На днешното заседание на Министерския съвет е взето решение за оттеглянето на Закона за държавния бюджет на България за 2025 г., законопроекта за Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Закона за Държавното обществено осигуряване (ДОО) и пакета данъчни закони.

До 14 февруари в Министерския съвет предстои да бъдат внесени новите законопроекти за държавния бюджет, както и за бюджетите на НЗОК и ДОО.

Това съобщи на брифингминистърът на финансите Теменужка Петкова. Тя аргументира причината за оттеглянето на проектобюджета с това, че България вече има редовно правителство, а то има свои политики, които следва да намерят отражение и в Закона за бюджета на България за 2025 г.

Базовата икономическа логика налага да не бъде приет проектът за бюджет с над 25% ръст на разходите за 2025 г.

Дефицит „по конец“, но „на ръба“

За първото тримесечие на 2025 г. дефицитът, който ще се генерира, е 3 634 378 000 лв., допълни Петкова, цитирана от БТА.

"Надявам се да предложим бюджет, който да има дефицит до 3% от Брутния вътрешен продукт на страната.", каза още тя и заяви, че в рамките на оперативно заседание е дала на кабинета информация относно състоянието на публичните финанси, припомняйки, че се работи в условията на т. нар. удължителен закон за бюджета.

Този резултат е следствие на неразумното управление на публичните финанси през последните три години, смята финансовият министър.

Текущата законова рамка позволява да се избегне непосредствена бюджетна криза, но влизането в нова година без приет бюджет създава рискове както за предвидимостта на бизнес средата и икономиката, така и за нормалното функциониране на институциите

Без бюджет за 2025 и без удължителен закон. Kакво следва?

По време на заседанието на Министерския съвет премиерът Росен Желязков заяви, че оттеглянето на проекта за Бюджет 2025 се налага на база на картината от отчета за януари 2025 г., както и на данните, публикувани от Евростат.

Той се аргументира, че оттеглянето ще даде възможност да се направи една по-точна преценка и на база на допусканията, анализите, макрорамката за възможностите пред бюджета, както и на база средносрочната бюджетна прогноза, допълва БТА.