Иваняне е обикновено софийско село. Доскоро. Днес то е уникално не само за България, но и за Балканите. Причината – там е единствената фабрика за серийно производство на грамофонни плочи в този регион, която ще отвори официално врати в близките седмици.

Зад проекта стоят трима приятели с коренно различни професионални интереси.

Илия Григоров, познат най-вече с псевдонима си Григовор, е един от успешните хип-хоп артисти в България като част от групите Логопед и So Called Crew. Той е и творчески директор в българския клон на рекламната агенция DDB Worldwide Communications.

Коста Ханков е завършил архитектура и дълги години работи като архитект и визуализатор. Професионалният му път минава и през Киноцентър „Бояна“.

А какво да кажем за Яне Василев? Превъплъщенията му включват сценограф, домоуправител, технически ръководител в пътното и ИТ специалист в банка.

Тримата ме посрещат пред своята фабрика, която изграждат сами, с усмивки и работно облекло. Така започва моето пътешествие в света на плочите.

Екипът на Rakamakafon превръща едно обикновено хале в единствената фабрика за серийно производство на винили на Балканите.

Ренесансът на грамофонните плочи

Пазарът на грамофонни плочи преживява истински ренесанс през последните години. Продажбата на винили в глобален мащаб расте с устойчиви темпове от 2007 г. насам, като през 2015 г. Великобритания дори създаде първата си официална класация за албуми на винил.

През 2022 г. Асоциацията на звукозаписната индустрия в САЩ отчете повече продажби на грамофонни плочи, отколкото на компакт дискове, за първи път от 1987 г. насам. Във Франция обемът на продажбите и приходите от винилови плочи се е утроил между 2016 и 2021 г. – тенденция, валидна и за други страни като Германия, Китай, Япония и Бразилия.

Противно на предположението, че по-възрастните поколения са основните потребители на винил, проучванията показват, че двигател на този ренесанс са милениалите и представителите на поколението Z. Според скорошно проучване над 60% от респондентите на възраст от 18 до 29 години притежават поне една грамофонна плоча.

Но на какво се дължи това?

„Грамофонната плоча е най-големият физически носител за музика. За всеки артист е голямо събитие да направи грамофонна плоча, защото по този начин музиката му може да живее 150 години и повече. Другото нещо е, че в свят, в който всичко е мимолетно и дигитално, този физически носител остава и хората му обръщат внимание. Ако си фен на даден артист, това е най-големият талисман, който можеш да имаш от него. Ако имаш плочи, трябва да направиш специално място за тях, трябва да имаш отношение“, обяснява Илия Григоров.

„Никой не слага дискове и касети в рамки. Слагат се предимно грамофонни плочи. Хората, чиито албуми стават платинени, също си слагат платинена плоча в рамка, а не компакт диск или касета. Това има значение“, добавя Яне Василев.

Въпреки това в България грамофонни плочи не се произвеждат от 30 години. След като четири десетилетия „Балкантон“ издава хиляди бройки, през 1994 производството е спряно и България изчезва от виниловата карта на света.

Да превърнеш нещо от миналото в свое бъдеще не е лесна работа - трябва здраво да запретнеш ръкави.

Една необичайна идея и много предизвикателства

Именно желанието да върнат страната ни там обединява тримата приятели.

„От години си мисля по темата какво стана с „Балкантон“. Родителите ми се занимаваха с музика и съм израснал с музиканти около себе си. Започнах да се ровя как се произвеждат плочи, къде се произвеждат, какво се случва. Оказа се, че няма много специфична информация. Няма как да влезе човек в OLX и да си купи машини за производство. След като разбрах, че все пак е възможно да се случи, се събрахме, намерихме място, финансиране и т.н.“, разказва Яне Василев.

Той представя идеята си пред Коста, който в началото дори не разбира за какво му говори.

„Първият един час си мислех, че става дума за фаянсови плочки“, признава през смях той.

А Илия добавя: „Яне ми каза, че ще го направим, аз му казах, че няма как да стане. Но той беше много настоятелен и постепенно започнах да виждам бъдещето си в това“.

Така се ражда Rakamakafon. Но като всяко раждане и това има своите трудни моменти.

„Най-трудно в началото беше финансирането. Вложихме всичко, което имаме, но не беше достатъчно. И трябваше да обясним на хората, че ще правим плочи. А те ни питаха: Как така плочи? Керамични ли, глинени ли? Дълго време трябваше да ги убеждаваме, че това не е шега, че има пазар, че нещата ще се случат“, разказва Коста Ханков.

Други предизвикателства имат технически характер. Производството се нуждае от парен котел с много високо налягане. Тук екипът на Rakamakrafon успява да се справи с помощта на корабостроителния завод във Варна.

Намирането на помещение също е важно. То трябва да може да побере машините, да има двор и не само.

„Нямахме газ. Трябваше да измислим как да докараме, а газта идва в едни огромни бутилки и се трансферира със специална инсталация. Има и температурни изисквания, а в България има дневни амплитуди от над 20 градуса понякога. Това е много важно, защото вода за охлаждане на плочите трябва да е с точно определена температура – между 20 и 25 градуса. Процесът трябва да се балансира с кранове, помпи, охладителни кули, термометри, дебити на вода, които да се въртят, за да няма загуби. Същото е и с парата“, обяснява Яне Василев.

Не на последно място, тримата трябва да са сертифицирани за работа с котел с високо налягане, което ги изпраща на огнярски курсове.

Да правиш нещо, което никой друг не прави, е въпрос на избор. И много работа.

Как се прави грамофонна плоча

Производството не само че не е лесен процес, но и включва различни подходи.

Единият е директно струговане на пластмасови плочи. Той изпозлва готови винилени носители, върху които се стругова директно и е насочен към създаването на тестови плочи, използвани от DJ-ите за пускане на музика по партита или за тестово слушане. Те се произвеждат в малък мащаб, една по една. Но качеството е по-ниско и води до разлика в звученето на всяка една от плочите. Едновременно с това физическото копие е много по-крехко и няма дълга продължителност на живота.

Затова от Rakamakafon тръгват по друг път, който позволява серийно производство и много по-високо качество на винила.

„Пеете, свирите, създавате своята музика и решавате да я издадете на плоча. Изпращате я на нас на какъвто носител искате – файл, магнетофонна лента и т.н. Ние подготвяме записа за плочата, като правим допълнителна звукообработка, одобрявате го и продължаваме натам“, обяснява Яне Василев.

Тук в процесът се включват производителите на „негативи“ на плочата. Песните се подреждат от двете страни, като оптималното времетраене е най-много 20 минути на страна. След това се създава носител от шелак – специфичен лак, произвеждан само в една фабрика в света. Той се обработват на специални стругове  - Neumann VMS 70 и VMS 80. В целия свят има не повече от 300 такива.

„България е имала такъв струг, който в момента струва четири апартамента по 80 квадрата в Малинова долина. Сега той е в бившия завод на Sony в Нидерландия. Продаден е за около 10 000 долара през 90-те“, споделя Яне Василев.

След като се стругова шелакът, при много стриктни условия се пръска никелова сплав и се създава самият метален негатив. Направата му напомня производството на чипове – помещенията трябва да са напълно стирилни - и включва различни химични процеси като електролизи и прехвърляне на метали през водна основа. След това се създава „майка“, която се използва за отпечатването на официалната плоча.

Самото производство също има своите специфики.

„Ние взимаме поливинилхлорид (ПВЦ), слагаме го в екструдер, който го нагрява и ни дава нещо като по-дебела хокейна шайба. Слагаме етикетите и я поставяме в преса, в която вече са заредени негативите. Тя притиска и вкарва пара с много висока температура при много високо налягане. След това влиза студена вода и охлажда плочата, матрицата се отваря, обрязваме излишното и идва у вас да слушате“, описват процеса от Rakamakafon.

По всичко личи, че тримата са си научили уроците как се правят грамофонни плочи. Но какво би било успех за тях?

„Вече имаме поръчки от български и македонски артисти. Много често ни питата каква музика ще правим. Истината е, че няма как да правим само такава, каквато харесваме. Питали са ме ще правите ли плочи за чалга артисти. Разбира се, че ще правим. Ще правим плочи за всеки, който иска“, отговаря ми Илия Григоров. „За нас ще е успех, ако всичко е наред технически. Иначе има глад за такова нещо. Много хора от всички краища на Балканите са развълнувани от това, че ще има производство на плочи тук и няма да трябва да правят поръчки в Чехия, Унгария, Нидерландия или Германия“.

А успехът на Rakamakafon няма да е успех само за моите трима събеседници. Ще е успех за цяла България. Защото страната ни ще има нещо, което някога е имала, но в момента няма. А какво по-хубаво от това?