Докато Европа се намира на ръба на пълномащабна търговска война със Съединените щати, 27-те комисари на ЕС ще се съберат в сряда, за да решат един от най-трудните въпроси в Брюксел: собствените си финанси.

Земеделски производители, стартиращи компании, филмови продуценти и лобита в областта на отбраната – всички те имат интерес към седемгодишния бюджет на ЕС, който в момента възлиза на 1,2 трилиона евро. И всички се борят с нокти и зъби, за да защитят своя дял от пая от вероятните съкращения на Урсула фон дер Лайен, пише в свой анализ POLITICO.

Според изданието реформирането на огромния бюджет на ЕС може да бъде запомнено или като едно от постиженията на председателя на Европейската комисия, или като фиаско.

„Бюджетът е политика, изразена в цифри“, казва Йоханес Хан, бивш комисар по бюджета на ЕС.

И последните седмици на ожесточени преговори по седемгодишния план за разходите от 2028 г. доказват, че той е прав.

ЕС спира търговските ответни мерки срещу САЩ след заплахата на Тръмп за 30% мито

Някои комисари са възмутени от опитите на Фон дер Лайен да премахне любимите им програми, правителствата запълват пощенската ѝ кутия с гневни съобщения, а фермерите са готови да излязат на улицата, ако исканията им не бъдат удовлетворени.

„Имам трактора и съм готов“, предупреждава Масимилиано Джансанти, шефът на мощното европейско лоби на фермерите Copa, в отговор на слуховете за съкращения в огромния бюджет на ЕС за селскостопански помощи.

При няколко дни до представянето на предложението на Фон дер Лайен в сряда, много неща все още са неясни – а и всичко, което бъде решено от Комисията, може да бъде отхвърлено от националните правителства и Европейския парламент по време на предстоящите две години на сложни преговори.

Преди сряда комисарите и техните главни съветници ще трябва да отговорят на важни въпроси: Колко голям ще бъде бюджетът? Какви данъци ще бъдат наложени, за да се изплати дългът на ЕС? Ще продължат ли регионите да имат значение?

Ето за какво се очаква да има най-големи спорове, според POLITICO:

Колко пари …

През следващите години ЕС ще трябва да направи повече с приблизително същата сума пари, която имаше досега.

Региони, пари, политика: Три залога за оцеляването на Урсула фон дер Лайен в Брюксел

Като цяло тези цифри се пазят под секрет до последния момент, но е публична тайна, че наличните средства няма да са достатъчни, за да се отговори на новите приоритети ― от отбрана до иновации и климатични бедствия ― които се натрупват през последните няколко години. В момент на ограничени бюджети и забавяне на растежа двете най-големи страни в ЕС – Франция и Германия – и няколко други нямат желание да изпращат повече пари в Брюксел, което поставя Комисията в затруднено положение.

За да освободи повече средства за отбрана и стартиращи предприятия, бюджетният отдел на блока обмисля да намали с до 20% бюджетите на ЕС за селското стопанство и регионите, които заедно съставляват две трети от настоящите му налични средства. Но това няма да е лесна задача, тъй като лобито на земеделските производители, изследователите и регионите в цяла Европа – и техните влиятелни поддръжници в Парламента и Европейския съвет – се противопоставят на всякакви съкращения.

Ще продължат ли регионите да имат значение...

Голямата идея на фон дер Лайен е да обедини множество програми в един национален фонд, който ще определя разходите в сектори, вариращи от селскостопански субсидии до социално жилищно строителство. При тази нова система бюджетните плащания – особено регионалните разходи, които съставляват една трета от бюджета на ЕС – ще бъдат обвързани с изпълнението на реформи.

Поддръжниците на идеята твърдят, че това ще улесни достъпа на получателите до средствата на ЕС и ще насърчи производителността чрез стимулиране на национални реформи. Въпреки това, мнозинството от правителствата в блока се опасяват, че промяната ще даде повече власт на централните администрации и ще измести регионите, които понастоящем играят важна роля в разходването на средствата на ЕС.

Съществуват опасения, че предоставянето на средствата на националните правителства – за разлика от по-бедните региони, както е в момента – може да подкопае целта на ЕС за намаляване на неравенствата в блока.

10 неща, които научихме от дебатите по вота на недоверие срещу Урсула фон дер Лайен

Какви нови данъци ще бъдат въведени …

Комисията е под силен натиск да въведе нови данъци в целия ЕС или трансфери от националните данъчни приходи – известни като „собствени ресурси“ – за да изплаща 25 до 30 милиарда евро годишно от съвместния дълг, който беше емитиран за финансиране на възстановяването на блока след пандемията. Но последните години на дискусии в Брюксел потвърдиха максимата на Уинстън Чърчил, че „няма такова нещо като добър данък“.

Националните правителства се опасяват да дадат на блока твърде голяма власт да извлича пари от избирателите им и като цяло се противопоставят на прехвърлянето на част от вътрешните си данъчни приходи на Брюксел. В момента по-голямата част от средствата на ЕС идват именно от вноските на правителствата.

В петък Комисията предложи три нови данъка, насочени към нерециклирани електрически отпадъци, тютюневи изделия и големи компании в ЕС с оборот над 50 милиона евро, според вътрешен документ, цитиран от POLITICO. Това се добавя към две отделни идеи от 2021 г. за налагане на въглероден граничен данък и за получаване на дял от приходите, генерирани от системата за търговия с емисии.

Макар идеите все още да са на дневен ред, всяка от тях среща съпротива от различни групи членове на ЕС. Постигането на единодушие по отношение на всеки нов данък няма да бъде лесно.

Да клекнеш или да се бориш? Белият дом поставя сложна дилема пред ЕС

Колко зелени разходи...

По време на последните преговори по бюджета ЕС се съгласи, че най-малко 30% от разходите му трябва да бъдат насочени към климатични цели. Но зелените разходи излязоха от мода, като десните партии набират сила, а конкурентоспособността измества околната среда в списъка с приоритети на ЕС.

Шефката на климатичната политика на ЕС Тереза Рибера, испанска социалистка, се бори за увеличаване – или поне запазване – на 30-процентната климатична цел, за да покаже, че ЕС не се отказва от зелената си програма. Но комисарят по бюджета Пьотр Серафин настоява за обратното, опасявайки се, че толкова висок праг ще затрудни преразпределянето на средствата според нуждите.

Фон дер Лайен има малко време, за да вземе окончателно решение относно климатичните цели, както и по всички останали въпроси.