През 2024 г. единната валута на Европейския съюз – евро, ще бъде изправена пред сложен геополитически пейзаж, белязан от политически промени и икономически предизвикателства.

Сред ключовите събития са парламентарните и президентските избори в няколко държави от еврозоната, а сред предизвикателствата – глобалните конфликти, затягането на фискалната политика и опасенията за инфлацията.

След като преживя две последователни години на обезценяване, еврото се възстанови през 2023 г. и постигна 3% ръст спрямо долара. Траекторията му през следващите месеци обаче е сложна за прогнозиране, пише в анализ по темата Euronews.

Политически избори и променяща се динамика

2024 г. е изпълнена със значими политически събития в цялата Еврозона.

Австрия, Белгия, Хърватия, Литва, Португалия и Словакия се подготвят за важни парламентарни или президентски избори.

Всички погледи обаче са насочени към предстоящите избори за Европейски парламент, които ще се проведат между 6 и 9 юни 2024 г.

Обновяването на състава на 705-те членове на ЕП е на път да доведе до промени на най-високо равнище в Европейската комисия и Европейския съвет, с потенциал за въвеждане на нови политически инициативи, засягащи еврото.

Най-много в историята: Изборите, които преначертават света през 2024Потенциалните правителствени промени могат решително да наклонят геополитическия баланс

От глобални конфликти до фискална политика

Пътят на еврозоната е изпълнен с предизвикателства, произтичащи от продължаващите международни конфликти, по-специално в Украйна и в Ивицата Газа.

Във вътрешнополитически план блокът трябва да се пребори и с икономически изпитания, особено по отношение на бюджета на ЕС и наложителния зелен преход.

През 2024 г. фискалните политики в държавите членки ще се затегнат. Европейската комисия очаква намаляване на мерките за енергийна подкрепа, което ще се отрази значително на фискалната позиция.

Въпросът за "дълговата спирачка" на Германия ще бъде от решаващо значение, особено след като през ноември 2023 г. германският Конституционен съд обяви за незаконосъобразна значителна част от правителствения план за финансиране на програмите за климата и енергетиката, което доведе до недостиг от 60 млрд. евро в публичните финанси на страната.

Този дебат раздели икономистите. Според неотдавнашно проучване на ifo и FAZ някои се застъпват за реформиране или премахване на дълговата спирачка, за да се улеснят по-добре зелените инвестиции, докато почти половината подкрепят запазването ѝ, за да се осигури фискална стабилност.

Германия е единствената голяма европейска икономика, която изпада в рецесияПроизводствената активност в страната е спаднала с най-силния си темп от юни 2009 г. насам

Забавяне на инфлацията, намаляване на лихвите

В икономически план след силното възстановяване от пандемията, стимулирано от услугите, темпът на растеж се забави поради по-високите разходи за живот, слабото външно търсене и последиците от по-строгата парична политика.

Очаква се инфлацията да продължи да намалява, въпреки че постепенното отпадане на мерките може да забави спада на ценовия натиск.

Що се отнася до паричната политика, през декември Европейската централна банка (ЕЦБ) запази основните си лихвени проценти непроменени, с което сигнализира за потенциалния край на цикъла на затягане.

За разлика от председателя на Федералния резерв Джером Пауъл обаче, председателят на ЕЦБ Кристин Лагард подчерта необходимостта да се запази бдителността, като заяви, че сега не е моментът да "понижим бдителността" по отношение на лихвените проценти.

Пазарът очаква приблизително седем намаления на лихвените проценти с по 25 базисни пункта от страна на ЕЦБ през 2024 г.

Европейската икономика до 2025 г.: Растежът се завръща, но плахоПрогнозата на ЕК очертава картина на охлаждане на икономиката на ЕС, но без значими негативни шокове

Еврото и долара: Различни гледни точки на големите банки

ING Group поддържа бичи възглед за еврото, като очаква то да нарасне до 1,15 спрямо долара поради забавянето на американската икономика, което ще доведе до намаляване на лихвените проценти на Фед.

Въпреки това тя признава, че слабият растеж в еврозоната може да накара ЕЦБ да намали лихвените проценти заедно с Фед, което ще ограничи поскъпването на еврото.

Bank of America прогнозира, че евро/долар ще достигне 1,15 до края на 2024 г. Въпреки очакванията за слаб растеж в еврозоната валутната двойка се очаква да се засили поради намаляването на лихвените проценти от Фед. По нейни оценки обменният курс евро/долар е подценен с около 15%.

Обратно, американската инвестиционна банка Citigroup очаква продължаваща икономическа слабост в Европа заради забавянето на потребителския растеж и намалените фискални стимули. Тя запазва прогнозата си за 1,02 за двойката евро/долар през следващите 6-12 месеца.

Кога ще паднат лихвите? Три прогнози от Фед, ЕЦБ и Bank of England През последните дни всички централни банки запазиха лихвените проценти непроменени, но изразиха различни мнения относно дългоочакваното намаляване през 2024 г.

2024 г. – година на преход към нов икономически ред за инвеститорите

Междувременно, инвеститорите изглеждат убедени, че централните банки са близо до дългоочаквания обрат към намаляване на лихвените проценти.

Но 2024 г. може да поднесе изненади, тъй като светът се приспособява към икономически ред, в който парите не са евтини, отбелязва Reuters.

През последните седмици световните акции се повишиха, а доходността на водещите държавни облигации спадна.

В САЩ например инвеститорите сега са убедени, че Федералният резерв ще насочи икономиката към перфектно приземяване, като намали инфлацията, без да предизвика рецесия. Увереността им е продиктувана от американската икономика, която изненада със своята устойчивост.

Възможно е те да са прави - известен икономист и бивш служител на Фед по-рано заяви, че Фед е успявал да постигне меко приземяване по-често, отколкото се смята обикновено. Но много инвеститори и ръководители смятат, че вероятността за това е малка. Спестяванията от пандемията се изчерпват, а буреносните облаци се събират, особено във връзка с очертаващите се оспорвани избори в САЩ.

Фед отново остави лихвите стабилни и предвижда намаления през 2024 г.Според декларацията на централните банкери на САЩ още едно затягане на паричната политика изглежда далеч, тъй като инфлацията се понижава по-бързо, отколкото са очаквали

Инвеститорите залагат, че Фед може да намали лихвените проценти с до 1,5% до края на 2024 г., но това все още ще остави основните лихвени проценти на ниво близо 4%, по-високо от това, на което са били през по-голямата част от последните две десетилетия. На това равнище паричната политика все още ще бъде спирачка за растежа, тъй като ще бъде над т.нар. неутрален лихвен процент, при който икономиката нито се разширява, нито се свива.

Макар че Фед и други банки повишават лихвените проценти вече повече от година, светът все още не е завършил прехода от времето, когато парите бяха свободни, към период, в който те вече не са такива.

2024 г. вероятно ще бъде годината, в която последиците от този преход ще се проявят по-ясно.

Това означава, че компаниите, а в някои случаи и цели държави, ще трябва да преструктурират дълговите си задължения, тъй като вече няма да могат да си позволят да плащат лихви. Част от това вече се вижда в преговорите за дълга на развиващите се пазари и нарастващите фалити на компании.

Глобален оптимизъм с бурна инфлация: Икономическото торнадо на 2023 г.Противно на прогнозите за рецесия поради високите лихвени проценти, най-голямата световна икономика продължи да се разраства

В САЩ подадените заявления за обявяване в несъстоятелност на предприятия достигнаха най-високата си стойност от 2020 г. насам. Вероятно на хоризонта се задават още.

В икономиката сектори като търговските недвижими имоти, където някои офисни пазари бяха силно засегнати от новите начини на работа след пандемията, ще бъдат в криза. Повече наемодатели вероятно ще трябва да преоценят портфейлите си и да предадат ключовете от сградите, като загубите ще се прехвърлят към банките и инвеститорите, както се случва сега с европейската компания за недвижими имоти в несъстоятелност Signa.

За потребителите по-високите разходи по заемите ще наложат корекции. Много възрастни американци познават само ниските лихвени проценти по 30-годишните си ипотечни кредити, например. Те ще трябва да се примирят с повече от два пъти по-високи лихвени проценти и да направят преизчисления на своите бюджети.

В крайна сметка: убежденията на инвеститорите вероятно ще бъдат подложени на изпитание, тъй като всички ще трябва да разберат как да живеят с по-високи лихвени проценти.