Може би през последните години осъзнаваме, че Blade Runner 2049 не е бил чак дотолкова научна фантастика, колкото сме си мислели, когато за пръв път сме гледали филма.

В него Райън Гослинг живее със своята виртуална половинка Джой – холограма, която се движи, говори, изслушва и дори проявява емпатия.

Днес, през 2025 г., това вече звучи по-скоро като технологичен продукт, отколкото като концепция на филмовата индустрия, пише Fast Company.

Да, говорим за AI партньорите – виртуалните половинки, както и тези с алгоритъм, вече са нещо напълно реално. И докато тези дигитални връзки може и да звучат странно на пръв поглед, те са логичното продължение на живота ни онлайн, в който все повече хора избират дигиталната близост пред връзката с реален човек.

Психологическите причини за това могат да бъдат много, но ако тръгна да ги анализирам, ще имам нужда от повече време и място. Не мога да анализирам чувствата на хората, защото самата аз се чувствам като алгоритъм понякога. Но това, което мога да споделя, е, че генеративният AI вече е експерт в симулирането на емоционална интимност.

Все пак, ключова дума – „имитирането“. Той може да слуша и да ви разбира, без да ви съди. Запомня шегите ви, личните ви преживявания и специфичните черти от характера ви… Създава усещането, че историята ви е споделена – нещо, което някога можеше да се получи само чрез реални човешки отношения.

Макар и тези „връзки“ все още да се случват основно в текстови прозорци, някак изгубени сред многото отворени на телефона или лаптопа ви, търсенето значително се повишава.

Новo изследване на MIT разбива мита, че изкуственият интелект има убеждения, цели или съзнание. В действителност, той просто симулира разбиране - понякога убедително, но винаги повърхностно

AI не притежава ценностна система - просто се прави на интересен

Според изследване на MIT от 2024 г. втората най-честа употреба на ChatGPT е сексуална ролева игра.

Платформи като Character.ai също добиват популярност, въпреки множеството критики, защото предлагат разговори без филтър с „персонализирани“ AI персонажи.

Следващата логична стъпка в тази ера звучи като ремикс между AR и AI – дигитален партньор в реалния свят. Apple Vision Pro може да се окаже катализаторът тук.

За разлика от предишните AR джаджи, този хедсет е удобен, красив и достатъчно ангажиращ, че да забравите колко наистина струва (дори няма да ви казвам, за да не развалям четивото ви).

Ако днес го използваме просто за работа и забавление, утре може да имаме нужда от него, за да видим как AI партньорът ни се разхожда в хола или сяда до нас на дивана.

Представете си, че можете да „съживите“ образа на починал любим човек или да изградите напълно нов партньор по ваш вкус. Засега Apple не говори много за това, но амбициозният им план за внедряване на „Apple Intelligence“ със сигурност ще засили персонализираните AI преживявания и във VisionOS.

Мъск обеща свободомислещ AI, но получи дигитална кутия на Пандора

Grok на Мъск влиза в „секси“ режим, но xAI има спешна нужда от екип по сигурността

И все пак, дори и с най-реалистичните визуализации, физическата близост остава граница, която технологиите все още се опитват да прескочат.

В Blade Runner 2049 и Her героите търсят начин за интимност с помощта на „сурогати“. Но резултатът винаги е… леко смущаващ. Това обаче не спира компании по света да работят именно върху този мост между дигиталното и физическото.

Apple не допуска порнографско съдържание в своите магазини за приложения (включително VisionOS), но пък позволява приложения с рейтинг 17+, които могат да включват сексуално съдържание. Така че, ако Apple не поведе тази вълна – е, то някой друг със сигурност ще го направи.

Profit.bg

На разходка с Vision Pro - очилата на Apple превземат улиците

Учени от MIT вече предупреждават: когато изкуственият интелект ви разбира перфектно, никога не ви противоречи и винаги ви кара да се чувствате специални, реалните връзки започват да изглеждат прекалено сложни, непредвидими и дори… прекалено човешки.

„AI използва целия чар на човешката история и култура с безкрайна способност за съблазняване“, пишат Робърт Махари и Пат Патаранутапорн. „Тези системи са едновременно по-добри и подчинени – носят нова форма на привлекателност, при която съгласието може да се окаже илюзия.“

И все пак, към момента виртуалните половинки са просто глас и текст върху екрана. Съвсем скоро обаче те имат възможността да се превърнат в лице в стаята, глас в хола, нещо, вперило поглед във вашия. И може би най-важното – те никога няма да си тръгнат.