Европейската комисия намери нов начин да избегне протестите на земеделските производители: да прехвърли проблема на националните правителства.

Според изтекъл проект на селскостопанската политика на ЕС след 2027 г., цитиран от POLITICO, председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен се готви да преразгледа системата за субсидии на блока по начин, който ще поддържа селскостопанския бюджет, но ще прехвърли политическите борби в столиците на ЕС.

Общата селскостопанска политика (ОСП), една от най-големите и най-стари политики на Европа, официално ще оцелее. Но в действителност тя се превръща в по-голям национален финансов пакет, заедно с регионалните и кохезионните фондове, като оставя министрите на земеделието да се борят за разпределението на намаляващите средства в своите страни.

Преразглеждането на селскостопанските субсидии е част от по-широкия план на Фон дер Лайен да пренапише седемгодишната стратегия за разходите на ЕС, като противопоставя сектори, региони и министерства едни срещу други, докато Брюксел се опитва да покрие повече приоритети с по-малко средства. Това означава, че ОСП също трябва да прави повече с по-малко, тъй като ЕС се бори с дълговете от ерата на пандемията, натиска в областта на отбраната и стагниращия бюджет.

Комисията, която представя предложението си за бюджетна реформа в сряда, представя това като опростяване.

Или, както го формулира един дипломат от ЕС: „Каква бъркотия“.

Прехвърляне на проблема

ОСП отдавна е една от най-големите единични бюджетни линии на ЕС, като на всеки седем години предоставя близо 400 милиарда евро на фермите и селските общности в блока.

На хартия Комисията настоява, че ОСП ще остане стълб на политиката на ЕС. Зад затворени врати комисарят по земеделието Кристоф Хансен се бори усилено, за да запази голяма част от финансирането за земеделието. Размерът на общия бюджет все още не е определен, но някои от неговите червени линии са включени в проекта, включително директните плащания и по-голям фонд за младите земеделски производители.

Но политическите последици вече са национален въпрос. От 2028 г. министрите на земеделието ще трябва да решат кой се квалифицира като „активен земеделски производител“ и как да се насочи подкрепата за доходите съгласно по-строги критерии. Брюксел предлага да се даде приоритет на малките стопанства, младите земеделски производители, жените в селското стопанство и производителите в планинските райони, но не налага строги правила.

Колкото повече земя обработвате, толкова по-малко пари от ЕС ще получите на хектар, се казва в проекта. Субсидиите за големите земевладелци ще бъдат ограничени до 100 000 евро, което е отдавнашна, но спорна идея, на която лобитата в селското стопанство се съпротивляват от години. Сега е ред на столиците да я приложат.

Има опасения, че различните национални подходи могат да доведат до множество различно финансирани и конкуриращи се селскостопански системи в 27-те страни от блока. Но за националните министри на земеделието реформата е и политически горещ картоф на вътрешно равнище, който ги принуждава да се борят за защита на парите, предназначени за земеделските стопани. Щом земеделските фондове бъдат обединени в по-широк национален фонд, те рискуват да загубят от други правителствени ведомства, които се борят за същите пари.

„Общата селскостопанска политика работи добре и е от съществено значение за стратегическата автономия на Европа. Не трябва да разрушаваме това, което работи“, категоричен е португалският министър на земеделието Жозе Мануел Фернандес пред репортери по време на среща на министрите на земеделието на ЕС в Брюксел.

Обединяването на селскостопанските и регионалните фондове, добавя той, рискува да превърне парите от ОСП в свободна борба за всички.

По-малък фонд, по-големи главоболия

Засега Комисията поддържа, че основното финансиране за селското стопанство е защитено. Но дори и структурата на ОСП технически да оцелее, бюджетът ще бъде намален. Първоначалните прогнози сочат съкращения от 15 до 25% в сравнение с настоящите нива.

Това е една от причините, поради които Комисията набляга на „ефективност“, „гъвкавост“ и „целенасоченост“ – модерни думи, които означават, че правителствата ще трябва да вземат трудни решения.

Земеделските производители се притесняват, че включването на селското стопанство в по-широка бюджетна линия ще улесни финансовите министерства да отклоняват средства от ОСП за други приоритети. И макар изтеклият текст да обещава продължаване на подкрепата за производството на храни, той също така дава знак за по-нови цели като зелени технологии, готовност за отбрана и конкурентоспособност.

„Този план е неприемлив за селскостопанската общност“, казва Люк Верне от индустриалната група Farm Europe. „Земеделските производители подкрепят политиките на ЕС – всички проучвания го показват. Вместо послание за подкрепа, те ще получат шамар. Планът, изготвен от Фон дер Лайен, е напълно откъснат от реалността на селското стопанство в Европа“.

Първият знак, че преразглеждането на бюджета от Фон дер Лайен може да има обратен ефект, се очаква още в сряда. Фермерите планират да върнат тракторите си в Брюксел, точно когато Комисията официално ще представи предложението си.

Истинската борба обаче тепърва започва. Планът ще даде начало на години на напрегнати преговори с Европейския парламент и националните правителства, което оставя достатъчно време за още битки.