Трябва ли Европейският съюз да взема заеми, сякаш е една държава? Това е въпрос, който разделя столиците на ЕС. Но Европейската комисия току-що зае ясна позиция.

Без много шум председателят Урсула фон дер Лайен предложи разширяване на правомощията на Брюксел да заема стотици милиарди от международни инвеститори като част от седемгодишния бюджет на ЕС, който беше обявен на 16 юли. Това обаче не би било карт бланш за заемане на средства по желание. Според плана дългът на ниво ЕС ще бъде ограничен до финансиране на военните действия на Украйна, реагиране на непредвидени кризи и извършване на конкретни плащания към правителствата на ЕС, съобщава POLITICO.

Въпреки това, изпълнителният орган на ЕС ще трябва да преодолее силната съпротива от страна на богатите северни страни като Германия и Нидерландия – наричани „пестеливите“ заради своята неприязън към прекомерното заемане на средства – които виждат съвместния дълг като екзистенциална заплаха за европейския проект.

„Не можем да имаме програми, финансирани със заеми“, категоричен е германският министър по европейските въпроси Гюнтер Крихбаум – въпреки че тази година Германия значително промени позицията си по отношение на вътрешните разходи, финансирани с дълг.

Острата съпротива на пестеливите доведе до изключване на общият дълг от обсъждането за бюджета до 2020 г. След това столиците неохотно предоставиха на Брюксел правомощията да емитира облигации на ЕС и да отпуска безвъзмездни средства на страните за справяне с икономическото въздействие на пандемията. Но тогава имаше едно строго условие - че това е еднократна мярка, припомня изданието.

Комисията разглежда най-новото си предложение като умен начин да направи бюджета си по-малко зависим от вноските на непокорните държави членки, които са най-големият източник на приходи за ЕС. За поддръжниците на еврото това е ключов елемент за създаването на наднационален орган, който разполага със собствена фискална мощ.

„Навсякъде, където отидем, чуваме инвеститори от цял свят да искат повече, да искат купуват в Европа“, казва миналата година Стефани Ризо, най-високопоставеният бюджетен служител в Комисията.

Кой печели и кой губи в новия бюджет на ЕС?

Съвместното емитиране на дълг дава на Брюксел възможност да поставя условия за плащанията, които отпуска на националните правителства, което ефективно я овластява да „насочва националните разходи в области, които са в полза на ЕС“, казва Нилс Редекер от мозъчния тръст Jacques Delors Centre.

Дилемата на ЕС относно дълга

Общото заемане на средства е привлекателно за страни с висок дълг като Италия и Франция, тъй като заемите от ЕС предлагат по-ниски лихвени проценти, отколкото ако ги вземат от свое име. Но пестеливите страни се противопоставят, тъй като те биха били колективно отговорни за всяка страна, която не изплаща общия дълг на блока.

„В Германия има още по-голям скептицизъм към идеята да се използва структуриран дълг на ЕС за финансиране на национални разходи“, акцентира Редекер. „Това е нещо, което е много трудно да се приеме и разбере е Германия“.

„Заемите само прехвърлят финансовата тежест към бъдещето, така че не решават проблема, а го отлагат“, съгласен е дипломат от ЕС пред POLITICO.

Съгласно предложението за бюджет, страните могат да поискат заеми от ЕС, които ще трябва да изплатят, ако разходите по техните планове – които включват главно субсидии за земеделски производители и плащания към по-бедните региони – надхвърлят първоначално заделените суми. Макар тази идея да е анатема за пестеливите страни, нейните поддръжници контрират, че заемите не носят финансов риск, тъй като „в историята на блока никога не се е случвало държава членка да не изплати заем от ЕС“, по думите на служител на ЕК.

Отделно от това Комисията може да отпусне до 395 млрд. евро под формата на евтини заеми на страни, които се сблъскват с неочаквана криза. В знак на отстъпка към критиците на съвместния дълг обаче за задействането на този механизъм е необходимо одобрението на националните столици и Европейския парламент.

Единственото оправдание за безвъзмездните помощи – на практика безплатни пари – е финансирането на Украйна, цел, която не е спорна в повечето столици на ЕС. Фондът от 100 милиарда евро за опустошената от война страна ще включва комбинация от заеми и безвъзмездни помощи, която все още не е договорена, добавя POLITICO.

Региони, пари, политика: Три залога за оцеляването на Урсула фон дер Лайен в Брюксел

Реакция на пазарите

Понастоящем пазарите третират съвместния дълг на ЕС по-скоро като такъв, емитиран от наднационални организации като Световната банка или Европейската инвестиционна банка. Но Комисията би искала той да се третира като държавни облигации. Това би позволило облигациите на ЕС да бъдат включени в индексите на държавния дълг, които получават милиарди евро инвестиции. Това би понижило разходите по заемите.

Но дългът на ЕС вече е „много ценен от инвеститорите“, казва Алвизе Ленк-Юнус, управляващ директор на Scope Ratings, която му дава рейтинг AAA. „Мисля, че това просто говори за силата на управленската рамка на Европейския съюз, подкрепата на бюджета му, подкрепата от страна на държавите членки и цялата финансова архитектура около емитирането на тези облигации“.

По думите му големите инвеститори като пенсионните фондове и чуждестранните централни банки изкупуват облигации на ЕС, за да диверсифицират активите си, деноминирани в долари, като американските държавни облигации. Те започнаха да изглеждат по-нестабилни, ставайки жертва на несигурността, подклаждана от администрацията на Тръмп.

„Усещането ми е, че американските политици се притесняват, че ако излезем на световния пазар и заемем повече, може да се превърнем в сериозен конкурент на долара“, казва социалистът Виктор Негреску, член на Европейския парламент, пред POLITICO.

Все пак има още път да се извърви, преди съвместното заемане да може наистина да се конкурира със суверенните облигации. За целта ЕС трябва периодично да се връща на пазарите – както правят страните, за да финансират бюджетите си – за да създаде наистина голям и ликвиден пул от облигации, на който инвеститорите да могат да разчитат.

Оливие Бланшар, изтъкнат икономист, който се застъпва за мащабно преобразуване на националния дълг в съвместен дълг на ЕС, твърди, че създаването на голям, стабилен пазар на облигации на ЕС е от съществено значение, ако те трябва да имат глобално въздействие и да засилят търсенето на евро. Нередовното отпускане на заеми няма да доведе до подобен резултат.

„Ако сте голям фонд и мислите за портфейла си, не сте склонни да се вълнувате от идеята да държите нещо, което с времето ще изчезне“, предупреждава Бланшар.