Рали в Поднебесната империя - прекалено евтини ли са китайските акции, за да бъдат пренебрегнати?
Винаги е било така - на правилната цена и за тези, които имат широко отворени очи за икономическите негативи, пише Рушир Шарма, председател на Rockefeller International, в материал за Financial Times
&format=webp)
След като китайските акции триумфират през последните два месеца, трейдърите се питат - дали това означава, че отново може да се инвестира в страната?
Отговорът е „да“ и винаги е бил такъв, твърди Рушир Шарма, председател на Rockefeller International, в материал за Financial Times.
Широкият китайски пазар спада рязко през това десетилетие по различни причини, но е погрешно инвеститорите да отхвърлят втория по големина пазар в света.
Дори и сега нищо фундаментално не се е променило. Не е в ход голямо икономическо съживяване. Икономиката все още е обременена от застаряващата работна сила и огромния дълг, които вероятно ще забавят тенденцията на растеж до под 3%, доста под целта на Пекин. Голямата промяна е в настроенията, ускорена от скорошната новина, че DeepSeek предлага рентабилна китайска алтернатива на американския изкуствен интелект.
Инвеститорите - и по-специално чужденците - сега преоткриват Китай такъв, какъвто е бил през цялото време: труден пазар, но твърде голям, за да бъде пренебрегнат, и способен да генерира големи иновации и възможности в избрани джобове, отбелязва Шарма.
Китайският пазар започна да се покачва миналата година, когато правителството разкри някои големи по своя характер мерки за стимулиране. Повечето чуждестранни инвеститори останаха настрана, изплашени от лепкавото забавяне на растежа и регулаторните мерки на Пекин.
След това дойде избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, което само затвърди убеждението, че този пазар е станал твърде рисков, за да се инвестира в него.
Ако не друго, то Тръмп се оказва по-мек от очакваното по отношение на Китай, а натискът с митата, който той прилага досега, подтиква президента Си Дзинпин да направи страната си подходяща за инвестиции. Си се стреми да съживи духа, изпращайки миролюбиви послания към частния сектор.
Миналата седмица той организира високопоставена среща с бизнес лидери и обяви, че е нормално в Китай отново да се „забогатее“.
Геополитическите рискове също намаляват. Големият страх беше от „руския сценарий“ - Пекин щеше да се отлъчи от световните пазари, като предяви претенциите си към Тайван, както направи Москва, навлизайки в Украйна.
Тъй като Китай е по-важен търговски партньор на много повече държави от Русия, този риск винаги е бил малко пресилен. И сега има усещане, че при Тръмп е по-малко вероятно Китай да бъде подложен на санкции заради каквито и да било действия в Тайван.
Все повече инвеститори признават, че Китай е станал необосновано евтин. Въпреки силните печалби през миналата година, през 2025 г. той влезе в ролята на един от най-евтините големи пазари в света, като акциите му се търгуваха на половината от средната оценка в САЩ.
Това оставя много неизползвана стойност. В момента в Китай има повече от 250 компании с пазарна капитализация над 1 млрд. долара и доходност от свободни парични потоци над 10%; в САЩ те са по-малко от 150.
От тези 250 китайски акции всички, с изключение на около 20, са в сектори, различни от технологичния, водени от промишлени и потребителски предприятия, така че възможностите не са само в интернет и изкуствения интелект.
Историята за „неинвестируемия Китай“ се основаваше отчасти на сравнителни показатели, показващи слаба средногодишна възвръщаемост от началото на 90-те години на миналия век. Но толкова дълга история може да заблуди, като прескочи периодите на подем, включително средата на 2000-те и края на 2010-те години.
Освен това, въпреки че няколко технологични и потребителски компании постигнаха огромна възвръщаемост през последното десетилетие, бенчмарковете не включваха тези компании в продължение на много години и така отразяваха тези печалби само частично.
Този технологичен бум се срина скоро след като Пекин реши да възстанови партийния контрол върху големите технологични компании, започвайки с Alibaba през 2020 г. За да избегнат този натиск върху частния сектор, някои инвеститори прехвърлиха парите си в държавни групи, които все още включват 70% от най-големите предприятия в Китай по приходи.
Но по някои показатели капитализмът с китайски характеристики е по-конкурентоспособен от американския си съперник, посочва Шарма. Големите компании имат по-малък дял от листваните на борсата дружества в Китай, което оставя повече място за новите участници.
Сред 11-те водещи сектора седем са по-малко концентрирани в Китай, отколкото в САЩ, което означава, че петте най-големи предприятия представляват по-малък дял от пазарната капитализация на всеки сектор.
Китайският технологичен сектор е много по-слабо концентриран, което означава, че частен стартъп като DeepSeek може да се развие в среда, в която гигантите не доминират толкова силно.
Разбира се, докато съществуват рисковете, включително заплахата от произволна държавна намеса, китайските акции ще се продават с отстъпка. Въпросът е, че отстъпката е станала неоправдано голяма.
Тъй като инвеститорите преизчисляват залозите си за Китай и държавата навлиза в период на отстъпление, ралито може да продължи. На този труден пазар могат да бъдат открити още скъпоценни камъни. В Китай може да се инвестира на правилната цена и за тези, които имат широко отворени очи за икономическите негативи.