Огромният ръст в броя на центровете за данни в света не показва признаци на забавяне, което кара големите технологични компании да обмислят как най-добре да захранват революцията в областта на изкуствения интелект.

Някои от обсъжданите варианти включват преминаване към ядрена енергия, течно охлаждане, а вече и квантови изчисления.

Критиците обаче твърдят, че тъй като темпото на повишаване на ефективността при използването на електроенергия се забавя, технологичните гиганти трябва да признаят разходите за бума на генеративния изкуствен интелект по цялата верига на доставки.

„Действителните негативи за околната среда в момента са доста скрити. Те просто се субсидират от факта, че технологичните компании трябва да получат продукт и купувач“, казва Сомия Джоши, ръководител на отдел Глобални програми, климат и системи в Stockholm Environment Institute (SEI), пред CNBC.

Според Международната агенция по енергетика вълната от инвестиции в центрове за данни се очаква да се ускори още повече през следващите години, главно заради нарастващата цифровизация и усвояването на генеративния изкуствен интелект. Именно тази перспектива подхранва опасенията за рязко нарастване на търсенето на електроенергия - както и за често пренебрегваното, но критично важно въздействие на AI върху околната среда.

Гладният за енергия AI vs. екологичните цели: Тежката дилема пред Европа

Центровете за данни, които консумират все по-голямо количество енергия, представляват ключова част от инфраструктурата, стояща зад съвременните изчисления в облак и приложенията за изкуствен интелект.

Джампиеро Фризио, президент на направление „Електрификация“ в швейцарската мултинационална компания ABB, посочва, че бизнесът на инженерната група с центрове за данни се радва на забележителен растеж през последните години - сегментът е напът да нарасне с над 24% през 2024 г.

По думите на Фризио ABB е била добре позиционирана в бума на търсенето на изкуствен интелект, за да доставя на средни и големи индустриални играчи всички компоненти, необходими за функционирането на един център за данни.

„Мисля, че най-добрият начин да действаме сега е да повишим енергийната ефективност. Това е най-добрият начин, защото технологията е налице, например UPS HiPerGuard за средно напрежение. Можете да го използвате още утре сутринта“, казва Фризио.

HiPerGuard UPS се отнася до първото в индустрията непрекъсваемо захранване средно напрежение на ABB, което според компанията може да осигури постоянно захранване на големи съоръжения.

„Второто е да се премине към течно охлаждане, няма съмнение. Това отново е в оптиката на по-добрата енергийна ефективност. Защо? Защото плътността на един шкаф ще бъде четири до шест пъти по-голяма от преди“, казва Фризио.

AI изпраща зелените амбиции на Google в задънена улица заради количествата енергия

Големите технологични компании стават ядрени

През последните месеци американските технологични гиганти Microsoft, Google и Amazon сключиха сделки за ядрена енергия на стойност милиарди долари, тъй като се стремят да осигурят допълнителен енергиен капацитет за обучение и работа на огромните генеративни модели на изкуствен интелект, които стоят в основата на днешните приложения.

Нарастването на търсенето на генеративен изкуствен интелект съвпадна с това на по-ефективни решения за охлаждане в центровете за данни. По-специално на течно охлаждане - процес, при който се използва вода за понижаване на температурата на сървърите и другото електронно оборудване.

Френският производител на електрооборудване Schneider Electric наскоро завърши сделка за 850 млн. долара за придобиване на контролния пакет акции в Motivair Corp, американска компания, специализирана в течно охлаждане за високопроизводителни компютри.

Наред с ядрената енергия и технологията за течно охлаждане, някои компании и експерти предполагат, че самите разработки в областта на изкуствения интелект също могат да помогнат за декарбонизацията на центровете за данни. Бившият главен изпълнителен директор на Google Ерик Шмидт например заяви миналия месец, че тъй като „така или иначе няма да постигнем целите за климата“, инвестирането в изкуствен интелект би могло да бъде ключово за решаването на някои от най-големите екологични предизвикателства.

Джоши от SEI категорично отхвърля тази гледна точка.

„Тези аргументи не са нови, но не са и адекватни”, казва Джоши. „Има нещо изначално противоречиво в това да казваме, че работим в рамките на определени ограничени планетарни граници и въпреки това, като ги надхвърляме, по някакъв начин ще решим проблема, в който се намираме сега“.

Пари от въздуха: Как Сам Алтман спечели $63 млн. от компания без приходи в последните 10 години

Квантови изчисления

„Мисля, че през лятото на всяка велика технология откриваме, че има и зима - но не ѝ обръщаме внимание, докато не дойде“, казва Радж Хазра, главен изпълнителен директор на Quantinuum, най-голямата в света компания за интегрирани квантови изчисления. „Това е моят начин да опиша случващото се с генеративния изкуствен интелект, инфраструктурата, необходима за неговата поддръжка, и огромните центрове за данни, които трябва да бъдат изградени.“

Хазра казва, че оптимизмът по отношение на бума на генеративния AI вече натоварва разходите за експлоатация на технологията.

„Колкото и прекрасен да е изкуственият интелект, той има две предизвикателства. Едното е дали е устойчив от гледна точка на ресурсите. Другото е дали е отговорен“, посочва той. „Причината, поради която споменавам този контекст, е, че квантовата технология е от решаващо значение и за двете.“

Квантовите изчисления се отнасят до област от компютърните науки, която използва законите на квантовата механика за решаване на изключително сложни проблеми.

По думите на Хазра „кой ли не“ от компаниите и стратегическите инвеститори вече са проявили интерес към Quantinuum. Компанията е набрала около 300 млн. долара в последния си кръг на капиталово финансиране.

Honeywell, която е мажоритарен акционер, пък разкри наскоро, че набирането на средства е довело до оценка на Quantinuum от 5 млрд. долара.