Докато водещите специалисти в областта на изкуствения интелект (AI) се надпреварват да направят технологията по-подобна на човешкия мозък, изследователи от Elon University си задават противоположния въпрос: Как изкуственият интелект ще промени начина, по който хората мислят?

Отговорът идва с мрачно предупреждение: AI ще влоши умения като емпатия и задълбочено мислене, които са от основно значение за човешката същност.

„Опасявам се, че макар и засега да има все по-голямо малцинство, което ще се възползва все по-значително от тези инструменти, повечето хора ще продължат да се отказват от творчеството, вземането на решения и други жизненоважни умения в полза на тези все още примитивни AI“, пише футуристът Джон Смарт в есе за доклада на университета от близо 300 страници, озаглавен „Бъдещето на това да бъдеш човек“, цитирано от CNN.

Опасенията идват на фона на продължаващата надпревара за ускоряване на разработването и приемането на AI. Тя привлече милиарди долари инвестиции, както и подкрепа от страна на правителствата по света. Технологичните гиганти залагат бизнеса си на убеждението, че AI ще промени начина, по който правим всичко - работа, общуване, търсене на информация. Компании като Google, Microsoft и Meta се надпреварват да създават „AI агенти“, които могат да изпълняват задачи от името на човек. Но експертите предупреждават в доклада си, че този напредък може да направи хората твърде зависими от технологията в бъдеще.

Разпространението на AI вече повдигна големи въпроси за това как човечеството ще се адаптира към тази най-нова технологична вълна. Включително дали тя може да доведе до загуба на работни места или да генерира опасна дезинформация. Докладът на Elon University допълнително поставя под въпрос обещанията на технологичните гиганти, че стойността на AI ще се състои в автоматизирането на рутинни, служебни задачи, така че хората да могат да отделят повече време за сложни, творчески занимания.

Той потвърждава изследванията, публикувани тази година от Microsoft и Carnegie Mellon University, които показват, че използването на генеративни инструменти на AI може да повлияе отрицателно на уменията за критично мислене.

„Фундаментална, революционна промяна“

Изследователите от Elon University са анкетирали 301 технологични лидери, анализатори и учени, сред които Винт Серф, един от „бащите на интернет“, а сега вицепрезидент на Google; Джонатан Грудин, професор в University of Washington Information School и бивш дългогодишен изследовател и ръководител на проекти в Microsoft; бившият изпълнителен вицепрезидент на Aspen Institute Чарли Файърстоун; и технологичният футурист и изпълнителен директор на Futuremade Трейси Фолкс.

Повече от 60% от анкетираните очакват AI да промени човешките способности по „дълбок и значим“ или „фундаментален, революционен“ начин през следващите 10 години. Половината от тях заявяват, че очакват технологията да доведе до промени в човечеството в еднаква степен към по-добро и към по-лошо, а 23% - че промените ще бъдат предимно към по-лошо. Само 16% казват, че промените ще бъдат предимно към по-добро.

Анкетираните също така прогнозират, че до 2035 г. AI ще предизвика „предимно негативни“ промени в 12 човешки качества. Сред тях са социалната и емоционална интелигентност, способността и желанието за задълбочено мислене, емпатията, прилагането на морални преценки и психическото благополучие.

Човешкият капацитет в тези области може да се влоши, ако хората все повече се обръщат към AI за помощ при задачи като научни изследвания и изграждане на взаимоотношения заради удобството, се твърди в доклада. А намаляването на тези и други ключови умения може да има тревожни последици за човешкото общество, като например „разширяване на поляризацията и неравенствата и намаляване на човешката активност“, пишат още изследователите.

Те очакват само в три области да настъпи предимно положителна промяна: любопитство и способност за учене, вземане на решения и решаване на проблеми, както и иновативно мислене и творчество. Дори в наличните днес инструменти програмите, които могат да генерират произведения на изкуството и да решават проблеми с кодирането, са сред най-популярните. И много експерти смятат, че макар AI да може да замени някои човешки работни места, той може да създаде и нови категории, които все още не съществуват.

Еволюцията на AI

Много от опасенията, описани подробно в доклада, са свързани с начина, по който технологичните лидери прогнозират, че хората ще включат AI в ежедневието си до 2035 г.

Серф очаква хората скоро да разчитат на AI агенти - цифрови помощници, които могат самостоятелно да вършат всичко - от водене на бележки по време на среща до резервиране на вечеря, договаряне на сложни бизнес договори или писане на код. Технологичните компании вече въвеждат ранни предложения за агенти с изкуствен интелект - Amazon твърди, че нейният обновен гласов асистент Alexa може да поръчва хранителни стоки, а Meta позволява на предприятията да създават агенти за обслужване на клиенти, които да отговарят на въпроси в нейните платформи за социални медии.

Подобни инструменти биха могли да спестят време и енергия на хората при изпълнението на ежедневни задачи, като същевременно подпомагат области като медицинските изследвания. Но Серф също така се притеснява, че хората стават „все по-технологично зависими“ от системи, които могат да се провалят или да сбъркат.

„Можете да предвидите и известни проблеми във всичко това. Например, нищо от тези неща не работи без електричество, нали?“, казва Серф пред CNN. „Тези тежки зависимости са прекрасни, когато работят, а когато не работят, могат да бъдат потенциално доста опасни“.

Той подчертава значението на инструментите, които помагат за разграничаване на хората от ботовете с изкуствен интелект онлайн, както и прозрачността около ефективността на високоавтономните инструменти с изкуствен интелект. Той призовава компаниите, които създават AI модели, да съхраняват „одитни пътеки“, които да им позволят да разгледат кога и защо техните инструменти грешат.

Хората вече са започнали да създават взаимоотношения с чатботове с изкуствен интелект, но със смесен ефект. Някои например са създали AI реплики на починали близки, за да търсят подкрепа. В същото време вече има искове с твърдения, че деца са били наранени от отношенията с AI чатботове.

Все пак експертите казват, че хората имат време да ограничат някои от най-лошите потенциални резултати от AI чрез регулиране, обучение по дигитална грамотност и просто приоритизиране на човешките взаимоотношения.

Ричард Райсман, старши научен сътрудник във Фондацията за американски иновации, казва, че следващото десетилетие е повратна точка в това дали AI „подобрява човечеството или не“.

„В момента сме водени в грешна посока от доминиращата сила на технологично-промишления комплекс, но все още имаме шанс да поправим това“, пише Райсман.