Във вторник Комисията по ценните книжа и борсите на САЩ (SEC) заведе дело срещу Илон Мъск, в което твърди, че милиардерът е извършил измама с ценни книжа през 2022 г., като не е разкрил, че е натрупал активен дял в Twitter, предава CNBC. Аргументът е, че тази тайна му е позволила да купува акции на „изкуствено ниски цени“.

Мъск, който е и главен изпълнителен директор на Tesla и SpaceX, купи Twitter за 44 млрд. долара в края на 2022 г. и промени името на X през следващата година. Преди придобиването той беше изградил позиция в компанията от над 5%, което би изисквало да разкрие публично своите дялове в рамките на 10 календарни дни след достигането на този праг.

Според жалбата на SEC Мъск е закъснял с повече от 10 дни с докладването на тази съществена информация, „което му е позволило да плати с най-малко 150 млн. долара по-малко за акциите, които е закупил, след като е трябвало да подаде финансов отчет за действителното си притежание“. Инвеститорите не са имали възможност да повишат цената на акциите, тъй като не са знаели за интереса на Мъск към компанията.

Мъск казва в публикация в X от миналия месец, че SEC е издала „искане за споразумение“, като го е притиснала да се съгласи на сделка, включително глоба в рамките на 48 часа, или „да му бъдат повдигнати обвинения по многобройни пунктове“ свързани с покупката на акции.

Адвокатът на Мъск, Алекс Спиро, казва в официално изявление, че действията на Комисията по ценните книжа и борсите са признание, че „те не могат да заведат действително дело“. Спиро, партньор в Quinn Emanuel, добавя, че Мъск „не е направил нищо нередно“ и нарече иска „фалшив“ и резултат от „многогодишна кампания на тормоз“.

След подаването на жалбата Мъск нарече SEC „напълно счупена организация“ в X, която се фокусира „върху случай като този, когато има толкова много действителни престъпления, които остават ненаказани“.

Милиардерът е само на седмица от това да има несравнимо влияние в Белия дом, тъй като вторият мандат на новоизбрания президент Доналд Тръмп започва на 20 януари.

Мъск, който беше основен финансов поддръжник на Тръмп в последните етапи на кампанията, е готов да оглави консултативна група, която ще се фокусира отчасти върху намаляването на регулациите, включително тези, които засягат различните му компании.

През юли Тръмп обеща да уволни председателя на Комисията по ценните книжа и фондовите борси Гари Генслър, чийто мандат започна през 2021 г. при президента Джо Байдън. След изборната победа на Тръмп Генслър сам обяви, че вместо това ще подаде оставка от поста си. Тръмп планира да номинира Пол Аткинс за следващ председател на SEC.

В отделно гражданско дело, свързано със сделката с Twitter, пенсионната система на пожарникарите в Оклахома съди Мъск през 2022 г., обвинявайки го в умишлено прикриване на прогресивните си инвестиции в социалната мрежа и намерението да купи компанията. Адвокатите на фонда твърдяха, че като не е разкрил ясно инвестициите си, Мъск е повлиял на решенията на други акционери и ги е поставил в неизгодно положение.

Това дело, Rasella v. Musk, е заведено през април 2022 г. във федералния съд в Южния окръг на Ню Йорк.

Неподозираща публика

В жалбата от вторник Комисията по ценните книжа и фондовите борси отбелязва, че Мъск е преминал границата от 5% в собствеността си в Twitter през март 2022 г. и е трябвало да оповести притежанията си до 24 март.

„На 4 април 2022 г., единадесет дни след като е трябвало да бъде изготвен отчет, Мъск най-накрая публично оповести действителната си собственост в отчет пред SEC, разкривайки, че е придобил над 9% от акциите на Twitter в обращение“, пише в жалбата, цитирана от CNBC.

„Същия ден цената на акциите на Twitter се повиши с над 27% спрямо цената на затваряне от предходната търговска сесия.“

SEC твърди, че Мъск е похарчил над 500 млн. долара за купуване на още акции на Twitter през времето между изискваното оповестяване и деня на действителното подаване на информацията. Това му е позволило да купи акции от „нищо неподозиращата публика на изкуствено занижени цени“, пише в жалбата. Според Комисията през този период той е „платил“ на акционерите на Twitter с около 150 млн. долара по-малко.

Жалбата иска съдебен процес със заседатели, както и Мъск да бъде принуден да „плати обезщетение за неоснователното си обогатяване“, заедно с гражданска санкция.

Милиардерът е имал и други сблъсъци с Комисията по ценните книжа и борсите.

През септември 2018 г. агенцията обвини Мъск, че е направил „неверни и подвеждащи“ изявления пред инвеститорите, когато обяви, че обмисля да направи Tesla частна на цена 420 долара за акция и има осигурено финансиране.

След това акциите на Tesla се колебаеха в продължение на седмици, а сделката така и не се осъществи. Съгласно тези условия Мъск и Tesla трябваше да платят по 20 млн. долара глоби, както и той временно да се откаже от ролята си на председател на борда на компанията.