Опитът на Доналд Тръмп да наруши международния търговски ред с огромни мита срина американските акции с 5,4 милиарда долара само за два дни. В същото време Китай отвърна на удара със собствени налози, задълбочавайки страховете от рецесия в световната икономика.

Индексът S&P 500 загуби 6% в петък, след спада от 4,8% през предходния ден, като пазарната му стойност е спаднала с 5,38 трлн. долара, вследствие на съобщението на президента на САЩ за „Деня на освобождението“ в сряда, сочат изчисления на Financial Times, базирани на данни на FactSet.

Спадът на индекса на сините чипове с 9,1% за седмицата е най-големият от началото на пандемията преди пет години.

Акциите на технологичните компании, включително на гиганти като Apple и Amazon, също се сринаха. Това доведе до спад на Nasdaq Composite с повече от 20% от пика му в средата на декември. От нашата част на Атлантическия океан европейският Stoxx 600 загуби 8,4% през седмицата, а британският FTSE 100 - 7%. Азиатският индекс на MSCI загуби 4,5%.

Тези сътресения подчертават как плановете на Тръмп да въведе универсално мито от 10% и да удари много държави с по-големи „реципрочни“ тарифи в рамките на няколко дни разклатиха доверието на инвеститорите и предизвикаха опасения за забавяне на най-голямата икономика в света. Китай, най-големият износител в света, допълни мрачното усещане в петък, когато обяви мита от 34% върху целия внос от САЩ.

„Ако реципрочните мита не бъдат оттеглени до 9 април, а аз не мисля, че това ще стане, вероятно ще се стигне до рецесия в САЩ и Европейския съюз“, казва пред Financial Times Аджай Раджадхякша, председател на глобалния отдел за изследвания в Barclays. „Освен ако няма много бърз край на тази глобална търговска война, смятаме, че тази година ще има рецесия в САЩ“.

Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл също предупреди в петък, че митата на Тръмп ще доведат до „по-висока инфлация и по-бавен растеж“.

„Вече става ясно, че увеличението на митата ще бъде значително по-голямо от очакваното. Същото вероятно ще важи и за икономическите последици“, заяви Пауъл.

Преди неговата реч Тръмп призова ръководителя на Фед да намали разходите по заемите, като заяви в социалната си медия, че „това би било ПЕРФЕКТЕН момент“ за намаляване на лихвените проценти. Той също така заяви, че Китай е „изпаднал в паника - единственото нещо, което не може да си позволи да направи“, като препратка към плана на Пекин да отвърне на американските мита със собствени такива.

Но коментарите на президента на САЩ не успяха да успокоят капиталовите пазари на фона на по-широките опасения от по-нататъшно влошаване на икономическите перспективи. В петък JPMorgan намали прогнозата си за икономиката на САЩ, като заяви, че сега очаква производството да намалее с 0,3% през 2025 г. на база четвърто тримесечие спрямо предишната си оценка за разширяване с 1,3%. Банката от Уолстрийт добави, че „рецесията в икономическата активност се очаква да доведе до повишаване на равнището на безработица до 5,3%“.

По подобен начин Citigroup намали целта си за растеж в САЩ за 2025 г. до 0,1% от предишните 0,6%.

„Несигурността, свързана с икономическите перспективи на САЩ, е в най-високата си точка от края на пандемията. Модерна развита икономика никога не е повишавала тарифите толкова значително или бързо“, акцентират от Citi.

Мечите настроения рязко контрастираха със силния доклад за заетостта през март, публикуван в петък сутринта, който показа, че в САЩ са добавени повече работни места от очакваното и нивото на безработица е 4,2%. В знак на задълбочаващата се тревога на пазарите инвеститорите избягаха от нискорейтинговите американски корпоративни облигации и други рискови активи, като потърсиха убежище в убежища като съкровищните облигации.

Разпродажбите набраха скорост, след като банките отправиха искания към клиентите на хедж фондовете да осигурят допълнителни парични средства, тъй като портфейлите им бяха засегнати от сътресенията на пазара. Няколко компании, включително финтех стартъпа Klarna, замразиха плановете си за първично публично предлагане.

Индексът Vix, мярка за очакваната волатилност на американските акции, често наричан „измерител на страха“ на Уолстрийт, се покачи с 15,1 пункта до 45,1, което е най-високото ниво от 2020 г. насам.

Агресивният стремеж на Тръмп да върне назад глобализацията

Разрухата обхвана и стоковите пазари, като в петък международният бенчмарк за петрол Brent се понижи с 6,5% и се установи на ниво от 65,58 долара за барел - най-ниската му стойност от три години насам. Американският петролен маркер WTI се понижи със 7,4% за деня и се установи на ниво от 61,99 долара за барел, което е под цената, необходима на много шистови производители, за да излязат на печалба.

Цената на медта, която често се смята за косвен показател за мнението на търговците за състоянието на световната индустрия, се понижи с около 9 % вечерта във Великобритания.

Американските държавни облигации бяха основният бенефициент от разпродажбата на акции, като доходността на 10-годишните ценни книжа - лихвен процент, тясно свързан с очакванията за растеж - спадна до 3,86%, което е най-ниското ниво от избирането на Тръмп.