Турската централна банка изненада пазарите, след като повиши основния си лихвен процент - едноседмичната лихва за обратно изкупуване - от 42,5% на 46%, с което сложи край на цикъла на облекчаване, започнал през декември миналата година.

Решението идва на фона на икономическите сътресения, дължащи се на американските мита, и големите политически сътресения и бягството на инвеститорите след ареста на кмета на Истанбул и опозиционен лидер Екрем Имамоглу през март.

„Решителността по отношение на строгата парична позиция засилва процеса на дезинфлация чрез умерено вътрешно търсене, реално поскъпване на турската лира и подобряване на инфлационните очаквания“, пише Комитетът по парична политика на Турция в изявлението, придружаващо решението му, съобщава CNBC.

Комитетът посочва „потенциалните последици от засилващия се протекционизъм в световната търговия върху процеса на дезинфлация чрез глобалната икономическа активност, цените на суровините и капиталовите потоци“ и заявява, че „строгата парична позиция ще бъде запазена, докато не се постигне ценова стабилност чрез устойчив спад на инфлацията“.

Свиването идва след месеци, в които Турската централна банка запази основния си лихвен процент на 50%, най-високото му ниво от повече от 20 години. Банката се опитва да се пребори с високата инфлация, която през октомври е достигнала 49%

Турската икономика изпада в рецесия

Годишната инфлация в Турция достигна 38,1% през март.

Повишаването на лихвения процент идва в условията на значителна загуба на чуждестранна валута, тъй като Турската централна банка похарчи 25 млрд. долара за три дни след ареста на Имамоглу и последвалите протести на 19 март, за да защити лирата, която за кратко се срина до рекордно ниското ниво от над 40 долара за щатски долар.

Първоначално турските пазари се сринаха при новината за ареста, а на 23 март правителството забрани късите продажби и облекчи правилата за обратно изкупуване в опит да подкрепи акциите, допълва CNBC.

На 20 март спадът на лирата накара централната банка да направи извънредно повишение с 200 базисни пункта, с което овърнайт лихвеният процент по кредитите достигна 46,00%.

Опасенията за стабилността и икономическата сигурност в страната спъват финансовите потоци в момент, когато доверието в местната икономика и без това е разклатено

Арести, протести, икономика: Репресиите на Ердоган гонят инвеститорите от Турция

Следователно повишението на лихвения процент в четвъртък е до голяма степен техническа корекция след мартенските събития, според Брад Бехтел, глобален ръководител на валутния отдел в Jefferies.

„Ще видим какво ще каже Ердоган за ходовете на централната банка, но досега тя се справя доста добре с навигацията в политическия шум в продължаващата борба с инфлацията“, заяви анализаторът след съобщението от четвъртък.

Ходът на централната банка „ще формализира затягането на политиката, извършено миналия месец, и предполага, че политиците са станали по-загрижени за рисковете от повишаване на инфлацията“, допълва Никълъс Фар, икономист за развиваща се Европа в Capital Economics.

Profit.bg

Турската лира достигна ново историческо дъно спрямо долара

В изявлението на паричния комитет „се подчертават рисковете от по-слаба лира и това, че създателите на политиката ще следят отблизо капиталовите потоци в условията на настоящата несигурност около търговския протекционизъм на САЩ“, пише Фар.

Анализаторите на Capital Economics оценяват, че инфлацията в Турция ще се понижи през следващите месеци, и не виждат по-нататъшно затягане на мерките.

„Но е ясно, че цикълът на облекчаване на централната банка е попаднал в сериозна преграда и може да мине известно време, преди да бъде възобновен. Прогнозираме едноседмичният репокривен лихвен процент да приключи годината на равнище 40,00% (преди 35,00%)“, допълват анализаторите.