От 2012 г. насам Световният доклад за щастието измерва и сравнява данни от 167 държави. През 2025 г. САЩ заемат 24-то място – най-ниската си позиция до момента, между Великобритания и Белиз. Тазгодишното издание на доклада обаче, публикувано на 20 март – Международния ден на щастието, започва не с числа, а с Шекспир, пише Fast Company.

„Тази година се фокусираме върху влиянието на грижата и споделянето върху щастието на хората“, пишат авторите. „Както милосърдието във „Венецианският търговец“ на Шекспир, грижата е „два пъти благословена“ – благославя както този, който дава, така и този, който получава.“

Пиесите на Шекспир ни предлагат богато разбиране за щастието. Те са свидетелство за начина, по който хората в ранномодерна Англия са преживявали и осмисляли радостта и разкриват колко тясно е свързано щастието с отношенията и грижовните жестове между хората.

В контраст с днешното разбиране, че щастието е кратък прилив на положителни емоции след приятна вечеря, тренировка или романтична среща, в онези времена то се е възприемало като много по-дълбоко и зависимо от социалната и културна среда.

Самата дума „happiness“ произлиза от старонорвежката дума hap, която означава „късмет“ или „съдба“, обясняват историците Фил Уитингтън и Дарин Макмеън. Тази по-стара идея за щастието присъства почти навсякъде в творчеството на Шекспир. И днес може да бъде разпозната в изрази като „щастливо стечение на обстоятелствата“.

С времето обаче, значението на „happy“ се променя – от „късметлия“ към съвременното разбиране за щастие като радост и удовлетвореност. В епохата, когато Шекспир е живял и творил, промяната вече е започнала. Точно по тази причина думата в пиесите му често носи двойнствено значение: едновременно „късметлия“ и „щастлив“.

Grand Theft Hamlet: Как Шекспир оживя в дигиталния свят

Преходът само подчертава колко крехко и несигурно е щастието. То не е само личен избор, а зависи от множество външни фактори, които обществото трябва активно да поддържа и развива. Например в „Отело“ сенаторът Брабанцио описва дъщеря си Дездемона като „нежна, красива и щастлива“ – в смисъл на благополучна и защитена от нежелан брак.

По-късно Отело сам изразява щастието си от събирането с Дездемона:

"Ако сега умра,

най-щастлив бих бил, защото се страхувам,

че душата ми е достигнала пълното си удовлетворение,

каквото няма да се повтори в бъдеще."

Дездемона отвръща с надежда, че любовта им ще продължи да расте с годините. И двамата усещат щастието като съчетание от съдба и вътрешно удовлетворение.

Но въпреки всичко това, знаем, че „Отело“ е трагедия. Щастието на героите е краткотрайно. Подведен от клеветите на Яго, Отело убива Дездемона, а след това слага край и на собствения си живот.

Яго, подбуден от завист и желание за отмъщение, умело манипулира скритите расови предразсъдъци и мизогиния на венецианското общество, за да разруши всичко, което Отело обича.

„Не чакай да имаш повече свободно време – то може да не се появи“ и още 24 „вечни истини“ от експерта по щастие Гретхен Рубин

Кой има право да бъде щастлив: Шекспир за щастието, общностите и изключването

Шекспир не просто ни учи какво е щастието в своята епоха, но и напомня, че то винаги е било политически обвързан въпрос. Въпреки че се приема за обществено благо, достъпът до това чувство зависи от културните сили, които често изключват цели групи хора от възможността да го преживеят.

Теоретичката Сара Ахмед нарича тези хора „емоционални чужденци“ – индивиди, които поради своята идентичност или начин на третиране не съвпадат с културните представи за това какво трябва да ги прави щастливи.

Вместо да изпитват очакваното удовлетворение, те остават встрани от обещаната радост.

В „Отело“ авторът пречупва тази драма през призмата на своя герой. Отело се съмнява дали наистина може да бъде част от това конкретно щастие, което Дездемона описва. И с право, защото бракът им – между чужденец, чернокож генерал и бяла венецианка – не се вписва в нормите на венецианското общество. Това ги прави перфектната плячка за интригите на Яго.

Как се оцелява в рецесия: Опитни милениали съветват младите

Друго произведение на Шекспир – „Венецианският търговец“ – също тръгва по следите на темата за границите на щастието и солидарността. Знаменитият цитат за милосърдието, с който започва тазгодишният Световен доклад за щастието, идва именно от сцена, в която Порция моли Шайлок да прости дълговете на Антонио.

Тя го увещава с думите: „Качеството на милосърдието е не напрегнато, а дваж благословено“ – благославя и този, който дава, и този, който получава.

Този призив към състрадание обаче има две лица: милосърдието в пиесата важи само за християните. Шайлок, който е евреин, е изключен от тази система. В същата сцена той припомня как венецианците са го обиждали и унижавали.

Знаменитият му въпрос „Ако ни боднете, не кървим ли?“ остава актуален и днес като символ на борбата за равноправие.

Шекспир не се задоволява да покаже отделни случаи на предразсъдъци. Той описва как социалните неравенства отравят обществото и разрушават връзките, които иначе биха създали щастливи и подкрепящи се общности.

Рецептата за щастие: Защо Финландия оглавява класацията за осма поредна година

Научните изследвания днес подкрепят теорията, че дългосрочното щастие зависи от общността, връзките между хората и социалната подкрепа. Системите, които помагат на хората да се справят с предизвикателствата на живота, стоят в основата на истинското благополучие.

И както показват данните на Световния доклад за щастието, не е достатъчно да имаш подкрепа – важно е и какви са очакванията към готовността на останалите да помогнат.

Страни като Финландия и Нидерландия, с високи нива на обществено доверие, постигат и най-високи нива на щастие сред гражданите.

Шекспир предлага поглед не само върху едно щастливо общество, основано на доверие и грижа. В същото време той отправя и друго важно предупреждение към читателите: ако мечтата за щастие е достъпна само за някои, а не за всички, тя се превръща в инструмент за разделение и разрушение.