Коледа безспорно е един от любимите празници в зимния календар на Западния свят, в чиито традиции могат да се открият и следи от миналото преди Христа.

Основните персонажи на Коледа са добре познати на всички, но ако се вгледаме по-внимателно, ще открием и един по-тъмен, мистериозен ансамбъл от герои, които украсяват зимните фестивали в Европа. Те носят ехо от времена, когато митове, легенди и природни духове са били основна част от културата, пише BBC Travel.

Някои напомнят на образи от стари приказки – вещици и демони, а други сякаш символизират душата на природата.

През вековете църквата многократно се е опитвала да изкорени тези фигури от фолклора, но вместо това те често са били вплитани в християнските обичаи.

Ето четири от най-интересните примери за европейски зимни традиции, които разказват историята за културното ни наследство:

Festa della Befana: Италианският празник на добрата вещица

Тази традиция съчетава образа на вещица с християнския дух да се подаряват подаръци.

Всяка година на 5 януари (навечерието на Богоявление) La Befana лети през нощта на своята метла, за да доставя подаръци на децата. Подобно на Дядо Коледа, тя влиза през комина и оставя играчки и бонбони за послушните - или въглени за тези, които не са били толкова добри през изминалата година.

Според легендата La Befana е приютила Тримата влъхви, когато са пътували, за да се срещнат с младенеца Исус. Това я свързва с християнската традиция, но корените ѝ може би са още по-древни – някои вярват, че тя произлиза от Стрена, римската богиня на новогодишните подаръци.

Днес Festa della Befana е голямо събитие, най-вече в град Урбания, регион Марке, който се смята за "дома" на La Befana. Хиляди хора посещават града всяка година, за да опитат befanini (бисквити с ром, във формата на вещица), да видят парада на най-дългия чорап в света (50 метра) и да се потопят в уличните спектакли, където костюмирани вещици "летят" между кулите на църквите.

Местните пазари предлагат уникални продукти, включително майолика, а празникът съчетава старите традиции с модерно забавление, привличайки посетители от цяла Италия и света.

Корабът пътува основно през нощта, което позволява всяка сутрин за гостите да започва на различно пристанище. На борда празничното настроение се допълва от вечерни забавления като коледни песнопения и концерти

С круиз по Дунав - една вълшебна обиколка на коледните базари в Европа

Krampusnacht: Тъмната страна на коледните традиции в Алпите

На 6 декември Централна Европа отбелязва Деня на Св. Николай – покровителя на децата и реалното вдъхновение за образа на Дядо Коледа.

В Бавария, Австрия и Южен Тирол този празник е свързан с награждаването на послушните деца с подаръци. Но нощта преди това, на 5 декември, се превръща в далеч по-мрачна и страховита традиция: Krampusnacht, или Нощта на Крампус.

Той е демонична фигура – получовек, полукоза, с рога, тъмна козина, страховит изплезен език и изпъкнали очи. Докато Св. Николай възнаграждава добрите деца, Крампус наказва непослушните с брезови клони, а най-лошите дори заплашва да отведе в ада с кошница, закачена на гърба му.

Произходът на Крампус остава загадка, но е вероятно той да е предхристиянски персонаж, който е бил вплетен в традициите на Коледа. На 5 декември традицията оживява с Krampuslauf, когато местните обличат костюми на Крампус, носят маски, звънтят с камбани и гонят злите духове.

Разбира се, всичко това се съпровожда от щедро количество шнапс – любимата напитка на Крампус.

Едно от най-големите и впечатляващи Krampuslauf шествия се провежда в стария град на Залцбург, привличайки както местни, така и туристи, които искат да усетят тази уникална и страховита част от алпийската култура.

Празничният дух превзема градовете в цяла Европа и коледната приказка се превръща в реалност

Магията на европейските коледни базари през 2024 г.

Mari Lwyd: Екстравагантната уелска традиция, която озарява зимата

В Уелс празничният сезон се отличава с една от най-необичайните британски традиции – Mari Lwyd.

Този древен обичай включва конски череп, украсен с ленти, гирлянди и блестящи топки, прикрепен към прът и обвит в чаршаф. „Костюмът“ се носи от местен мъж, който, заедно с група придружители, обикаля квартала, чука по вратите и рецитира стихове, за да поиска храна и напитки.

Макар Mari Lwyd да се среща в цял Южен Уелс по време на Коледа и Нова година, най-голямото събитие се провежда в град Чепстоу, близо до границата с Англия, през януари.

Десетки „коне скелети“ изпълват улиците, придружени от танцьори на Морис, които изпълняват спектакли из града. Традицията включва посещения на местни кръчми, музея на града и замъка Чепстоу, където участниците възпроизвеждат древната практика на васейл – коледно обикаляне от врата на врата с песни и вино. Този обичай напомня и за други традиции като коледуването или обикалянето за лакомства на Хелоуин.

Но Mari Lwyd добавя уникален уелски привкус с васейл церемонията. Групите се отправят към стария мост на река Уай – границата между Англия и Уелс – за символично събиране с васейл групи от Англия, които в крайна сметка са поканени от уелската страна.

Финалът на събитието се провежда в овощна градина край замъка, където се извършва ритуал за добра реколта: корените на дърветата се поливат със сайдер, филии хляб се закачат на клоните, а танци, песни и, разбира се, още сайдер, озаряват атмосферата.

Profit.bg

Най-интересните коледни традиции на масата – и нашите са сред тях

Танцът на мечката оживява в Румъния

На 30 декември в източния исторически румънски регион Молдова (различна от държавата Република Молдова) улиците оживяват от необичайна гледка – групи от "мечки", които танцуват, ръмжат и размахват лапи. Това е Мечият танц – древен ритуал, който съчетава сила, духовност и културно наследство.

Румъния е дом на най-голямата популация от кафяви мечки в Европа извън Русия – около 8 000 мечки обитават Карпатските планини. Не е изненада, че този могъщ звяр е станал символ на сила и обновление в румънската култура.

По време на фестивала местните жители се обличат в истински мечи кожи, които се предават през поколенията и могат да тежат до 40 кг. Те танцуват под звуците на тъпани и панфлейти, свирени от музиканти в традиционни носии. Основната част от танца символизира "смъртта" и "възкресението" на мечката – акт, който се счита за знак за обновление и ново начало за предстоящата година.

Корените на ритуала се проследяват до гето-даките – древен индоевропейски народ, който почитал мечките като свещени животни, символизиращи сила и нов живот. Те дори намазвали новородените бебета с меча мас, вярвайки, че това ще им предаде силата на животното.

Мечият танц се провежда в множество селища в североизточна Румъния, но най-известният фестивал е в град Комънешти, който привлича посетители от цял свят, желаещи да усетят магията на тази уникална традиция.