Нидерландия и седем други страни от ЕС призоваха блока да подобри спешно неравномерната си готовност за реагиране на човешки и природни бедствия, вследствие на руската инвазия в Украйна и скорошното прекъсване на електрозахранването в Испания.

По-рано тази пролет Европейската комисия призова столиците да изготвят планове, включващи съвети към гражданите да съхраняват запаси от храна за три дни, модернизиране на аварийните убежища и създаване на трансгранични кризисни центрове в случай на конфликти или климатични бедствия.

Инициативата идва след като европейските разузнавателни агенции предупредиха, че Русия може да атакува държава-членка на ЕС в рамките на три до пет години, което се добавя към заплахите, свързани с климатичните промени, включително наводнения и горски пожари.

„Всички знаем, че светът около нас се променя, че се намираме в нова геополитическа обстановка, в която рискът от криза или дори война е реален“, казва нидерландският министър на правосъдието Давид ван Веел пред Financial Times. „Това изисква от нас да направим много неща.“

Ван Веел и неговите колеги от Финландия, Швеция, Белгия и Люксембург се срещнаха в Брюксел, за да обсъдят как да направят своите страни по-устойчиви в момент, когато ЕС инвестира огромни суми в отбраната си, за да се подготви за евентуален мащабен конфликт.

Брюксел публикува 30-етапен план за справяне с нарастващите заплахи, включително руската агресия

ЕС призовава домакинствата да се запасят с храна за 72 часа

Той отбелязва, че групата страни, които се срещнаха в Брюксел, се считат за „по-напреднали“ по този въпрос в сравнение с други, които проявяват слаб интерес да последват примера им, отчасти поради разбираемия страх да не тревожат гражданите си.

„Някои страни току-що инсталираха сирени. Други ни казаха, че са престанали да използват сирените си преди 25 години. Така че можете да видите, че има различни подходи към тези въпроси“, казва ван Веел.

Той изтъква, че „ако се подготвите за най-лошия сценарий – а именно военен конфликт – тогава местните бедствия са по-лесни за справяне“.

За ефективна реакция е необходимо и координиране между столиците по въпроси като съхраняване на запаси, алармени системи или създаване на достатъчно убежища, посочва министърът.

ЕК се стреми да намали бюрокрацията в сектора, но това може да влезе в противоречие с по-ранните препоръки за повишаване на устойчивостта на земеделието

Земеделието в ЕС: Повече пари за подпомагане при бедствия, по-хлабави екологични стандарти

Нидерландия създава „центрове за спешна помощ“ в цялата страна, където гражданите в кризисни ситуации, като например токов удар, могат да получат информация, да заредят телефоните си или да съобщят за изчезнали хора.

„Мисля, че тези центрове, които създаваме в момента, могат да бъдат модел, от който другите страни да се поучат.“

Осемте министри призоваха Комисията да ускори работата си, включително анализа на заплахите, пред които е изправен континентът.

„Искаме те да работят по тази обща оценка на заплахите. Ако не сме на едно мнение за заплахите, пред които сме изправени, тогава срещу какво се подготвяме?“, казва още ван Веел.

Той добавя, че обменът на информация по време на кризи е от жизненоважно значение, и призовава за укрепване на т.нар. механизъм за гражданска готовност на ЕС, който координира съвместните реакции.

„С прекъсването на електрозахранването в Испания и Португалия отново видяхме, че отнема много време, докато се формира обща представа за това, което се е случило. Мисля, че по-добрата координация в цяла Европа в това отношение може да помогне.“

В някои страни обаче плановете за готовност на ЕС предизвикаха паника и фалшиви твърдения, че Европа започва война срещу Русия.

В Румъния през последните месеци в интернет се разпространяват публикации, в които се твърди, че подготовката за разпределяне на храна и ученията за резервисти в случай, че се наложи да бъдат мобилизирани, са доказателство, че Букурещ се включва във военни действия.

През март и в началото на този месец румънското правителство излезе с изявления, в които опроверга тези твърдения и подчерта, че плановете за готовност „не означават, че страната ни влиза в какъвто и да е въоръжен конфликт“.