Градове, създадени с мисъл за човека: Как науката и технологиите ще променят живота ни

Много от днешните градове и населени места са изградени около търговията, индустрията и автомобилите. Помислете за доковете на Ливърпул, фабриките в Осака или манията по автомобилите в Ню Йорк.

А какво да кажем за разпръснатите предградия на модерния Рияд? Повечето от тези места никога не са били създавани с мисъл за човешкото здраве.

Същевременно, докато все повече хора се местят в градовете, наблюдаваме тревожен ръст на заболявания като депресия, рак и диабет, пише WIRED.

Тази несъвместимост между хората и средата, в която живеем, не би трябвало да ни изненадва.

Още през втората половина на 20-ти век мислители като Джейн Джейкъбс и датският архитект Ян Геел започват да критикуват безчовечния начин, по който се проектират градовете – скучни сгради, безжизнени пространства и доминиращи магистрали. Въпреки че техните идеи предизвикват интерес, архитектурният свят често ги игнорира. Причината? Те се сблъскват с утвърдени нагласи и тенденции в дизайна, които отдават предпочитание на студения и често неприветлив стил.

Освен това, по онова време на Геел и Джейкъбс им липсват солидни научни доказателства, които да подкрепят тезите им – разчитат на отделни примери и личната си убеденост.

Сградите, които предефинират разбирането за архитектура

Днес обаче ситуацията се променя. С помощта на нови технологии като картографиране на мозъка и преносими устройства, които измерват как тялото ни реагира на околната среда, става все по-трудно да се игнорира истината.

Реакциите на милиони хора към градската среда вече не могат да бъдат пренебрегвани от строителната индустрия.

Методите на невронауката и „невроархитектурата“, които някога бяха ограничени до лабораториите, днес излизат на улицата.

Водещи изследвания като тези на Колин Елард и неговата лаборатория Urban Realities в Университета на Уотърлу, Канада, поставят основите на този подход.

В Европа проектът eMOTIONAL Cities, финансиран от ЕС, вече се провежда в Лисабон, Лондон, Копенхаген и Мичиган.

В Амстердам пък Франк Сууренбрук и Гидеон Спанджар от Sensing Streetscapes също тестват иновативни идеи, а Институтът по човешка архитектура и планиране провежда подобни проучвания в Ню Йорк и Вашингтон.

Тази година Humanize Campaign си партнира с Елард за международно изследване, което проследява психологическите реакции на хората към различни фасади на сгради.

Архитектура и климатични промени: От Венеция, през Атланта, до Ню Йорк

Успоредно с това, Клео Валентайн от Университета в Кеймбридж изследва дали определени архитектурни дизайни могат да причинят невровъзпаления, свързвайки директно външния вид на сградите с измерими здравни ефекти.

Резултатите от тези проучвания вече оказват влияние върху проектирането на градската среда.

Например, датската компания NORD Architects използва най-новите открития за когнитивния спад, за да създаде Alzheimer’s Village в Дакс, Франция. Това е мащабен дом за грижа, който наподобява средновековен укрепен град в стил „бастида“.

Целта е да се създаде уютен и познат дизайн за жителите, чиито способности за ориентиране са отслабнали с възрастта.

Макар тези примери да изглеждат само като малки стъпки, има знаци, че индустриите за строителство и архитектурен дизайн – дълго време странно резистентни към научни изследвания – започват да се променят.

Генеративният AI вече е променил начина, по който се проектира архитектурата.

Социалното здраве и правилото 5-3-1: Ключът към по-дълъг и по-балансиран живот

Това, което някога е било новост, сега е незаменим инструмент. Ако в тези AI модели се интегрират откритията на невроархитектурата, промяната може да бъде още по-значителна.

Прогресивни лидери също започват да свързват икономическия растеж с човешкото благосъстояние. В Обединеното кралство Роксан Фиаз, кмет на Нюхам в Източен Лондон, е превърнала здравето и щастието в ключов показател за успеха на икономическата си стратегия.

С усъвършенстваните начини за измерване на здравето все повече градове ще последват примера. Хората ще осъзнаят директната връзка между фасадите на сградите, общественото здраве и човешкия просперитет.

Екология и креативност: Иновативен кампус отваря нова страница в историята на Lego

Много скоро инвеститорите в недвижими имоти ще трябва да третират невронаучните открития като съществена информация, наред с изчисленията за структурна устойчивост, енергийна ефективност, осветление и акустика.

А обикновените хора ще приветстват тази промяна – не само защото тя ще подобри здравето ни, но и защото ще направи света ни по-радостен и вълнуващ.