Хората са изложени на микропластмаса по безброй начини: Тези малки, разградени парченца пластмаса се намират в почвата, водата и дори във въздуха. След това те попадат в телата ни и се настаняват в различни органи, включително в мозъка. Според последните проучвания мозъкът на възрастен човек може да съдържа микропластмаса и нанопластмаса с теглото на пластмасова лъжица за еднократна употреба.

Това количество е 7 до 30 пъти по-голямо от количеството микропластмаса, открито в други органи, като например в черния дроб или бъбреците. Концентрацията е още по-висока (от три до пет пъти) при лица, диагностицирани с деменция. Според експертите още по-обезпокоително е, че тези нива са се увеличили с течение на времето: Между 2016 г. и 2024 г. концентрацията на микропластмаса в човешкия мозък е скочила с около 50%.

Тези констатации идват от проучване на изследователи от Университета на Ню Мексико, публикувано наскоро в списание Nature Medicine. В коментар на изследването в списание Brain Medicine, се разглеждат няколко големи въпроса, които възникват от тези констатации. Един от тях е: Как можем да ограничим излагането на микропластмаса и има ли начин тя да бъде премахната?

Как да намалим излагането на микропластмаса

Микропластмасата, открита в човешките мозъци, включва нанопластмаса - частици, по-малки от 200 нанометра (за сравнение, човешкият косъм е широк около 80 000 нанометра). Освен това тя е съставена предимно от полиетилен - широко разпространена пластмаса, използвана във всички видове пластмасови изделия - от опаковки за храни до бутилки за напитки и найлонови торбички.

„Това помага да се добие представа какъв вид излагане може да доведе до попадането на тези частици в мозъка”, казва пред Fast Company Николас Фабиано от катедрата по психиатрия на Университета на Отава. Неговите изследвания са насочени към припокриването на психическото и физическото здраве.

Бутилираната вода е основен източник на този вид микропластмаса. Ако преминете от такава към филтрирана чешмяна вода, може да намалите приема на микропластмаса от 90 000 частици годишно на 4 000. (Макар че не е ясно, отбелязват авторите на коментара, дали това ще доведе до измеримо намаляване на количеството микропластмаса, натрупано в тъканите на тялото ни.) Установено е, че пластмасовите пакетчета чай също отделят милиони микропластмасови частици при запарване, така че избягването им също би могло да ограничи тяхното постъпване в организма. Микропластмаса има и в ултрапреработените храни като пилешките хапки.

Глобален пакт за пластмасите обещава да се превърне в ново Парижко споразумение

Съхраняването и нагряването на храна в пластмасови съдове също може да доведе до отделяне на много микро- и нанопластмаси.

„Преминаването към стъкло или неръждаема стомана може да е по-безопасно“, казва Фабиано.

Консервираната супа също може да бъде източник на излагане на въздействието на пластмаса, тъй като кутиите често са облицовани с пластмаса. Авторите на коментара също така отбелязват проучване от 2011 г., според което след петдневно ядене на супа от консерва, нивата на BPA (химикал, използван за производството на пластмаса) в урината на участниците се увеличават с над 1000%.

Тъй като микропластмасата се намира дори във въздуха ни - според предишни изследвания повече от 60 000 такива частици се вдишват от възрастни мъже годишно - авторите препоръчват и използването на HEPA филтри за въздух.

Можем ли да премахнем микропластмасата, която вече е в мозъка ни?

Първоначалното проучване на микропластмасата в човешкия мозък прави интересна констатация: Няма връзка между възрастта на човека и нивото на микропластмаса в него.

„Това предполага, че телата на хората са в състояние да се отърват от тези микропластмаси по различни начини“, казва Фабиано.

Как точно се случва това обаче, все още не знаем.

„Дали е чрез потта? Дали чрез изпражненията? Дали чрез урината? Все още нямаме идея“, продължава Фабиано.

Как Япония се отказва от пластмасата за еднократна употреба

Предишни изследвания са открили BPA в потта на хората, което предполага, че предизвиканото потене може потенциално да премахне тези частици, но трябва да се направят още изследвания.

При всички изследвания, които идентифицират микропластмасата в околната среда или в телата ни, има малко данни за въздействието на тези частици върху здравето. А това, което съществува в тази област, се фокусира предимно върху физическото здраве.

„Ако в мозъка ви има пластмаса с общо тегло една лъжица, със сигурност трябва да има въздействие върху психичното ви здраве“, отбелязва Фабиано.

По думите му статията в Nature Medicine е „стъпка в правилната посока“, тъй като разглежда пациенти с деменция и хвърля светлина върху възможната връзка между диагнозите и микропластмасата. Но тя повдига и още въпроси, на които изследователите трябва да отговорят - не само за въздействията, но и дали учените трябва да установят гранични стойности на излагане на микропластмаса и как още бихме могли да намалим или премахнем микропластмасата, която вече е в нас.

„В момента изследванията на микропластмасата и здравето са все още в началото си“, казва в заключение Фабиано. „Но досегашните проучвания показват, че наличието на микропластмаса със сигурност не е добро“.

Според него най-доброто, което хората могат да направят дотогава, е да се опитат да ограничат излагането на пластмаса.