Централната банка на Турция повиши вчера основния си лихвен процент с 250 базисни пункта до 17,5%, което е под прогнозите на анализаторите от 500 базисни пункта, които трябваше да подкрепят по-силно мисията на банкерите да се справят с двуцифрената инфлация в страната.

„Монетарното затягане ще бъде допълнително засилено толкова, колкото е необходимо, своевременно и постепенно, докато се постигне значително подобрение на перспективите за инфлация“, се казва в изявление на банката след решението за лихвения процент, цитирано от CNBC.

Турската лира падна с около половин процентен пункт спрямо долара след новината. По-рано тази седмица лирата достигна ново рекордно ниско ниво от 26,9 спрямо долара заради опасенията на пазара, че предстоящото увеличение на лихвите ще бъде по-малко от очакваното. Тази година валутата е загубила 30% от стойността си спрямо долара.


Новият финансов министър на Турция обяви връщане към рационалната икономика„Ценова стабилност ще бъде нашата основна цел“, заяви Мехмет Шимшек

През юни Турция вдигна основния си лихвен процент за първи път от повече от две години, след като турският президент Реджеп Тайип Ердоган назначи екип, който даде заявка да приложи традиционна икономическа политика, за да обърне картината на инфлацията.

Турция стабилно понижи основния си лихвен процент от 19% в края на 2021 г. до 8,5% през миналия март, докато инфлацията нарасна, надхвърляйки 80% в края на 2022 г. и намалявайки до малко под 40% през юни тази година. В изявлението си от четвъртък централната банка повтори целта си да намали инфлацията до 5% в средносрочен план - много икономисти смятат това за нереалистично при този темп.

Според традиционната икономическа теория лихвените проценти трябва да бъдат повишени, за да се охлади инфлацията, но вместо това Ердоган – самопровъзгласил се за "враг" на лихвените проценти, чието повишаване нарича "майката на всяко зло" - подкрепи стратегия за понижаване на лихвените проценти.


Ердоган (може би) е съгласен с обрата в паричната политика на ТурцияТурският президент дава знак, че ще се съобрази с намеренията на новия си финансов министър по отношение на лихвените проценти

„Ужасно решение“

Анализаторите реагираха негативно на новината за по-ниското от очакваното повишение на лихвените проценти, посочва CNBC.

„Ужасно решение и според мен грешка“, коментира Тимъти Аш, стратег за нововъзникващи пазари в BlueBay Asset Management, според когото затягането от страна на централната банка на Турция е недостатъчно.

По думите му акцентът на банката върху постепенното затягане, вместо да предприеме по-агресивен ход, придава достоверност на прогнозите на някои анализатори, че финансовият министър Мехмет Шимшек и управителят на централната банка Хафизе Гайе Еркан не са склонни да въведат по-големи и по-драстични повишения, за да не навредят на общественото настроение и подкрепата за Ердоган.


За първи път в историята жена поема централната банка на ТурцияТова е бившият банкер от Уолстрийт ХафизеЕркан

Въпреки че този ход „бележи втората стъпка в отдалечаването от ултра-разхлабена парична политика“, увеличението на лихвения процент от 650 базисни пункта през юни разочарова пазарите, които „се надяваха на шокова терапия след промяната в икономическия екип на Ердоган“, добавя Бартош Савицки, пазарен анализатор в Conotoxia Fintech.

„По подобен начин последното решение е под повечето пазарни прогнози. В резултат на това преобладават съмненията дали постепенното затягане е достатъчно, за да възстанови ценовата стабилност след години на следване на неортодоксални политики“, добавя Савицки, цитиран от CNBC.

Въпреки скока на курса на долара към лирата след преизбирането на Ердоган през май, изглежда, че „централната банка не е обезпокоена от последното понижение на лирата“, казва още анализаторът.

Данните на банката показват подобрение на валутните резерви и платежния баланс. Скорошните търговски и инвестиционни споразумения със страни от Персийския залив като Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия също ще стимулират части от турската икономика. Все пак те не гарантират макроикономическа стабилност, ако не се направи достатъчно за затягането на паричната политика и спасяването на лирата, казват наблюдатели.

„Ако затягането на паричната политика продължи да намалява, лирата вероятно ще плати цената“, казва Лиам Пийч, старши икономист за нововъзникващите пазари в базираната в Лондон Capital Economics, според когото предстоят още по-големи спадове за лирата спрямо долара.