Пазарната стойност на изкуствения интелект се очаква да достигне 4,8 трилиона долара до 2033 г., но според Агенцията на ООН за търговия и развитие ползите от тази технология остават силно концентрирани.

В доклад, публикуван в четвъртък, UNCTAD акцентира, че пазарната капитализация на изкуствения интелект ще се равнява приблизително на размера на икономиката на Германия, като технологията предлага повишаване на производителността и стимулира цифровата трансформация. Агенцията обаче изразява и загриженост относно автоматизацията и загубата на работни места, като предупреждаа, че AI може да засегне 40% от позициите в света. Освен това AI по своята същност не е приобщаващ, което означава, че икономическите ползи от технологията остават „силно концентрирани“, се казва още в доклада.

„Ползите от автоматизацията, управлявана от AI, често стават предимство на капитала, а не на труда, което може да увеличи неравенството и да намали конкурентното предимство на евтината работна ръка в развиващите се икономики“, се казва в доклада на ООН.

Потенциалът на изкуствения интелект да предизвика безработица и неравенство е отдавнашен проблем, като МВФ отправи подобни предупреждения преди повече от година. През януари Световният икономически форум публикува констатации, според които цели 41% от работодателите планират да съкратят персонала си в области, в които AI може да го замести.

Докладът на UNCTAD обаче подчертава и неравенството между държавите, като данните на ООН показват, че 40% от глобалните корпоративни разходи за научноизследователска и развойна дейност в областта са концентрирани сред едва 100 компании, основно в САЩ и Китай. Според него водещи технологични гиганти като Apple, Nvidia и Microsoft - компании, които могат да се възползват от бума на AI - имат пазарна стойност, която се равнява на брутния вътрешен продукт на целия африкански континент.

Тази доминация на AI на национално и корпоративно ниво заплашва да увеличи технологичнaта пропаст, като остави много страни в риск от изоставане. Според UNCTAD 118 държави - предимно от глобалния Юг - отсъстват от основните дискусии за управлението на AI.

Препоръки на ООН

В доклада се посочва, че изкуственият интелект не е свързан само със заместване на работни места, а също така може да „създаде нови индустрии и да даде повече възможности на работниците“. Единствено обаче при условие, че има адекватни инвестиции в преквалификация и повишаване на квалификацията.

Но за да не изостанат развиващите се страни, те трябва „да имат място на масата“, когато става въпрос за регулиране на AI и етични рамки.

В доклада си UNCTAD отправя редица препоръки към международната общност за стимулиране на приобщаващия растеж. Те включват механизъм за публично оповестяване на AI, споделена инфраструктура, използване на модели с отворен код и инициативи за споделяне на знания и ресурси, свързани с технологията. Под „отворен код“ обикновено се разбира софтуер, чийто изходен код е свободно достъпен в интернет за евентуално модифициране и разпространение.

„AI може да бъде катализатор на прогреса, иновациите и споделения просперитет - но само ако държавите активно определят траекторията му“, се казва в заключението на доклада. „Стратегическите инвестиции, приобщаващото управление и международното сътрудничество са от ключово значение, за да се гарантира, че AI ще бъде от полза за всички и няма да засили съществуващите разделения“.