Германия се отказа от дългогодишното си противопоставяне на ядрената енергетика. Това е първият конкретен знак за сближаване с Франция от страна на новото правителство на Берлин, ръководено от консервативния канцлер Фридрих Мерц.

Френски и германски официални лица коментират пред POLITICO, че Берлин е дал знак на Париж, че вече няма да блокира френските усилия да се гарантира, че ядрената енергия ще бъде третирана наравно с възобновяемата в законодателството на ЕС. Този ход разрешава сериозен спор между двете страни, който забавяше решенията по енергийната политика на блока, включително по време на кризата, последвала пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.

„Германците ни казват: ние ще бъдем много прагматични по въпроса за ядрената енергия“, споделя пред изданието високопоставен френски дипломат, участващ в разговорите. Това означава, че „всички предубеждения срещу ядрената енергия, които все още остават тук-там в законодателството на ЕС, ще бъдат премахнати“.

„Това ще бъде коренна промяна в политиката на блока“, добавя германски служител.

Обратът идва в момент, когато Мерц се опитва да проучи начини Германия да се присъедини към ядрения щит на Франция като възпиращ фактор срещу бъдеща руска агресия.

„Сега всъщност най-накрая сме отворени да разговаряме с Франция за ядрено възпиране за Европа. По-добре късно, отколкото никога", добавя германският служител.

Бъдещият канцлер Мерц и президентът Макрон демонстрират силно сближаване, но все още има теми, които противопоставят двете водещи европейски икономики

От отбрана до енергетика: Ще продължи ли меденият месец на Германия и Франция?

„Това е добре дошло сближаване, което ще улесни темата за енергетиката в ЕС“, смята Гунтрам Волф, старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel. „От политическа гледна точка Мерц мисли и за ядрения чадър“.

Обратът в позицията на Берлин по отношение на ядрената енергетика е част от усилията на Мерц да съживи френско-германското сътрудничество - предварително условие за важни решения на ниво ЕС, което забуксува при бившия канцлер Олаф Шолц.

„Когато Франция и Германия са единодушни, за Европа е много по-лесно да върви напред“, казва Ларс-Хендрик Рьолер, професор в берлинското бизнес училище ESMT и главен икономически съветник на бившия канцлер Ангела Меркел. „Въпреки че остават няколко предизвикателства, вярвам, че този въпрос ще бъде решен“.

Мерц, който спечели изборите през февруари, критикува решението на страната му да се откаже от ядрената енергетика през 2011 г., когато партията му беше ръководена от Меркел. По думите му тогава това лишава Германия от евтина и надеждна електроенергия.

Той също така критикува предшественика си Шолц, че е затворил последните три атомни електроцентрали в Германия, въпреки че страната се сблъсква с високи цени на енергията. Въпреки че не възнамерява да отваря отново конвенционални атомни електроцентрали, той обеща да инвестира в нови технологии, включително малки модулни реактори и ядрен синтез, който за разлика от деленето не произвежда дълготрайни ядрени отпадъци.

Новата френско-германска договореност в областта на енергетиката се основава на ентусиазма, който се прояви към ядрената енергия, след като цените на газа достигнаха рекордни стойности заради войната на Москва в Украйна. По този начин Австрия остава единствената държава в ЕС, която е категорично против ядрената енергетика. Държави като Нидерландия и Белгия отново се обявиха в подкрепа на атомната енергия, след като преди това обещаха да затворят реакторите си.

Той ще заседава редовно, за да предоставя оперативни решения на общите стратегически предизвикателства като „системната заплаха, която Русия представлява за нашата европейска система“

Франция и Германия създават съвместен съвет по отбрана и сигурност

В писмо, изпратено до Европейската комисия в петък и видяно от Financial Times, министрите на 12 държави членки на ЕС с ядрени реактори заявяват, че е „наложително“ ЕС да признае „допълващия се характер на ядрените и възобновяемите енергийни източници“. Те призовават за актуализиране на съществуващото проучване на ядрения сектор на блока, за да се проправи път на правителствата да предоставят държавна помощ за ядрени проекти и да се изпрати „ясен сигнал“ на бизнеса и инвеститорите за ползите от атомната енергия.

Германия, която през миналата година е покрила над 60% от потреблението си на електроенергия с възобновяеми източници, отдавна се противопоставя на стремежа на Париж да определи атомната енергия като „зелена“. Франция добива около 70% от електроенергията си от атомни електроцентрали.

Притесненията на Берлин отчасти се дължат на опасенията, че френската промишленост ще получи конкурентно предимство благодарение на своя парк от 56 реактора, докато германската все още се бори с последиците от високите цени на газа след спирането на евтиното руско гориво. Това е и идеологически въпрос в Германия, където антиядрената партия на Зелените беше част от правителството на Шолц.

Противопоставянето доведе до дълги дебати относно включването на думата „нисковъглероден“ - разглеждана като синоним на ядрена енергия - в правните текстове на ЕС, особено в тези, които се отнасят до възобновяемата енергия и производството на водород, който Берлин разглежда като важен енергиен носител за декарбонизацията на германската промишленост.

„За да гарантираме енергийния си суверенитет, като същевременно зачитаме националния избор, призоваваме да се сложи край на всякаква дискриминация на европейско равнище срещу нисковъглеродните енергии, независимо дали са ядрени или от възобновяеми източници“, заяви френският президент Еманюел Макрон по време на пътуването на Мерц до Париж на 7 май.

Новата позиция на Германия означава, че водородът, произведен от ядрена енергия, вече трябва да се третира наравно с този, произведен от вятърна или слънчева енергия.