Доларът достигна двугодишен връх спрямо основните валути в понеделник, след като силните данни за заетостта в САЩ в края на миналата седмица накараха трейдърите да намалят очакванията за намаляване на лихвите от Фед.

Индексът, който проследява американската валута спрямо йената, еврото и други основни валути, достигна най-високото си ниво от ноември 2022 г., а паундът спадна с 0,5% до 1,216 долара - ново 14-месечно дъно, съобщава Financial Times.

От другата страна на океана, еврото се бори с най-ниското си равнище от над две години, под надвисналата сянка от подновените мита на Тръмп, разминаващите се парични политики и трансатлантически геополитически промени.

На 10 януари единната валута спадна под 1,03, достигайки дъно, наблюдавано за последен път през октомври 2022 г., отбелязва Euronews. Тогава агресивното начало в повишаването на лихвените проценти от Фед, забавената реакция на ЕЦБ и европейската криза с газа създадоха перфектната буря за валутата, отбелязва медията.

Ще има ли паритет през 2025 г.

Но възможно ли е подобен натиск да тласне еврото отново под паритета в началото на 2025 г.?

Въпреки значителното отслабване след победата на Тръмп през ноември, пълното въздействие на икономическата политика на неговата администрация тепърва предстои.

Сред ключовите приоритети на Тръмп са мащабни увеличения на митата - до 60% за китайски стоки и 10-20% за внос от други страни, включително Европа - в съчетание с намаляване на данъците за американските корпорации и физически лица.

Освен това исканията му за увеличаване на европейските разходи за НАТО и скептицизмът му по отношение на трансатлантическите ангажименти създадоха ново геополитическо напрежение.

Тези политики биха могли да навредят на еврото по три основни канала.

1. Митата на Тръмп като нов шок за търговията на Европа

По-високите мита върху европейските стоки, особено върху автомобилните и фармацевтичните продукти, ще намалят конкурентоспособността на европейския износ.

По данни на ЕК през 2023 г. Блокът ще изнесе стоки за САЩ на стойност 502,3 млрд. евро, което представлява 20% от общия му износ извън ЕС, като по-голямата част от тях са машини, превозни средства (207,6 млрд. евро) и химикали (137,4 млрд. евро).

По-високите мита биха могли да направят европейските продукти по-малко конкурентоспособни на американския пазар, което ще намали търсенето на еврото. Макар че това приспособяване ще отнеме време, то може да окаже устойчив натиск за понижаване на валутата.

„Валутните пазари обикновено се затрудняват да оценят тарифните рискове предварително“, което предполага, че доларът може да укрепне след прилагането на тези политики, отбелязва анализатори от Goldman Sachs.

2. Разнопосочна политика на Фед и ЕЦБ в условията на различни инфлация и растеж

Търговската политика не е единственият фактор, оказващ натиск върху еврото.

Тарифите и намаляването на данъците вероятно ще подсилят инфлацията в САЩ, докато ще потиснат европейския растеж, което ще доведе до разминаване в курса на паричната политика.

Повишаването на цените в САЩ може да подтикне Фед да поддържа по-високи лихвени проценти за по-дълго време, докато по-ниският растеж в Европа може да окаже натиск върху ЕЦБ да облекчи паричните условия, за да стимулира търсенето.

„Различаващите се политически позиции биха могли да доведат до понижение на еврото с 3% при основния сценарий, но спадът може да достигне 10%, ако митата и данъчните съкращения се приложат изцяло“, смятат от Goldman Sachs.

Подобна промяна вероятно би предизвикала значителен приток на капитали от деноминираните в евро активи към по-високодоходния долар.

3. Геополитическа несигурност и енергийни политики

Геополитическото напрежение и промените в енергийната политика добавят още едно ниво на уязвимост за еврото.

Призивите на Тръмп към членовете на НАТО да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП, съчетани със съмненията за подкрепата на САЩ за Украйна, смущават трансатлантическите отношения.

Енергетиката също остава проблем. Европейската криза с природния газ от 2022 г. принуди Блока да внася скъп втечнен природен газ от САЩ, което повиши разходите и увеличи търсенето на долари. Повторение на тази динамика, съчетано с геополитическа несигурност, може отново да натежи на еврото.

Взаимодействието на тези фактори - мита, различия в паричната политика и геополитически промени - поставя еврото в уязвим момент.

Макар че пазарите предпазливо наблюдават изявленията за политиката на Тръмп и по-нататъшните насоки на централните банки, вероятността еврото да тества паритета с долара още през първата половина на 2025 г. остава осезаема.

Дали тези сили ще тласнат еврото към нови дъна, ще зависи от степента на промените в политиката на САЩ и способността на Европа да противодейства на техните ефекти, допълва Euronews.

Силната икономика в САЩ понижи акциите в Азия

Междувременно, в понеделник ациите в Китай, Индия, Южна Корея и Австралия се понижиха, след като докладът за заетостта в САЩ показа, че през декември са добавени 256 000 работни места и това надхвърли консенсусните оценки, създавайки опасения, че силната икономика ще забави намалението на лихвите, допълва Financial Times.

„Хората са изненадани от силната икономика в САЩ“, обяснява Джейсън Луи, ръководител на отдела за азиатско-тихоокеански капиталови и дериватни стратегии в BNP Paribas. „При толкова високи лихвени проценти в САЩ ще се получи изтичане на ликвидност в Азия, като капиталът ще се насочи към САЩ или ще остане там.“

Австралийският индекс S&P/ASX 200 спадна с 1,2%, а южнокорейският Kospi - с 1,1%. Индийският индекс Sensex спадна с 0,8%. Японските пазари бяха затворени в понеделник.

„Акциите на развиващите се пазари традиционно се представят по-добре, когато лихвените проценти в САЩ са по-ниски“, заяви Сунил Тирумалай, ръководител на отдела за азиатски капиталови стратегии в UBS. „Ненамаляването на лихвите от Фед и слабите валути означават по-малко възможности за намаляване на лихвите в Азия“.

Хонконгският индекс Hang Seng се понижи с 1,2%, а индексът CSI 300 в континентален Китай - с 0,5%.

„Сухоземният китайски пазар все още е по-устойчив спрямо външни смущения“, допълва Луи, според когото инвеститорите от континенталната част все още прехвърлят средства от нискодоходни спестовни сметки към пазара на акции.

На този фон, цените на петрола достигнаха четиримесечен връх, след като САЩ обявиха нови мащабни санкции. Цените на суровия петрол тип „Брент“, международен бенчмарк, се повишиха с 1,6% до 81 долара за барел, а американският еталон West Texas Intermediate поскъпна с 1,7% до 77,90 долара за барел.