Европейската централна банка е все по-уверена, че инфлацията в еврозоната ще се понижи до целевата си стойност, но също така е по-загрижена за перспективите за растеж, заяви вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос, цитиран от The Wall Street Journal.

В периода от юни до края на миналата година ЕЦБ намали основния си лихвен процент четири пъти, общо с един пункт. Инвеститорите очакват подобни действия и през първата половина на тази година.

По време на реч в родната си Испания де Гиндос заяви, че са вероятни по-нататъшни намаления, като същевременно предупреди, че банкерите ще трябва да останат „предпазливи“ в условията на несигурност относно икономическите перспективи.

„Постигнахме значителен напредък в достигането на целевата инфлация“, каза той.

„Същевременно балансът на макроикономическите рискове се измести от опасения за висока инфлация към опасения за нисък растеж. Последната информация показва, че икономиката губи инерция.“

Пазарите продължават да оценяват намаляването на основния лихвен процент до 1,75% до септември догодина. Остават въпросителните какво ЕЦБ смята за „неутрален лихвен процент“ и може ли да слезе под него

Какво знаем за плановете на ЕЦБ по лихвените проценти през 2025 г.

В речта си в Мадрид той все пак изрази увереност, че дезинфлацията е „на прав път“ и че декемврийското повишение на ръста на потребителските цени до 2,4% - по-далеч от целевото равнище от 2% - е било очаквано.

Представители на ЕЦБ, включително главният икономист Филип Лейн, твърдят, че Европа се нуждае от допълнително парично облекчаване, за да подпомогне съживяването на забавения растеж. Инвеститорите виждат три намаления на депозитната лихва с четвърт пункт през тази година от сегашното ѝ равнище от 3%.

„Високото равнище на несигурност изисква предпазливост“, заяви Гиндос. „По-конкретно, силните търкания в глобалната търговия могат да засилят фрагментацията на световната икономика, несигурността относно фискалната политика и настоящите предизвикателства пред нея може да натежи върху разходите по заемите, а подновяването на геополитическото напрежение може да се отрази върху цените на енергията.“