Имаше основателни причини някои страни членки на ЕС да настояват Международният валутен фонд да бъде част от „тройката“, наблюдаваща националните спасителни програми по време на кризата в еврозоната.

Те не само ценяха експертния опит на МВФ за страните, загубили достъп до пазарите на облигации, да възстановят устойчивостта на публичните си финанси.

Преди всичко, ценяха независимостта на МВФ, което означаваше, че за разлика от институциите на ЕС, той е по-малко склонен да се поддаде на политически натиск, за да избегне казването на неудобни истини.

Така започва анализът на Саймън Никсън, колумнист в Euractiv и издател на бюлетина Wealth of Nations в Substack, водещ коментатор по въпросите на европейската икономика и геоикономика, главен европейски коментатор в The Wall Street Journal от 2013 до 2018 г.

X | Simon Nixon

Според него, в голяма степен благодарение на предписанията на МВФ тези кризисни страни днес са сред най-добре представящите се в Европа.

Под натиск Гърция, Португалия и Ирландия предприеха болезнени реформи в публичния сектор, за да поставят финансите си на дългосрочна устойчива основа. Като условие за третия си спасителен заем, Гърция, например, беше задължена да реформира излязлата извън контрол пенсионна система, която преди кризата изплащаше почти една четвърт от БВП всяка година – една трета от която отиваше за хора на възраст под 65 години.

Страхът от унижението на спасителен заем от МВФ беше достатъчен, за да подтикне някои страни, като Испания, да предприемат сами дълбоки реформи, продължава авторът.

Натрупването на дълг, застаряването и по-високите разходи по заеми вече не са местен проблем, а глобален системен риск, който може да уязви още финансовите пазари. Ерата на неограниченото заемане приключи, предупреждава в нов доклад финансовата институция

МВФ: За първи път през този век САЩ ще бъдат по-задлъжнели от Италия и Гърция

Еврозоната може да не е изправена пред непосредствена криза, но днес повече от всякога са необходими прозренията на МВФ. Не само че нивата на европейския дълг сега са много по-високи, отколкото през 2010 г., но и опитите на ЕС да гарантира фискална дисциплина се оказаха слаби.

По-важното е, че създаването на нови механизми на ЕЦБ за изкупуване на облигации в извънредни ситуации – предназначени да предотвратят повторение на последната криза, може да потиска сигналите на пазарните цени под формата на по-висока доходност на облигациите, които служат като предупредителен знак за правителствата, че дългът на дадена страна рискува да стане неустойчив, отбелязва Никсън.

Ето защо, последното предупреждение на МВФ относно трудните решения, необходими за стабилизиране на европейските дългове, трябва да бъде взето много сериозно, допълва той.

Предупреждението беше отправено в доклад, озаглавен „Как Европа може да плати за неща, които не може да си позволи?“. В него МВФ отбелязва, че предвид натиска да се харчат повече средства за отбрана, здравеопазване, пенсии и климат, съотношението на дълга към БВП за средната европейска страна е на път да се удвои до 155 % на базата на БВП.

То може да достигне до шокиращите 190%, ако нарастващият дълг доведе до забавяне на растежа и по-високи лихвени проценти. Това очевидно е неустойчиво, продължава коментарът.

Изпълнителният директор на МВФ призовава за единен и авторитетен глас, който да ръководи изпълнението на доклада, в противен случай Европа рискува да загуби инерция в екзистенциален момент

Кристалина Георгиева: ЕС се нуждае от „цар на единния пазар“, за да приложи по-бързо доклада на Драги

Добрата новина е, че има мерки, които правителствата могат да предприемат на национално и европейско равнище, за да намалят тази тенденция на нарастване на дълга чрез стимулиране на растежа.

Например, МВФ изчислява, че реформирането на националните пазари на труда, намаляването на бюрокрацията и подобряването функционирането на капиталовите пазари биха могли да увеличат БВП с до 5% в развитите икономики.

Същевременно реформите в целия ЕС за премахване на вътрешните бариери пред търговията в области като енергетиката и финансовите услуги, както и използването на общи заеми за инвестиции в паневропейската отбрана, енергийните мрежи и научните изследвания, както препоръчват бившите италиански министър-председатели Марио Драги и Енрико Лета, биха могли да повишат БВП с още три процентни пункта.

Бившият италиански премиер е разочарован от „бездействието“ година след доклада си за подобряване на конкурентоспособността на Европа

Марио Драги: Икономиката на ЕС изостава от глобалните конкуренти заради „самодоволство“

Лошата новина е, че това все пак ще остави много страни с нива на дълг, далеч над това, което МВФ счита за безопасно „референтно ниво“ от 90% от БВП до 2040 г.

Дори след амбициозен набор от реформи средното съотношение на дълга към БВП ще бъде 105%; умерени усилия биха го намалили само до 115 %. Това ще остави една четвърт от страните в необходимост да намерят начини за увеличаване на данъците и съкращаване на разходите с повече от 1% от БВП в продължение на пет години, за да намалят дълга до референтното ниво.

За да поставим това в перспектива, през последните 30 години малцина страни са успели да поддържат такава корекция за повече от четири години, допълва Никсън.

Една година след доклада на Марио Драги е дошло време да превърнем думите в действия, заяви президентът на ЕЦБ пред Европейския парламент

Лагард: Еврото може да се превърне в глобален гарант на доверие. Но са нужни смели реформи

Мрачната прогноза на МВФ съвпада с тази на другите наблюдатели.

Goldman Sachs например, смята, че Франция ще трябва да намали първичния си дефицит преди лихвените плащания от 4% от БВП до нула, за да стабилизира дълга си (който в момента е 113% от БВП).

Европейските страни също не могат да разчитат на разходите на германското правителство, за да измъкнат икономиките си от дълговата спирала.

Всъщност, разточителното заемане на средства от Берлин едва ли ще извади неговата икономика от стагнацията. Morgan Stanley смята, че дори когато пълният ефект се почувства следващата година, растежът на Германия ще се бори да надхвърли 1%.

Финансовият министър сигнализира за промяна в нагласата на Германия към създаването на Съюз на капиталовите пазари

Берлин отваря вратата за общоевропейски финансов регулатор

Ето защо не е учудващо, че МВФ предупреждава, че за да поставят дълговете си на устойчива основа, някои страни трябва да се изправят пред голямото табу: ограничаване на мащаба и обхвата на „европейския модел“.

В повечето страни данъците вече са на границата на общественото приемане и по-нататъшни увеличения може да имат обратен ефект по отношение на въздействието върху растежа. Отговорът трябва да бъде реформи на прекалено щедрите социални системи.

Ако всички страни от ЕС приведат разходите си за здравеопазване, пенсии и образование в съответствие със средните за развитите икономики, само това би могло да доведе до фискални икономии от близо 3% от БВП, според изчисленията на МВФ.

Политическата криза в Париж поставя страната в опасна финансова ситуация в сравнение с властта в Рим, която премина през свой период на сътресения преди Джорджа Мелони да стане премиер през 2022 г.

Италия беше „лошото момче“ на Европа. Сега Франция поема щафетата

Разбира се, повечето европейски лидери осъзнават това много добре, отбелязва Никсън. Предизвикателството е да се убедят избирателите при липса на пазарен натиск.

Във Великобритания, която не се ползва със защитата на ЕЦБ, има някои признаци, че фискалният реализъм се завръща в националния дебат преди решаващия бюджет в края на този месец.

Опасността за еврозоната е, че ако правителствата чакат, докато пазарите на облигации ги принудят да действат, може да е твърде късно, завършва коментаторът.