Според доклад разрушителните бури и наводнения, които връхлетяха Европа през миналата година, са засегнали 413 000 души, тъй като замърсяването с изкопаеми горива е принудило континента да преживее най-горещата година в историята.

Докладът „Състоянието на климата в Европа“ през 2024 г. пише, че на целия континент са се наблюдавали драматични сцени на автомобили, натрупани по наводнените улици, и мостове, отнесени от бушуващите потоци, като 30% от европейската речна мрежа е бъде залята от „силни“ наводнения, а 12% преминават прага на „тежките“ наводнения.

Двата най-разрушителни примера са потопите, които връхлетяха Централна Европа през септември и Източна Испания през октомври, на които се дължат повече от 250 от 335-те смъртни случая от наводнения, регистрирани на континента през 2024 г.

Предишни проучвания установяват, че бедствията са станали по-силни и по-вероятни поради глобалното затопляне, което кара облаците да заливат земята с повече дъжд.

Селесте Сауло, генерален директор на Световната метеорологична организация, казва пред The Guardian, че „всяка допълнителна част“ от повишаването на температурата е от значение, но че обществата също трябва да се адаптират към един по-топъл свят.

„Постигаме напредък, но трябва да стигнем по-далеч и по-бързо. И трябва да вървим заедно.“

Докладът, който беше публикуван във вторник от службата на ЕС по изменение на климата „Коперник“ установява, че броят на дните със „силен“, „много силен“ и „екстремен топлинен стрес“ е вторият най-висок в измерената история.

Все още има пропуски в знанията, в начина на използване на информацията и в инвестициите за укрепване на моделите за събиране на данни

AI подобрява предсказването на наводнения, но не може да предотврати последствията

През юли 2024 г. Югоизточна Европа преживя най-продължителната гореща вълна в историята си, която изпепели повече от половината регион в продължение на 13 дни подред, а високите температури в целия континент допринесоха за унищожителни горски пожари, които засегнаха 42 000 души, се посочва още в доклада.

Около една четвърт от опожарените площи в Европа през миналата година идват от опустошителните горски пожари в Португалия през септември, които изпепеляват около 110 000 хектара за една седмица.

Фридерике Ото, климатолог и съръководител на World Weather Attribution, която не е участвала в проучването, казва, че докладът „оголва болката, която населението на Европа вече изпитва от екстремните метеорологични условия“ при 1,3C глобално затопляне над прединдустриалните нива.

„На път сме да изпитаме 3C до 2100 г.“, посочва тя.

„Достатъчно е да си припомните наводненията в Испания, пожарите в Португалия или летните горещини през миналата година, за да разберете колко опустошително ще бъде това ниво на затопляне.“

Всяко евро за превенция срещу пожари се изплаща десетократно. А в България концепция за анализ на риска липсва, обяснява пред Profit доц. д-р Момчил Панайотов, преподавател в Лесотехническия университет

Ужасът на пожарите от САЩ не е невъзможен у нас. Родопите са една от най-опасните зони

Авторите на доклада подчертават „необичайния“ контраст между Западна и Източна Европа, като в западната част на континента преобладават влажни и облачни дни, а в източната - топли и слънчеви. Речните потоци в западните страни са с тенденция да бъдат над средните стойности, а в източните - под тях.

В доклада се посочва, че през няколко месеца на миналата година Темза в Обединеното кралство и Лоара във Франция са имали най-високите си дебити за последните 33 години.

Според доклада ледниците във всички региони са имали нетна загуба на лед, като тези в Скандинавия и Шпицберген са загубили повече маса, отколкото е било регистрирано досега. Изследователите отбелязват и високите температури на север от Северния полярен кръг, както и най-горещата температура на морската повърхност, регистрирана в Средиземноморието.

Европа се затопля два пъти по-бързо от средното за света, но е намалила замърсяването на планетата по-бързо от другите големи икономики. ЕС планира да постигне нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г., а по-късно тази година се очаква да обяви и цел за нетно намаляване на емисиите с 90 % до 2040 г.

Томас Гелин, активист в кампанията за климата на „Грийнпийс“ в ЕС, казва, че докладът показва, че политиците не са успели да потърсят отговорност от компаниите за изкопаеми горива и да спрат разрастването на замърсяващия им бизнес.

„Единствените части на Европа, които не са изпепелени, са отмити от наводненията“, отбелязва Гелин.

„ЕС трябва спешно да актуализира целите си в областта на климата, така че да отразяват научната реалност, и да спре новите проекти за изкопаеми горива като първа стъпка към пълното им преустановяване.“