Изкуственият интелект все по-смело навлиза в британските класни стаи, но министърът на образованието Бриджит Филипсън задава един въпрос, който може би вълнува целия свят: ще ни спести ли наистина време AI?

По време на хакатон, организиран от Министерството на образованието в Лондон, Филипсън се среща с разработчици, които демонстрират как инструментите за изкуствен интелект вече могат да нанасят оценките на учениците, да анализират текстовете и проектите им и дори да оценяват колко добре е запоена платка от бъдещ електроинженер, пише The Guardian.

Един от участниците я впечатлява със своя „свръхчовешки“ AI, който успява да събере всичко, което ученик е писал някога, и го анализира.

Изглежда, че AI технологиите имат потенциала да спестят доста време на учителите по целия свят и може би са следващата стъпка в образованието. Но дали наистина е така?

В интервю за The Guardian, Филипсън подчертава, че интересът ѝ към изкуствения интелект не е футуристичен, а по-скоро прагматичен. Може ли тази технология обаче наистина да освободи учителите от досадните, повтарящи се задачи и да им върне времето за това, което технологията не може да замени - прякото общуване с учениците?

„Технологията може да освободи време на учителите, което да бъде използвано за повече преподаване лице в лице - нещо, което само човек може да направи към момента“, коментира тя.

Според нея, важното тук не е как децата използват технологиите, а как учителите могат да ги ползват, за да повишат качеството на образованието. Целта са по-добри резултати за учениците и по-привлекателна професия за учителите.

„Тук не става въпрос за цялостна замяна на учителите. Говорим за това как технологията може да допълни човешкия контакт, който стои в основата на доброто образование“, добавя Филипсън.

Някои от демонстрираните решения са впечатляващо конкретни.

Джесика Лий Джоунс, изпълнителен директор на iungo Solutions, показва инструмент, чрез който с помощта на дигитален микроскоп се проверява как ученици окабеляват платки в рамките на професионални програми.

„Този инструмент минимизира времето за проверка на всяка задача“, обяснява инженерът по дигитален растеж в компанията Джейд Леш. Още по-впечатляващо е, че точността му е сравнима с тази на експерт с години опит.

Интересът на Филипсън към „спестеното време“ се проявява и при друга разработка - система от TeachScribe, която предоставя на учителите в Обединеното кралство слушалки, чрез които записват наблюденията си върху развитието на децата. След това аудиото се качва в база данни и се съпоставя с целите от националната учебна програма.

Разработчикът Юън Добрес е категоричен - новите AI инструменти ще спестят на учителите „феноменално количество време“, което може да бъде върнато обратно в класната стая, там, където най-много липсва: в работата с учениците.

Вместо да спират, за да записват всички свои наблюдения или напредъка на дете, учителите ще могат просто да говорят - системата ще записва и анализира.

Сред останалите технологии, демонстрирани на събитието, са и инструменти, които сканират и разчитат ръкописните задания на учениците, след което ги оценяват спрямо националните стандарти по английски език и грамотност.

Хелън Уилямс, изпълнителен директор на Inmat - мрежа от училища в Нортхемптъншър, споделя, че техните преподаватели работят със Stylus - AI платформа за оценяване на писмени работи.

Освен че спестява време, тя позволява на учителите да задават и повече задачи, които обикновено биха били натоварващи за проверка на ръка.ч

Но ползите не свършват с времето.

Уилямс подчертава и още един бонус - изравняване на възможностите между опитните и начинаещите учители. AI има потенциала да минимизира „човешкия фактор“ при оценяването и да премахне така нареченото „несъзнателно пристрастие“.

„Когато имаш 30 ученици в клас, винаги тръгваш да проверяваш задачите им с мисълта ‘този ще се е справил добре’. AI просто оценява това, което е на хартията. И понякога открива неща, които дори учител с опит може да пропусне“, обяснява тя.

С други думи, машината не гледа кой е авторът на есето, а просто оценява съдържанието му. И изглежда, че това е точно промяната, от която образованието се нуждае.