Технологични гиганти остро разкритикуваха строгите правила на Европа за AI
По време на събитие в Швеция Google и Meta изразиха сеиозни опасения относно строгия подход на блока към регулирането на технологии като изкуствения интелект и машинното обучение

Ръководители на американските технологични гиганти Google и Meta заявиха, че индустрията за изкуствен интелект в Европа е спъвана от прекомерни регулации. Това допълва реториката на администрацията на Доналд Тръмп, че строгите технологични правила в региона задушават иновациите.
В изказване на технологичната конференция Techarena в Стокхолм, Швеция, ръководителите на публичните политики в Google и Meta използваха сцената като платформа, за да изразят опасенията си относно строгия подход на блока към регулирането на технологии като изкуствения интелект и машинното обучение.
„Мисля, че вече има широк консенсус, че европейското регулиране на технологиите си има своите проблеми и понякога е твърде фрагментирано. Регламенти като GDPR и AI Act понякога отиват твърде далеч“, посочва пред CNBC Крис Ю, директор „Публична политика“ в Meta, пред аудитория от основатели на технологични компании и инвеститори на Techarena в четвъртък. „Но крайният резултат от всичко това е, че продуктите се забавят или се размиват, а европейските граждани и потребители страдат“.
По време на събитието Ю дава пример с наскоро пуснатите на пазара очила с марката Ray-Ban на Meta, които използват изкуствен интелект за превод на реч от един език на друг или за описване на изображения за хора с увредено зрение.
„Това е задълбочено и много хуманно приложение на технологията, което бавно навлиза в Европа поради проблемите, които имаме с регулирането“, казва Ю.
Meta започна да внедрява функциите на изкуствения интелект за своите очила Ray-Ban Meta в някои европейски страни едва през ноември, след като заяви, че забавянето е причинено от необходимостта да се постигне съответствие със „сложната регулаторна система“ на Европа.
Преди това компанията изрази загриженост относно способността си да спазва AI Act (Закона за изкуствения интелект) - забележителен регламент на ЕС, който установява правна и регулаторна рамка за технологията, като посочи, че „непредсказуемото“ прилагане е основен проблем.
Meta предупреди, че GDPR - рамката на ЕС за защита на личните данни, въведена през 2018 г. – също е забавила пускането на очилата ѝ в страните от ЕС заради проблеми, свързани с използването на данни за потребителите на Instagram и Facebook за обучение на моделите ѝ за изкуствен интелект.
Дороти Чоу, ръководител на отдела за обществена политика на Google DeepMind, заяви, че ключов проблем в подхода на Европа към регулирането на технологиите за изкуствен интелект е, че то е изготвено преди да се появи ChatGPT. AI Act беше представен за първи път от Европейската комисия, изпълнителния орган на ЕС, през април 2021 г. OpenAI стартира ChatGPT през ноември 2022 г.
„Има начин да се използва политиката за създаване на по-добра инвестиционна среда, когато тя се прави по начин, който насърчава бизнеса“, казва Чоу, посочвайки като пример Закона за намаляване на инфлацията в САЩ. „Мисля, че е трудно, когато регулирате във времеви мащаб, който не съответства на технологията. Това, което трябва да направим, е да регулираме така, че да има отговорно прилагане на технологиите, и същевременно индустрията да процъфтява по всички правилни начини“.
Технологичните компании вдигат залога
Големите технологични компании като цяло засилват реториката си срещу подхода на ЕС към регулирането на сектора и увеличават усилията си за лобиране в опит да смекчат някои аспекти на AI Act.
Миналия месец Кент Уокър, президент по глобалните въпроси на Google, коментира пред POLITICO, че кодексът на ЕС за моделите на изкуствен интелект с общо предназначение (GPAI), който се отнася до системи като фамилията големи езикови модели GPT на OpenAI, е „стъпка в грешна посока“.
Службата на ЕС за изкуствен интелект, новосъздаденият орган, който наблюдава моделите съгласно AI Act, публикува през декември втори проект на кодекс за системите на GPAI.
По-рано този месец новоназначеният главен директор по глобалните въпроси на Meta Джоел Каплан предположи в интервю по време на събитие в Брюксел, че технологичният гигант няма да се присъедини към кодекса в сегашния му вид. Според него правилата „надхвърлят изискванията“ на AI Act и залагат „неприложими и технически неизпълними изисквания“.
Призивите на технологичните гиганти за по-меко регулиране на технологиите в ЕС бяха окуражени напоследък от новата администрация на президента Доналд Тръмп. По време на международната среща на върха AI Action Summit в Париж миналата седмица вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс разкритикува Европа, че е твърде силно фокусирана върху регулирането на изкуствения интелект, вместо да приеме потенциала за растеж на технологията.
Хармонизиране на правилата на ЕС за стартиращите предприятия
Големите технологични компании не са единствени, които искат по-опростен регулаторен режим за технологичните компании, работещи в Европа. Рискови капиталисти, инвестиращи в европейски технологични стартъпи, също критикуват тежестите, свързани със спазването на нормативните изисквания от страна на техните портфейлни компании.
Антоан Мойру, партньор в Lightspeed Venture Partners, заявява по време на събитието в Швеция, че докато САЩ прокарват инициативи като инвестиционния проект Stargate на стойност 500 млрд. долара, които носят „обнадеждаващо“ послание за AI, в Европа посланията са по-скоро „драматични“.
„Регионът трябва да започне да мисли отвъд GDPR, отвъд AI Act и да създава технологични истории за успех, за да накара хората да се вълнуват от обещанието на технологията“, категоричен е той.
Lightspeed са инвеститори във френския еднорог в областта на изкуствения интелект Mistral, който често е определян като основен европейски конкурент на OpenAI.
Миналата година технологичните предприемачи в региона предложиха нова инициатива за справяне с фрагментираните пазарни регулации в 27-членния блок чрез създаване на така наречения „28-и режим“. Тези правни рамки предлагат на компаниите алтернатива на националните правила на държавите членки, а не ги заменят. Например, в техните рамки има Устав на европейското дружество, който улеснява създаването на акционерни дружества в блока.
Хора като главния изпълнителен директор на Stripe Патрик Колисън и съоснователя на Wise Таавет Хинрикус са сред основателите на стартъпи, които искат да създадат нова структура, наречена „EU Inc“.
„Европа е фрагментирано място и това, което искате да направим, е да можем да наемаме служители във всяка държава“, казва Люк Папас, партньор на базираната в Лондон компания за рисков капитал NEA.
Според него основният проблем при привличането на таланти е, че понастоящем „процесът на предоставяне на капитал през граница в Европа не е много лесен“.
„Ако можем да стандартизираме собствения капитал например, това ще помогне значително“, добавя той.