Тайното оръжие на Тръмп? Един президент, една стратегия, един портрет
Джеймс Полк разширява територията на САЩ повече от всеки друг президент. Сега неговият портрет виси в Овалния кабинет - сигнал, че амбицията на Тръмп да завладее Канада, Гренландия и други територии е нещо повече от приказки
&format=webp)
Преди около месец президентът на САЩ Доналд Тръмп се обажда на Майк Джонсън, председател на Камарата на представителите, със следното предложение:
„Ще ти дам един портрет на Томас Джеферсън от Белия дом, ако ти ми дадеш портрета на Джеймс Полк от Капитолия“.

Естествено, случва се това, което президентът е поискал и портретите са разменени. Но защо това е толкова важно?
Тръмп е казвал многократно, че се възхищава на Полк. По време на управлението на този малко известен президент в САЩ се случват големи събития. Всъщност в неговия мандат са направени най-сериозните териториални разширения. Тогава са присъединени щати като Орегон, Калифорния и Тексас.
„Той е завзел много земя“, коментира Тръмп наскоро, стоейки пред портрета на Полк.
В този контекст може би вече е ясно защо Полк е толкова важен за сегашния президент. Вторият мандат на Тръмп започна и вероятно ще продължи под знака на неговия стремеж да „завзема“ земя за САЩ. Президентът предяви плановете си Канада да стане 51-вия щат, заяви, че Америка трябва да си върне контрола върху Панамския канал, поиска Гренландия от Дания, както и предложи идея за собственост на ивицата Газа.
И макар живеещите по тези места да не са никак съгласни с териториалните мечти на Тръмп, той упорито не се отказва, въпреки че действията му печелят по-скоро врагове, отколкото приятели. Президентът вече обеща на избирателите си нов „Златен век“, който в неговите представи явно включва и още земя.
11-тият президент на САЩ Джеймс Полк изкарва само един мандат на поста и умира едва на 53 години, малко след като е предал властта през 1849 г. През тези четири години обаче територията на Щатите се удвоява. Американците настояват да поемат контрола над цялата северозападна част на тихоокеанското крайбрежие, а след това да стигнат и до Аляска (тогава собственост на Русия), дори ако това им коства война с Великобритания.
Полк обаче се споразумява с империята и сключва договор, според който северната граница на САЩ се мести на 49-тия паралел, където остава и до днес.
В югозападно направление обаче нещата не се уреждат мирно. САЩ и Мексико воюват в продължение на две години като мексиканците губят не само битката и но и цялата територия на днешния щат Тексас. Но това не е всичко. Срещу 15 млн. долара американците получават и Калифорния, Аризона, Ню Мексико, Невада, Юта и Уайоминг.
“Това е едно от най-големите заграбвания на земя в историята. Той иска да получи всичко и то – в един мандат. Което е невероятно“, пише за президента Полк историкът Хамптън Сайдс в книгата си „Blood and Thunder: An Epic of the American West“.
Според Сайдс Полк и Тръмп са много различни като характери. Първият не е „надут и шумен“, посочва историкът. Обратното, считан е за много честен и малко мрачен.
„Той е предвидим в действията си. Не се държи като луд човек, който постоянно изненадва всички“, обяснява историкът.
Тръмп определено започна втория си мандат с големи обещания. Едно от тях бе да преименува Мексиканския залив на Американски залив и то вече бе изпълнено. А при скорошно изявление пред Конгреса напомни, че предците на днешните американци са живели и забогатявали в далеч по-трудни времена.
Междувременно той се опитва да набере подкрепа за на пръв поглед абсурдни идеи. Например продават се тениски с надпис „Make Greenland Great Again“ срещу 35 долара. Има и с лозунг за Канада – „Make Canada Great Again”. Тези идеи се харесват на съюзниците на Тръмп в Конгреса, които дори излязоха със законови предложения, с които може да се упълномощи правителството да „придобие Гренландия“.
Някои републиканци обаче се подиграват с експанзионистичните амбиции на Тръмп. Линдзи Греъм например намекна, че ако Канада стане американски щат, вероятно ще гласуват за Демократическата партия. Но президентът си остава решен да увеличи територията на САЩ.
„Президентът не се притеснява да предлага смели решения. Това, което казва за Гренландия, е вярно, тя е със страхотно стратегическо местоположение. Панамският канал не бива да се управлява от Китай. А Канада от десетилетия ограбва нашите фермери“, заяви преди няколко дни прессекретарят на Белия дом Каролайн Лийвит.
Негативните реакции като че ли само окуражават президента. Той не спира да говори за ивицата Газа, а наскоро се похвали и че е принудил канадския премиер Джъстин Трюдо да подаде оставка. Канадците пък, след като категорично отхвърлиха претенциите на съседите си, вече гледат на тях като на сериозна заплаха.
Други чуждестранни лидери също търсят начини да се разберат с Тръмп. От Панама се опитват „да успокоят президента“ като същевременно искат да запазят контрола си над канала. Панамската страна отрече твърденията, че съоръжението се управлява от Китай и предложи на САЩ да поемат контрола върху две големи пристанища. Американската страна реагира позитивно, но продължава да настоява за целия канал.
След заплахите на Тръмп към Дания, собственик на Гренландия, тамошните власти са започнали да търсят лобисти във Вашингтон. Идеята им е да предложат на САЩ разполагане на повече войски на острова и договори за добив на изкопаеми на американски компании. Засега обаче екипът на Тръмп упорито държи да придобие Гренландия.
„По един или друг начин ще го направим“, заяви наскоро президентът.
При тази решителност не е учудващо, че Тръмп се възхищава на Полк, казва историкът Джон Пинейро пред The Wall Street Journal. Според него Полк е имал „визия за нация на две крайбрежия“. И с възможности от едната страна да се търгува с Европа, а от другата - с Азия.
„Ако има нещо общо между двамата, то е, че гледат да вземат нещо от съседите“, добавя Пинейро.