Отговорът на ЕС на решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да наложи т.нар. реципрочни мита на всички американски търговски партньори може и да не е толкова агресивен, колкото се очакваше, но проявява известна креативност. Той цели да удари Белия дом там, където ще го заболи най-много.

Според вътрешен документ, с който разполага POLITICO, Комисията обмисля да наложи мита в размер до 25% върху широк кръг от експортни стоки от САЩ на стойност около 22,1 млрд. евро въз основа на вноса на ЕС през 2024 г. Списъкът включва обикновени селскостопански и промишлени стоки като соя, месо, тютюн, желязо, стомана и алуминий - за да се ударят американските сектори, които разчитат най-много на трансатлантическия износ.

Оказва се обаче, че европейските законодатели са подходили с допълнителна находчивост, за да разклатят крепостта на Тръмп.

Страните от ЕС ще гласуват новите мита в сряда, като не се очаква сериозна опозиция. След като одобрят списъка, първият набор от мита върху стоки като боровинки и портокалов сок, които ЕС първоначално наложи през 2018 г. по време на първото президентство на Тръмп, но преустанови през 2021 г., ще влезе в сила на 15 април.

След това от 16 май това ще се случи и с 25-процентно мито върху втората група стоки като стомана, месо, бял шоколад и полиетилен. И накрая, 25-процентно мито върху бадеми и соя ще стане факт на 1 декември.

Като цяло митата на ЕС ще засегнат износ на стойност до 13,5 млрд. долара от червените щати, подкрепили Тръмп в предизборната надпревара, според анализа на POLITICO на търговските данни за 2024 г.

Мита напук на всичко: Газовият реверанс на Европа не успя да успокои Белия дом

Мишена №1 на ЕС е соята, най-ценната стока в списъка на блока. Икономическото и символичното значение за най-силните райони на Републиканската партия е огромно. САЩ са вторият по големина производител и износител на соя в света, а митата на ЕС ще засегнат сектор, който вече е жертва на ответните мерки на Китай, нарастващата глобална конкуренция и спадащите цени. И това не е всичко: 82,5% от американския износ на соя за ЕС идва от Луизиана, родния щат на председателя на Камарата на представителите Майк Джонсън.

Не е изненадващо, че американските производители на соя разкритикуваха търговската войнственост на Тръмп миналия месец, като заявиха, че „митата не са нещо, което трябва да се приема с лека ръка“ и призоваха администрацията да „преразгледа тарифите срещу Канада, Мексико и Китай и потенциалните предстоящи налози“. Досега обаче президентът на САЩ сигнализира, че „не разглежда“ възможността за спиране на новите мита.

ЕС се насочва и към говеждото месо от Канзас и Небраска, птичето месо от Луизиана, автомобилните части от Мичиган, цигарите от Флорида и дървесните продукти от Северна Каролина, Джорджия и Алабама.

Макар че Комисията в крайна сметка изключи уискито от окончателния проект след успешно лобиране от страна на Франция, Италия и Ирландия, тя включи други по-нишови стоки, предназначени да причинят най-голяма болка на износителите в републиканските щати. Те включват сладолед от Аризона, носни кърпички от Южна Каролина, електрически одеяла от Алабама, вратовръзки и папийонки от Флорида (освен ако не са от коприна, които демократична Калифорния с удоволствие ще предостави) и перални машини от Уисконсин.

Макаронените изделия от Флорида и Южна Каролина също ще се сблъскат с тарифни проблеми, въпреки че Италия вероятно с удоволствие ще запълни пазарната празнина.

С базука в ръка, но разединен: Как ЕС се готви да отговори на натиска на Тръмп

Връщане назад

Търговската война, отприщена от Тръмп, има висока цена за Вашингтон, тъй като Канада и Китай отговориха на потока от мита на президента на САЩ със собствени контрамита. Като цяло ответните мерки, наложени от Китай, Канада и ЕС, ще засегнат американски износ за близо 90 млрд. долара.

Пекин се насочи основно към американските продукти, като наложи 15% мито върху стоки като пилешко месо, пшеница и царевица, както и 10% мито върху соя, месо, плодове и друг селскостопански износ. Междувременно Канада наложи два комплекта мита - 25% върху редица селскостопански продукти и още 25% върху стоманени и алуминиеви такива.

От своя страна Брюксел експериментира с подхода на „моркова и тоягата“, за да даде знак, че няма да се подчини на исканията на Тръмп, като същевременно остави отворена вратата за преговори. В понеделник блокът предложи схема за тарифи „нула за нула“ за промишлени стоки, обхващащи, наред с другото, автомобили, лекарства, химикали, пластмаси и машини.

Тръмп обаче заяви, че офертата е недостатъчна, и призова държавите от ЕС да купят американски енергийни продукти на стойност 350 млрд. долара, за да може търговският дефицит да „изчезне за една седмица“.

В краен случай блокът би могъл да използва своята „търговска базука“, за да удари американските услуги, което би издигнало търговската война на съвсем ново ниво - нещо, което все още не всички страни от ЕС са готови да направят.