посочени сблъсъците в рамките на бившата управляваща коалиция относно икономическата и бюджетната политика. Oсновна роля в тези сблъсъци изигра дълговата спирачка на страната.

Бившият министър на финансите Кристиан Линднер, чието уволнение беше повратната точка за разпадането на управляващата коалиция, заяви пред пресата в началото на ноември, че германският канцлер Олаф Шолц е поискал нейната отмяна - искане, което той не е могъл да приеме.

Шолц уволни Линднер още същия ден, като заяви, че бившият финансов министър не изглежда склонен да сътрудничи по предложенията за бюджета на Германия за 2025 г. Той разкри, че плановете му включват идеите на партията на Линднер, но също така ясно показват необходимостта от повече финансова свобода.

Напрежението относно фискалната политика назряваше отдавна, засилено от продължаващите опасения за състоянието на икономиката на страната, която от няколко тримесечия се колебае на ръба на рецесията. Второто отчитане на БВП за третото тримесечие, публикувано в петък, показа ръст от 0,1% спрямо предходното.

И така тригодишната коалиция между Социалдемократическата партия (SPD) на Шолц, Зелената партия и Свободната демократическа партия (FDP) на Линднер се разпадна. Сега Германия е изправена пред предсрочни избори през февруари.

Амок, хаос и предсрочни избори: 23-ти февруари е новата решаваща дата за Германия

Но какво представлява дълговата спирачка и защо е толкова спорна?

Какво представлява дълговата спирачка?

Дълговата спирачка на Германия, или „Schuldenbremse“, е фискално правило, което е част от конституцията на страната. Тя ограничава размера на дълга, който правителството може да поеме, и постановява, че размерът на структурния бюджетен дефицит на федералното правителство не трябва да надвишава 0,35% от годишния брутен вътрешен продукт. Тя беше договорена през 2009 г. в отговор на финансовата криза от 2008 г. и на неимоверно високия дълг, който германското правителство имаше по това време.

При някои извънредни обстоятелства дълговата спирачка може да бъде преустановена - това се случи например по време на пандемията. По данни на Европейската комисия държавният дълг на Германия е малко над 60% от брутния ѝ вътрешен продукт, което е под съотношението на дълга към БВП на други големи държави от еврозоната.

Когато дълговата спирачка беше въведена за първи път, нейните защитници твърдяха, че тя ще осигури устойчив и отговорен подход към публичните финанси и разходите. И до днес това остава популярен аргумент в полза на тази политика.

Междувременно критиците твърдят, че тя е твърде рестриктивна и че възпрепятства инвестициите, които са необходими за едно успешно бъдеще.

Филипа Зигл-Гльокнер, основател и управляващ директор на мозъчния тръст Dezernat Zukunft, коментира пред CNBC, че дълговата спирачка е довела до „огромна липса на инвестиции“.

„Инфраструктурата като железопътната мрежа и образованието в Германия сега страдат. И за мен това е последица от дълговата спирачка“, казва тя.

Криза на два фронта: Германия между предсрочните избори и митата на Тръмп

Спорна точка

Във вече бившата управляваща коалиция мненията за дълговата спирачка се различават.

SPD на Шолц например многократно се е застъпвала за нейната реформа, призовавайки за по-широк обхват на това, което може да се разглежда като извънредна ситуация за спирането ѝ - например изменението на климата и войната между Русия и Украйна.

FDP на Линднер подкрепя мнението, че правилото за дълговата спирачка трябва да се спазва, и заявява, че оставащите последици от пандемията, извънредната ситуация, свързана с климата, и войната в Украйна са по-скоро дългосрочни предизвикателства за правителството, отколкото извънредни ситуации. Това бележи промяна в политиката, тъй като през 2009 г. FDP се въздържа при гласуването за добавяне на дълговата спирачка в германската конституция.

Мярката стана още по-спорна, след като миналата година германският конституционен съд постанови, че е незаконно правителството да пренасочи към бюджета спешния дълг, поет по време на COVID-19. По това време някои наблюдатели и правителствени фигури твърдяха, че климатичната криза също е извънредна ситуация, но решението на съда остана в сила.

„Решението, което наложи стриктно тълкуване на дълговата спирачка, имаше ключов принос за нарастващите спорове в бившата коалиция за това как да се справим с липсата на фискално пространство“, посочва Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg.

Но въпреки че дълговата спирачка беше важен фактор за разпадането на правителството, Карстен Бржески, глобален ръководител на макрокомпанията ING, смята, че е имало и други фактори.

„Почти религиозното придържане на Линднер към дълговата спирачка, въпреки че в миналото той е проявявал известна гъвкавост, предполага, че е имало политически мотив. Мисля, че правителството се срина главно поради политически причини и лични напрежения“, акцентира той.

Европейските лидери са по-недолюбвани от всякога. Кой оглавява анти-списъка?

Бъдещето на дълговата спирачка

Тъй като сега вниманието се насочва към предстоящите избори, възникват въпроси за бъдещето на дълговата спирачка при ново коалиционно правителство.

Шмидинг от Berenberg смята, че ако спечели изборите, Християндемократическата партия (CDU) вероятно ще влезе в коалиция и ще сключи споразумение с лявоцентристка партия като SPD или Зелената партия.

Той прогнозира, че CDU, заедно с баварската си партньорска партия Християнсоциалният съюз (CSU), ще се съгласи „на скромна реформа на дълговата спирачка, за да се създаде фискално пространство за повече военни разходи и инвестиции. В замяна на това левоцентристите ще се съгласят на някои реформи в подкрепа на растежа, включително орязване на социалните помощи, по-малко щедри условия за ранно пенсиониране и по-ниски данъци върху бизнеса“.

Бржески от ING също очаква дълговата спирачка да се смекчи, но посочва, че всякакви структурни промени в закона ще изискват мнозинство от две трети в парламента, тъй като фискалното правило е част от конституцията. Това означава, че резултатът ще зависи и от по-широкия състав на парламента.

Други са по-колебливи. Марсел Фрацшер, президент на DIW Берлин, заявява, че според него новото правителство „няма да докосне“ дълговата спирачка.

„Обществената подкрепа за нея е висока, а страната има мания по отношение на спестяванията и дълговете“, казва той.

По думите му може да се стигне до символични промени - като например начина на изчисляване на структурните компоненти на дълговата спирачка - но не и до фундаментална промяна, от която спешно се нуждаем в Германия, за да стимулираме публичните инвестиции.

Междувременно Бржески добавя, че дори без сериозни реформи на дълговата спирачка все пак може да има известно раздвижване във фискалната политика на страната - например чрез дружество със специална цел, предназначено за финансиране на инвестиции.

„Във всеки случай очаквам допълнителни фискални стимули в размер на 1% до 2% от БВП през следващите пет до десет години. Това най-накрая би затворило големия инвестиционен дефицит, който нарастваше през последните десет години“, посочва той.