„Повечето европейски правителства нямат търпение да се отърват от сирийските си мигранти“, казва пред POLITICO Лина Чауаф, която е била известна телевизионна водеща в Дамаск, докато не бяха от режима на Башар Асад през 2011 г.

И наистина, европейците изглеждат твърде нетърпеливи да видят гърба на сирийските кандидати за убежище, които първоначално приеха. Австрия едва изчака да се разсеят облаците от самолета, с който Асад отлетя за Москва, за да обяви, че вече изготвя планове за депортиране на своите 100 000 сирийци. Междувременно канцлерът Карл Нехамер ги подтиква към напускане, като предлага 1000 евро на всеки, който реши доброволно да се върне в Сирия.

Другите правителства от ЕС са по-предпазливи, но няколко от тях бързо спряха разглеждането на сирийски молби за убежище.

„Трябва да изчакаме още няколко дни, за да видим накъде върви Сирия“, обясни Нанси Файзер, министър на вътрешните работи на Германия, която е сред страните, прилагащи по-обмислен тон.

Подобно на повечето сирийци, Чауаф, която понастоящем е стипендиант на Neiman в Харвардския университет, се колебае между надеждата и тревогата за перспективите пред Сирия. От 2013 г. тя ръководи независимата продемократична сирийска радиостанция Rozana, която се фокусира върху репортажи за правата на човека и излъчва от студия в Париж и Газиантеп, Турция. Екипът разполага с около 25 кореспонденти, базирани извън Сирия, и с две дузини в страната. След свалянето на Асад тя почти не е мигнала и планира скоро да посети Дамаск и да премести по-голямата част от персонала на Rozana в Сирия. Но не си прави илюзии за това, което може да очаква измъчената ѝ от войната страна, и се опасява, че Европа може би твърде бързо е решила, че скоро ще се отърве от сирийските мигранти. Всъщност, ако нещата се объркат, континентът може дори да стане свидетел на нов бежански поток.

Има и ключови въпроси, които трябва да се зададат. Ще се превърне ли Сирия в по-нормална държава и ще загърби ли от насилието и потисничеството на режима на Асад, или ѝ се предлага само отдих и скоро ще се сблъска с ислямистките репресии, наложени от основната бунтовническа групировка „Хаят Тахрир аш Шам“ (HTS), чийто произход е свързан с Ал Кайда и групировката „Ислямска държава“? Дали бойците ще бъдат приобщаващи и ще приемат светска, демократична държава? Могат ли новите управници на Сирия - които и да са те - да преодолеят религиозните и етническите разломи, влошени от 13-годишната гражданска война, които разделят страната на сунитско мнозинство, алауити, друзи, кюрди и християни?

Ако може да се съди по миналото, предзнаменованията не са добри. Арабската пролет доведе до свалянето на диктатори на фона на големи надежди. Но се оказа, че деспоти замениха деспоти. А в Либия, която е много по-сплотено общество от Сирия, имаше само кратък период на преходен мир, преди куршумите да заменят бюлетините отново.

Засега голяма част от вниманието в Сирия е насочено към радостта от оттеглянето на Асад; към отварянето на затворите на режима, където десетки хиляди затворници поглеждат с благодарност към слънчевата светлина и се събират със семействата си, които отдавна са загубили надежда за тях. Както винаги при падането на една автокрация, и тук бързо се разкрива блясъка, оставен от бягащите управници в техните мраморни имения - гараж с луксозни автомобили, включително Aston Martins, Lamborghini, черен Lexus и рядко Ferrari F50; стелажи с дрехи от висок клас; куфари Louis Vuitton и чанти Hermès. Разбира се, цената на целия този блясък, заграбен от клептократите, е по-нататъшното травмиране на страната, която никога не се е радвала на стабилна демокрация, откакто получи независимостта си през 1946 г. Всичко, което съвременна Сирия познава, са преврати, военни бунтове и въстания. А от 1963 г. насам - жестока автокрация. Това не е добър опит и не вдъхва доверие.

Забележително е, че държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен дори не посмя да произнесе думата „демокрация“ при пристигането си миналата седмица в съседна Йордания, за да обсъди прехода в Сирия. Той спомена, че е важно да се уверим, че „сирийският народ има възможност да избере своя път напред“, но как ще бъде постигнато това без свободни и честни избори, може само да се гадае.

Блинкен все пак очерта някои принципи, които една преходна Сирия трябва да спазва от гледна точка на Вашингтон.

„Той трябва да бъде приобщаващ, не сектантска. Тя трябва да поддържа и защитава правата на всички сирийци, включително на малцинствата“, каза той и подчерта, че новата Сирия не трябва да се използва „като база за тероризъм, екстремизъм и да представлява заплаха за съседите си или да се съюзява с групировки като ИДИЛ“.

„Тя трябва да бъде приобщаваща, несектантска. Тя трябва да поддържа и защитава правата на всички сирийци, включително малцинствата“, каза той. И той подчерта, че новата Сирия не трябва да се използва „като база за тероризъм, екстремизъм и да представлява заплаха за своите съседи или съюзник с групи като ISIS“, добави той.

Американският първи дипломат също така избягва да споменава името на главния бунтовнически командир на Сирия, Ахмед Хюсеин ал-Шара (който изглежда се отказа от бойното си име Абу Мохамед ал-Джолани) или на HTS, която е определена за терористична организация от САЩ и Обединеното кралство. Въпреки цялото неотдавнашно преустройство на HTS и толерирането на религиозните малцинства в анклава Идлиб, има много причини за безпокойство на сирийци като Чаваф, които не го правят искат да видят Сирия контролирана от ислямисти или салафитски джихадисти. Само преди шест години маскирани въоръжени мъже от групировката в град Кафранбел нападнаха от засада и убиха известния сирийски активист Раед ал-Фарес и неговия колега Хамуд Джнид. Фарес основава Radio Fresh, първата станция, която излъчва в райони, освободени от Асад. HTS обвини за подобни случаи ексцесиите на няколко лица, но не наказа извършителите им. И което е тревожно, цялата идеологическа основа на HTS е крайно ислямистка, въпреки очевидното ѝ откъсване от Ал Кайда през 2016 г.

Това прекъсване по-скоро е свързано с тактика и решение на Шара, че той и неговите бойци трябва да се съсредоточат върху свалянето на Асад, а не върху транснационалния джихад. Идеолози и духовници на HTS като египтянина Абу ал-Фатах ал-Фаргали, шериатски законотворец и военен съдия в Идлиб, са разработили някои основни принципи на управление, които са били спазвани от правителството на сирийското спасение, създадено в града. Тези принципи включват пълно отхвърляне на демокрацията и секуларизма и прегръдката на ислямското управление.

Под управлението на HTS Идлиб не е провеждал никакви избори. Министрите се одобряват от шура, консултативен съвет. Спазват се законите на шериата. В правителството не са назначени жени. А преходното управление, създадено от Шара за Сирия, е пълно с лоялисти на HTS.