Европейският съюз ще трябва да се ангажира да купува американска енергия за 350 млрд. долара, за да получи отсрочка от мащабните мита. Това обяви американският президент Доналд Тръмп късно в понеделник, отхвърляйки предложението на Брюксел за „нулеви“ мита върху автомобили и промишлени стоки.

Коментарите на Тръмп по време на пресконференция в Белия дом бяха в отговор на изявлението на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. По-рано в понеделник тя заяви, че ЕС е предложил да свали до нула митата на блока за автомобили и промишлени стоки, внасяни от САЩ, ако Тръмп отговори реципрочно.

Запитан от репортер дали предложението е достатъчно, за да отстъпи, Тръмп отговори: „Не, не е.“

„Имаме дефицит с Европейския съюз в размер на 350 млрд. долара и той ще изчезне бързо“, казва той, цитиран от POLITICO. „Един от начините, по които това може да изчезне лесно и бързо, е, че те ще трябва да купуват от нас нашата енергия. Те могат да я купят, ние можем да спечелим 350 млрд. долара за една седмица. Те трябва да купят и да се ангажират да купуват постоянно подобно количество“.

Предложението на Фон дер Лайен дойде, след като миналата седмица Тръмп наложи 20-процентни мита на ЕС и минимум 10-процентна такса на други търговски партньори. В отговор финансовите пазари по света загубиха трилиони долари от стойността си, като в понеделник европейските акции претърпяха най-големия си еднодневен спад от началото на пандемията.

„Много хора казват: „О, това, че има излишък, не означава нищо“. Според мен това означава много. Това е почти като отчет за печалбата или загубата“, смята Тръмп.

Идеята за закупуване на американска енергия като опция за избягване на митата не е нова. Почти веднага след преизбирането на Тръмп Фон дер Лайен предложи да започнат преговори за закупуване на повече американски втечнен природен газ (LNG). Според POLITICO обаче в отговор САЩ не са предложили никаква яснота за това как ще функционира една подобна сделка.

Запитан дали неговите глобални мита са тактика за преговори от позицията на силата или са постоянни, Тръмп заяви: „Може да има постоянни мита, а може да има и преговори, защото има неща, от които се нуждаем извън митата. Ако можем да сключим наистина справедлива сделка за Съединените щати, а не добра сделка за другите. Това е Америка на първо място“.

Според американският президент ЕС трябва да намали стандартите си, за да позволи на повече американски стоки да навлязат на неговия пазар, наричайки мерките за безопасност „немонетарни тарифи“.

С базука в ръка, но разделен - позицията на ЕС

Европейският съюз преговаря с търговска базука в ръка, но все още не може да се споразумее дали да натисне спусъка.

Отвъд внимателно подготвеното послание за „пропорционален“ и „единен“ отговор от всички министри на търговията на блока на срещата им в Люксембург в понеделник, ключовият въпрос как да се отговори на търговския удар на Белия дом заплашва да отвори пукнатини в крехкото единство на блока, пише в свой анализ POLITICO.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е дала да се разбере, че ЕС иска първо да преговаря. По думите ѝ блокът предлага тарифна схема „нула за нула“ за промишлени стоки, която обхваща, наред с други неща, автомобили, лекарства, химикали, пластмаси и машини.

Това е „морковът”. Що се отнася до „тоягата“, ЕС иска да създаде впечатление, че преговаря от позицията на силата (като същевременно се надява, че сътресенията на финансовите пазари, предизвикани от митата на Тръмп, ще намалят неговата решимост). Но столиците на ЕС са разделени по въпроса коя точно тояга да използват.

Anti-Coercion Instrument - ядрен вариант, който все още не е прилаган - би овластил изпълнителната власт на ЕС да удари американските индустрии на услугите, като например технологичните и банковите. Митата на Тръмп, които засягат износ от ЕС на стойност 380 млрд. евро, са точно този вид икономически заплахи, който ЕС е имал предвид, когато е разработвал инструмента.

Това обаче не означава, че блокът е готов да активира своята базука. Това би означавало, че блокът наистина е в търговска война.

Европейските политици смятат, че аргументите, обосноваващи митата на Тръмп, са напълно погрешни - включително твърдението, че данъкът върху добавената стойност, технологичното регулиране на ЕС и фитосанитарните стандарти следва да се считат за нетарифни бариери. Формулата, използвана за изчисляването им, е също толкова безсмислена: средната тарифа на ЕС за промишлени стоки например е 1,6%.

Според вътрешни документи, с които разполага POLITICO, Комисията обмисля да наложи мита в размер до 25 процента върху широк кръг от експортни стоки от САЩ в отговор на налозите на Тръмп върху стоманата и алуминия.

Правителствата на държавите от ЕС ще гласуват по плана в сряда. Според него блокът ще наложи 25-процентно мито върху широк спектър от износа от САЩ, включително соя, сладка царевица, ориз, бадеми, портокалов сок, боровинки, тютюн, желязо, стомана, алуминий, някои лодки и превозни средства, текстил и някои дрехи, както и различни видове гримове. Общият размер на засегнатия американски износ ще бъде 22,1 млрд. евро въз основа на статистиката на ЕС за 2024 г. Това е по-малко от първоначално предвиденото, след като страните от ЕС лобираха за премахване на стоки - като бърбън от Кентъки - от първоначалния списък на засегнатите. Това беше победа за Франция, Ирландия, Италия и Испания.

Държави като Франция, Германия и Испания са категорични, че блока не трябва да изключва никакви възможности за справяне с отношението на американския президент.

„ Anti-Coercion Instrument трябва да се разгледа внимателно”, смята напускащият поста си министър на икономиката на Германия Роберт Хабек. „Това са мерки, които далеч надхвърлят митническата политика. Те включват цифровите услуги, но имат широк набор от инструменти, много повече, отколкото само чрез цифров данък“.