Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) намали регионалната си икономическа прогноза с 0,2% в сравнение с прогнозата си от февруари 2025 г.

Сега банката очаква растежът в регионите да бъде около 3% през настоящата година, а през 2026 г. да се повиши незначително до 3,4%, става ясно от последния доклад за регионалните икономически перспективи.

Тази прогноза се дължи главно на въздействието на митата и продължаващата геополитическа несигурност върху веригите за доставки и търговията. Забавянето на външното търсене също оказва влияние, съобщава Euronews.

Силното вътрешно търсене, разхлабените фискални политики и стабилното нарастване на номиналните заплати стимулират инфлацията в регионите на ЕБВР. След спада до 5,3% през септември 2024 г. средната инфлация се повиши до 6,1% през февруари тази година.

Според Алфред Камър, директор на европейския департамент в МВФ, най-голямата икономика може да стимулира икономическия растеж в следващите години, но това няма да е достатъчно

Германия освободи дълговата спирачка – но инерцията от митата на САЩ ще удари по-силно еврозоната

Средният дълг в регионите на ЕБВР вероятно ще остане приблизително същият - около 52% от Брутния вътрешен продукт (БВП) през следващите четири години.

В тази прогноза обаче се допуска, че правителствата ще обявят по-строги фискални политики, които следва да включват и увеличаване на разходите за индустрия, отбрана и лихвени плащания, докато в някои разходни области ще има съкращения.

Митата от САЩ могат да окажат въздействие върху световните вериги за доставки, особено върху ключови европейски икономики като Германия.

Въпреки това пренасочването на търговията, особено през държави с относително по-ниски мита, може да помогне за компенсиране и разпределяне на въздействието на по-високите мита на САЩ.

Според Goldman Sachs митата ще създадат излишък от около 300 млрд. долара (280 млрд. евро) в глобалното предлагане. С намаляването на търсенето в САЩ част от този излишък вероятно ще намери пътя си към Европа

Обратен ефект: Митата от САЩ могат да понижат инфлацията в Европа

Според ЕБВР „средната ефективна американска тарифа върху вноса от регионите на банката се очаква да нарасне от 1,8% през 2024 г. до 10,5%, ако се приеме, че съставът на износа не се е променил“.

„Въпреки че разбирането на пълния макроикономически ефект от новообявените мита ще отнеме време, вече е ясно, че нашите региони са навлезли в период на повишена несигурност и по-бавен растеж. Намаляването на търговското напрежение чрез конструктивен диалог и постигането на консенсус по търговската политика сред основните заинтересовани страни са от решаващо значение, тъй като продължителната несигурност носи болезнени икономически разходи.“, посочи Беата Яворчик, главен икономист на ЕБВР.

Според ЕБВР най-голямо намаление на растежа се очаква в Западните Балкани, Балтийските държави и Централна Европа.

В интервю за Financial Times старшият банкер от ЕЦБ Янис Стурнарас предупреждава, че очертаващата се глобална търговска война вероятно ще се отрази тежко на икономическия растеж в Европа

Стурнарас, ЕЦБ: Растежът в еврозоната е в огромен риск от „шоков удар“

БВП на Западните Балкани вероятно ще бъде 3,2% през 2025 г., преди да се повиши леко до 3,4% през следващата година, главно поради политическите сътресения в Сърбия, както и поради страничните ефекти от намаления растеж в по-напредналите западноевропейски икономики.

Сърбия, Северна Македония, Босна и Херцеговина и Черна гора вероятно ще бъдат едни от най-засегнатите страни от Западните Балкани тази година.

Икономическият растеж за Централна Европа и балтийските държави вероятно ще бъде 2,4% и 2,7% през 2026 г. Това се дължи главно на ефекта от новите мита и по-бавното външно търсене, особено от Германия, както и на по-голямата несигурност на глобалната политика.

Най-силно засегнати се очаква да бъдат Словакия, Естония и Унгария, които претърпяват най-резки корекции надолу спрямо прогнозите на ЕБВР от февруари 2025 г.

Световната банка настоява за предприемане на смели реформи, които да отключат производителността и да избегнат капана на средните доходи

Токсична комбинация от икономически фактори забавя растежа в Източна Европа

Що се отнася до икономиките от югоизточната част на ЕС, БВП се очаква да нарасне до 2% през 2025 г., което би било увеличение спрямо 1,6%, отчетени през 2024 г., но все пак би било по-малко от по-ранните прогнози.

Очаква се този подем да се дължи главно на търсенето в България. През 2026 г. се очаква БВП да бъде 2,4%.

Икономическият растеж в Централна Азия вероятно ще намалее до 5,5 %, а през 2026 г. се очаква спад до 5,2 %. Намаляващите цени на суровините вероятно ще забавят икономическия растеж в Монголия и Казахстан.

Икономиката на страната може да загуби до 4,3 млрд. евро в резултат на тарифите тази година

Испания представи план за 14 млрд. евро срещу митата на Тръмп

Икономическият растеж в Южното и Източното Средиземноморие може да бъде 3,6%, след което леко да се повиши до 3,9% през 2026 г.

БВП на Турция се очаква да спадне от 3,2% миналата до 2,8% тази година, главно поради по-строгата от очакваното парична политика и по-бавното външно и вътрешно търсене. Въпреки това икономическият растеж вероятно ще се възстанови до 3,5% през 2026 г.

В Източна Европа и Кавказ БВП вероятно ще бъде 3,5% през 2025 г., преди да се повиши до 4,3% през 2026 г., въпреки че продължаващите щети върху украинската енергийна инфраструктура и по-слабото търсене в ЕС вероятно ще влошат перспективите на Молдова и Украйна, допълва в доклада си ЕБВР.