Германия малко по малко започва да се чувства по-удобно и да подобрява стабилността си. Но може ли 2025 да бъде годината на сеизмична промяна за най-голямата икономика в ЕС?

Ако погледнем напред към 2025 г., има едно предстоящо събитие, което е под контрола на страната: изборите през февруари, свикани седем месеца по-рано, след като трипартийната коалиция на канцлера Олаф Шолц внезапно се разпадна.

Ако лидерът на Християндемократическия съюз (CDU) Фридрих Мерц спечели надпреварата, и то с голяма преднина, той ще се почувства окуражен да предприеме редица закъснели икономически реформи.

Има обаче много повече събития, които са извън контрола на Германия: Завръщането на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом, последиците от войната в Украйна, по-нататъшните подривни действия на Русия и Китай, както и конфликтът в Близкия изток. Тяхното влияние върху изборите в страната не може да бъде пренебрегнато.

Така че може би с основание германците днес са по-притеснени за мястото си в света, отколкото когато и да било в следвоенната си история.

Почти всички извън Германия се оплакват от неспособността на администрацията на Шолц да наложи програма за икономическа модернизация, но мнозина в страната се плашат от нея. Германия е скована от старомодни практики - от обществените услуги, които сякаш са забравили за дигиталния свят, до замиращите индустрии, които се чувстват в правото си на държавна подкрепа. И все пак много от най-засегнатите от това са тези, които се противопоставят на строгите мерки, необходими за рестартиране на икономиката.

Това е предизвикателството, пред което е изправен Мерц. Политически ветеран, който е прекарал голяма част от кариерата си в борба със собствената си партия - особено с бившия ѝ лидер Ангела Меркел - 69-годишният настоящлидер на CDU знае, че времето не е на негова страна. Но той ще се наслаждава на борбата и, за разлика от Шолц, може би притежава качествата, които изисква тази работа.

Всички партии обещават да възстановят славните дни на германския индустриален растеж, но имат силно конкуриращи се виждания за това как да го постигнат

Как ще излезе от икономическата дупка Германия?

Първо обаче Мерц трябва да си осигури победа. А, макар че CDU започва в силна позиция, изборите в Германия имат навика да поднасят изненади. Например миналия път Шолц изкова победата с кампания, в която не каза и не направи нищо забележително - достатъчно беше да гледа как тогавашният кандидат на CDU Армин Лаше беше сниман да се смее извън сцената по време на предизборно събитие, посветено на жертвите на наводненията, и да гледа как Аналена Бербок от Зелените е хваната да разкрасява автобиографията си.

И, без съмнение, сега се надява историята да се повтори. Затова Мерц се опитва да обуздае инстинктите си и да не се нахвърля върху критиците. Но рискът да си навлече неприятности не е малък.

Това е от решаващо значение, защото макар Мерц да мечтае за абсолютно мнозинство, избирателната система вероятно няма да му го даде. Той ще трябва да работи или със социалдемократите (SPD), или със Зелените. Аритметиката е сложна, но ако либералните свободни демократи паднат под 5-процентната парламентарна бариера - както изглежда вероятно - ще има повече места, които да се разпределят между по-големите партии.

Разбира се, най-голямо безпокойство буди представянето на двете екстремистки популистки партии в страната: Крайнодясната „Алтернатива за Германия“ в момента все още е на второ място, използвайки обществените страхове по отношение на икономиката, Украйна и особено имиграцията. Същевременно Съюзът на Сахра Вагенкнехт, комбинация от крайнолеви и крайнодесни партии, вероятно също ще влезе в Бундестага. И въпреки че основните партии обещаха да не работят с нито една от тях на федерално ниво, и двете все пак ще играят важна роля в следващия парламент.

Така че, след като лидерът на баварските партньори на CDU отказва да се присъедини към правителство, в което участват Зелените, Мерц вероятно ще търси така наречената „голяма коалиция“ със SPD. Но такова правителство лесно може да изпадне в същите пререкания като отиващото, а вземането на решения да се сведе до бръщолевене само за да се предотврати разпадането му. Това би било катастрофа за всяка надежда за реформи.

Ако обаче CDU победи с неочаквано висока разлика, Мерц ще може да диктува условията си по-твърдо. Те вероятно ще включват промяна на силно рестриктивните правила за вземане на заеми в страната - конституционна норма, ограничаваща годишния структурен бюджетен дефицит на федералното правителство до 0,35% от БВП. Тази дългова спирачка възпрепятства инвестициите в публични услуги в продължение на повече от десетилетие, като остави инфраструктурата, включително железопътната мрежа на Deutsche Bahn, в безпомощно състояние. И тъй като дори фискално консервативната Bundesbank призовава за нейното разхлабване, промяната може да настъпи сравнително скоро.

Най-големият доставчик на части за автомобили в света е засегнат от слабото търсене, силната китайска конкуренция и бавното преминаване към електрически превозни средства

Bosch: До 10 000 работни места в Германия са в риск заради пазара на автомобили

Други мерки обаче ще бъдат по-трудни за прокарване. Например, докато привържениците на свободния пазар смятат, че гарантирането на минимален доход демотивира желанието за работа на германците, и SPD, и Зелените виждат в него може би най-голямото вътрешнополитическо постижение на отиващото си правителство. Въпросът е дали Мерц ще бъде достатъчно смел, за да се противопостави на това.

Освен това, тъй като икономическите облаци над Германия са все по-тъмни, мощните синдикати също стават все по-неспокойни. С десетки хиляди работни места, застрашени в рамките на мащабни съкращения, Volkswagen перфектно символизира тези проблеми.

И накрая, трябва да се вземе предвид и външната политика, която, необичайно за германските избори, вероятно ще бъде ключов решаващ фактор, тъй като залогът е голям. Въпреки че Мерц вярва, че неговият стил му дава по-добри шансове за развитие на отношенията с Тръмп, някои икономисти прогнозират, че ако Берлин бъде избран за назидателен пример, нововъведените мита могат да премахнат цял процентен пункт от германския БВП.

Но Шолц изглежда се наслаждава на първите сблъсъци по време на кампанията. Стратегията му е ясна: той съпоставя своя подход, основан на сигурността, с „риска“, който Мерц представлява.

Сега на Германия ѝ предстои година, която ще изисква смелост от политиците ѝ. Тя ще изисква взимането на някои важни решения и привличането на обществеността към тях. Ако те успеят да го направят, страната бързо ще започне да се възстановява както в икономически план, така и по отношение на позицията си на световната сцена. Но ако се поддадат на безпокойство и бездействие, изглежда, че 2025 г. ще бъде потопена в още по-голям мрак.