Ужасът на пожарите от САЩ не е невъзможен у нас. Родопите са една от най-опасните зони

Градът на ангелите - Лос Анджелис ще има нужда от милиарди долари и поне няколко години, за да се възстанови напълно след една от най-големите природни катастрофи в историята на САЩ.

Горските пожари, разпалвани от мощни сезонни ветрове, започнаха в богатия квартал Пасифик Палисейдс на 7 януари т.г. После избухнаха и други огнища в целия град и предградията, като взеха най-малко 27 жертви, разрушиха над 12 000 сгради и принудиха около 180 000 души да се евакуират от домовете си. Потенциалните икономически загуби се оценяват на между 135 и 150 млрд. долара, което е много повече от рекорда от 16,5 млрд. долара, поставен от пожара Camp Fire в Северна Калифорния през 2018 г., който беше най-смъртоносният и най-разрушителен в историята на щата.

Отвъд печалната статистика зад Океана, данните за България са не по-малко притеснителни. Страната ни попада в челната класация по горски пожари в ЕС за 2024 г., втора след Кипър според Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS). От началото на века над 100 000 хектара гори у нас са били засегнати от пожари, като най-тежки години са 2000 г. с 1710 пожара на територия от 57 406 хектара и 2007 г. с 1479 горски пожара, унищожили 43 000 хектара, съобщиха миналото лято от „Асоциация общински гори“.

На какво се дължи тази негативна тенденция, достатъчно подготвени ли са горските стопанства, местните власти и националното управление с адекватна стратегия за превенция на пожарите и възможно ли е ужас като този в Лос Анджелис да избухне у нас - Profit потърси мнението на доц. д-р Момчил Панайотов, преподавател в Катедра „Дендрология“ към Лесотехническия университет и част от екипа, разработил План за действие за устойчива енергия и климат на Столична община 2021-2030 г.

Доц. Панайотов, през последните дни вниманието на света беше фокусирано към пожарите в Калифорния. На този етап няма категорични заключения, но една от възможните причини е силният вятър, водещ до бързото разпалване на огъня. Как обаче се стига до там, че най-засегнати са жилищни райони и щетите са повече върху сгради и инфраструктура, отколкото в гористи местности?

Съчетаха се различни условия - удачни за разгарянето на огъня и неподходящи за хората. Големият проблем е, че в САЩ, а и не само там, има жилищни зони в непосредствена близост до гористи местности.

Отделно, виждаме, че засегнатите зони там са с характер на вилни зони - с големи дворове и хубаво озеленяване. Става доста лесно при неблагоприятно стечение на обстоятелствата, пожарът, възникнал на горска територия, да се прехвърли в дворовете и от там просто да прескача от двор на двор.

Това е ситуацията със силен вятър и ниска влажност - буквално пламъците прескачат десетки метри.

Но всички сме изненадани, че бедствието е точно в този район, защото за тях това не е новост. Всяка година имат проблеми със сухите ветрове през зимата и всички мислехме, че са достатъчно подготвени да реагират. Случващото се показва, че това, което не сме виждали, не е невъзможно.

Можем ли да разглеждаме хипотезата за човешки фактор като възможна причина?

Възможно е, но аз не бих правил подобни спекулации. Американците със сигурност ще направят задълбочени разследвания. По принцип голяма част от пожарите свързани с човешкия фактор, но конкретно в този случай, наистина не можем да спекулираме.

16 са вече жертвите на пожарите в Лос Анджелис. Нараства броят на знаменитостите, изгубили имотите си

Страницата на катедра „Дендрология“ в Лесотехническия университет, където сте преподавател, започва с цитат на английския писател и философ Томас Карлайл: „Опитът е учител, който взема твърде скъпо за уроците си, но в замяна на това, никой не обучава по-добре от него.“ Какъв е най-ценният урок, който можем да научим от тези пожари и да приложим у нас?

Най-важният урок е да разберем, че не можем да считаме нещо, което не сме виждали, за невъзможно.

Много хора мислят по този начин, но обикновено екстремните събития се случват рядко и съответно повечето хора не са ги виждали. Точно за това се прави рисково моделиране, което е основа за зониране на приоритетни зони. В случая с пожарите, то касае намаляване на рискове за възникване им на места, където би увеличило драстично вероятността за засягане на ценни обекти, включително сгради в населени места. Логично е да се правят и сценарии от различните служби как може да се развие дадена ситуация и това да е повод за проверка на готовността.

В България такова нещо беше направено преди няколко години - работеше се усилено по национален профил на риска от бедствия и той беше приет от Министерски съвет през 2023 г.

Профилът оценява риска в 14 сектора и един от тях са пожарите в извъннаселени места. За нуждите на тази оценка международен екип от специалисти направи няколко модела.

Единият използва статистически и други данни - като теренни параметри, данни за растителност и т.н. Със съвременен компютърен модел се изготви карта, показваща до каква степен е вероятността на дадено място да възникне пожар.

Вторият модел е още по-ценен - за потенциалната интензивност на пожарите. На база на тези данни се оценява кои зони са в по-висок риск. Например:

ако имаме хотел на горска територия, в който се струпват хора, той е потенциално много рисков, защото ако възникне пожар, може да е трудно да се евакуират хората

Съответно това значи, че трябва да се вземат мерки за намаляване на вероятността пожара да стигне до сградата, за по-добро състояние на пътищата за евакуация, за наличие на воден резервоар в случай на нужда от гасене на пожар и т.н.

В рамките на профила на риска бяха направени два сценария как би се развил пожар на две конкретни места. Това е много ценно за службите, които биха могли да тестват своята готовност на база тези данни.

Споменахте модел за интензивност на пожара - това означава ли, че може да се определи неговата продължителност?

Точно Канада и САЩ разработват много модели за горимост на един пожар - на горски територии, според растителността и релефа, и т.н. Службите по света използват такива модели и оперативно симулират как ще се развие един пожар, за да могат да изградят своята тактика, но правят и симулации по сценарии предварително, и така стигат до изводи къде и какво може да се подобри.

Ако възникне един пожар и ти не си готов, е късно.

Предварително трябва да си помислил къде са най-проблемните зони, как може да се реагира, какво може да се подобри.

Как горските пожари на остров Мауи влошиха жилищната криза на Хаваите

В пост в социалните мрежи обяснявате, че у нас липсва Wildland-Urban-Interfaces (WUI) и стратегия за насочване на усилията към намаляване на риска от пожари. Какво точно значи този термин и защо развитието му като концепция е важно?

Най-критична винаги е зоната, в която имаме контакт между хора и гори там, където може да възникне голям пожар.

Идеята за дефиниране Wildland-Urban-Interfaces е в такива зони да се работи много активно, за да се намали рискът от интензивни пожари, които има вероятност да засегнат населени места. Все още не съм чувал у нас да се използва този термин, поне в моята сфера, която е горската. Не се коментира изобщо това.

Много хора продължават да вярват, че подобни събития са невъзможни и касаят единствено страни като САЩ, Гърция, Португалия, Испания и при нас не могат да се случат. Истината е, че напоследък виждаме пожари, които показват, че могат да се случат много лоши неща.

След като бе опустошена от пожари, Гърция инвестира над 2 млрд. евро в борбата с климата

У нас сезонът на пожарите традиционно е лятото. Миналата година седмици наред огромен пожар бушуваше на границата с Гърция. В повечето случаи резултат от човешки фактор или от природна намеса са тези инциденти?

Интензивността до голяма степен е функция на това какво има да гори и когато имаме хубави гори като тези у нас, в тях е налично много горивно вещество. При неблагоприятно стечение на метеорологичната обстановка пожарът може да бъде много интензивен.

Миналата година имахме няколко пожара, на които не се обърна много медийно внимание, но бяха страшни и за щастие, хората успяха бързо да ги овладеят. Имаше един в близост до Кресна, много интензивно и бързо е горял - знам го от хората, били на терен. Овладян е бързо благодарение на път до там. Ако беше продължил по- нависоко, щеше да засегне територия в Пирин, където пътища няма и щеше да е голямо бедствие.

Така че, макар събитие с мащаби като това в Калифорния да не е толкова вероятно в България, просто защото нямаме толкова големи вилни зони като тези до Лос Анджелис,

при нас може да възникнат много големи пожари в места като Родопите - голям масив с иглолистни гори и това не трябва да се игнорира

като възможност.

Български модул се включва в гасенето на горските пожари в Гърция

Бихте ли набелязал няколко мерки от критично важно значение, които могат да се приложат на практика веднага?

Проблемът е, че поради неглижиране в годините много неща са изостанали и не могат да се решат веднага и бързо.

Има нужда от стиковане на институциите и работа заедно. В момента всички се оправят сами.

Давам ви пример - повечето пожари възникват от земеделски територии и се прехвърлят в горски. Ако земеделските стопани и властите работят правилно, това вероятно няма да се случва. Ако не се допуска палене на огън или работа в опасен момент с техника, която предизвиква искри, ако се изорават предварително ивици, които да изолират, грубо казано, храстите и тревите наоколо, много по-малко пожари ще имаме. Но тази съгласуваност между институциите е слаба.

Отделно, трябва да се влагат средства в превантивна дейност, а те не стигат.

Очаква се горските ведомства да се справят сами изцяло, а там са необходими значителни средства, които не могат да се заделят. Държа да отбележа, че сумите, които трябва да се влагат на фона на потенциалните загуби, са минимални. Точно в тази сфера всяко вложено евро се изплаща десетки пъти, защото потенциалните загуби са много големи. Говорим за горски пожари, където се губи голям ресурс и ако влагаме предварително в превенция, те няма да са изгубени.

Много по-малко вложения са необходими, отколкото например за наводнения,

където се влага в много скъпа инфраструктура.

Едно от най-скъпите необходими звена за инвестиции е специализирана авиация, която България няма. Когато стане голям пожар се включва военен хеликоптер, но тези хеликоптери не са специално пригодени, екипите им не тренират непрекъснато за такива ситуации, те са си военни. Невинаги можем да разчитаме и на помощ от други държави, защото ако Гърция например, също се бори с голям пожар, няма да ни прати специализиран хеликоптер.

Така че, крайно време е, ако мога да се изразя по-грубо, да си извадим главата от пясъка и да действаме.

И понеже става дума за немалко средства, трябва да се приоритизира. Има един голям европейски проект FIRE-RES (fire-res.eu), в който ние също участваме с т.нар. жива лаборатория, която е в района на Стара Загора.

В проекта има разработени доста добри модели. Освен за риска, те са и за приоритизиране на местата, в които да се въздейства спешно. По линия на този проект се организират и работни срещи между институциите, които сядат и обсъждат заедно съвременни подходи.

Смятам, че това е пътят и се надявам да се прехвърли на национално ниво, защото

за нашите гори работим по остарял начин за дефиниране на риска

Необходимо е да се прехвърлим на по-нови варианти, каквито имаме като подход.

Залог за 720 млн. евро: Сбърка ли ЕК със самолетите за гасене на пожари

От чисто икономическа гледна точка, възможно ли е тези сериозни инвестиции да бъдат осигурени без съдействието на държавата?

Да се очаква, че едно горско стопанство ще се справи само, е абсурдно. Да се очаква, че едно горско ведомство в икономическа криза ще намери средства само - също.

В крайна сметка, гората е национален ресурс и освен, че се губи, има риск пожарите да засегнат и други ценни обекти, както и човешки животи, които не искаме да губим.

Ако преминем от природата към градовете - как оценявате превенцията срещу пожари в урбанизирана среда и какви са най-сериозните проблеми в тази сфера?

Държа да подчертая, че аз не съм пожарникар и не мога да коментирам урбанизираната среда, но моментално бих определил две групи - на големите градове и на по-малките населени места.

В градовете нещата очевидно са на високо ниво,

няма драстични проблеми и пожарникарите се справят много бързо. Явно има и превенция.

В малките населени места всичко е изоставено на хората, които нито имат възможност да си оправят къщите и дворовете, нито кметовете могат да се справят.

Когато възникне пожар ситуацията често става критична. Няма хидранти или не работят, пожарната се бави, защото пътят е в лошо състояние или го няма изобщо. Селата са изоставени. Видяхме миналото лято как цели села в Южна България горяха.

Градове, създадени с мисъл за човека: Как науката и технологиите ще променят живота ни

Има ли изход от тази ситуация?

Надявам се да има изход. Надявам се държавата да засили работата си, защото хората нямат ресурс да се справят сами.

Има примери на малки, частни усилия, например в Югозападна България има „частна пожарна служба“, която се спонсорира от ИТ фирма, но това е изключение, при което определен човек е решил да вложи средства. Без сериозно участие от държавата този проблем няма как да бъде решен.

Европейската агенция за наблюдение Коперник наскоро потвърди, че 2024 г. е била най-горещата в историята със средни температури на повърхността с 1,6 градуса над прединдустриалните нива. Това е първата година, в която средните температури надминават целта от Парижкото споразумение от 2015 г. С оглед на тези данни, каква е прогнозата за следващите пет години в перспективата на въздействие срещу глобалното затопляне?

За пет години е невъзможно да въздействаме активно върху такъв глобален процес. Това е моето мнение.

За съжаление, не виждаме и политическа и световна воля да се въздейства. Спори се за елементарни неща, какво остава за глобални процеси…

Най-тъжното е, че това, с което може да се въздейства бързо и лесно, са горите и вместо да увеличаваме в световен мащаб територията и да намаляваме загубата им, продължаваме да ги губим.

На горите се гледа като на евтин, лесно използваем ресурс, чисто икономически. И всички искат да сечем колкото се може повече, дори в България натискът е такъв.

В същото време, точно горите са това, което поглъща и съхранява въглеродния диоксид най-бързо. Всички други технологични решения са много по-скъпи и много по-трудни.

Преходът към зелена енергия в производството и електромобили е скъп и се случва бавно. Затова се говори от десетилетия, но не сме спрели да използваме петрол - дори го ползваме повече от преди. Щом при технологичното ни ниво в момента не можем да променим нещата, значи те не стават толкова бързо и лесно и в глобален аспект.

Близо 80% от най-големите компании не спазват Парижкото споразумение

И Парижкото споразумение доказва това - тази година се навършва десетилетие от подписването му.

Да. Това може би се дължи първо на факта, че целите в него не са били достатъчно добре договорени. Помним, че най-големите играчи не искаха да подкрепят това споразумение.

Всички разбираме, че България, колкото и усилия да полога, ако Китай и САЩ не положат, няма да има ефект. В тези глобални процеси всички трябва да играят заедно, защото една бедна, малка страна в Африка например, не може да направи нещо съществено, ако глобалните играчи не променят нещо. За съжаление,

желанието за бърз икономически прогрес все още надделява над това за устойчивост на глобалната система.

И в това отношение аз не съм оптимист.

От друга страна, това не значи, че на локално ниво не трябва да имаме своите усилия, защото те подобряват аспекти в частност, както говорихме за намаляване на риска от пожари в България, например.

На локално ниво говорим за усилия за подобряване на чистата на въздуха в градовете. Това може да не е климатичен проблем, но е здравословен и можем да имаме сериозни успехи.

Затова тези усилия не са напразни. Въпреки че няма да променят глобалния климат, те ще повлияят на нашия живот и имат смисъл.