Разрушител на политическата коректност: Eminem и албумът, който покори света

“Създадох чудовище, никой не иска Маршал, интересува ги Shady”.

Годината е 2002 г., а тези думи са изпяти от изрусен млад мъж, когото вече целият свят познава, но малцина знаят истинското му име. За повечето хора той е просто Eminem.

Всъщност чудовището е създадено няколко години по-рано, а цитираният текст е просто равносметка, може би горчива, или пълна с реализъм. Звярът се нарича Slim Shady, алтерегото на Eminem, който по паспорт се казва Маршал Матърс.

Нека бъдем честни – Shady е мрачен герой, но носи на създателя си световна слава, пари и успех на какъвто малцина могат да се радват. Нещата обаче не са толкова прости. Богатството върви ръка за ръка със зависимостите от алкохол и наркотици, провалите в личния живот и депресията.

През 2025 г. се навършват 25 години от излизането на третия студиен албум на Eminem - The Marshall Mathers LP, с който Slim Shady нахлу с шутове и псувни в музикалните класации и сърцата на феновете.

Използвайки безапелационен тон, той промени хип-хопа завинаги, a рапърът от Детройт разби политическата коректност във времена, в които малцина се осмелваха изобщо да обсъждат темата.

Още в първата песен от албума Eminem разказва за нещо нечувано – как е подгонил майка си с мачете. Такива текстове заедно с изобилстващите обиди за гей хората, псувните и заканите някак естествено водят до стикера „Задължителен родителски контрол“ върху албума.

Неиздадени записи на Еминем са откраднати и продадени онлайн

Макар че текстовете му са смятани за хомофобски, Eminem няма никакъв проблем да излезе на една сцена с Елтън Джон и двамата да направят страхотно шоу. Което още веднъж показва, че Shady и Маршал са различни, колкото и шизофренично да звучи това.

Като автор на текстове Eminem е безмилостен. Не го интересува дали ще се подиграва с популярен актьор, с Бритни Спиърс или с момчешката банда на Джъстин Тимбърлейк – Nsync. Нито се впечатлява от протестите срещу музиката му, когато говори за гей връзки. Shady сякаш е заслепен от гняв човек, който не може да бъда спрян от нищо.

А може би изобретяването на този образ е именно с такава цел – да бъде разбита политическата коректност, толкова типична за американското общество от началото на века. Теорията е на Антъни Боуза, журналист от Rolling Stone и автор на книгата Whatever You Say I Am: The Life and Times of Eminem.

„Концепцията за политическата коректност се заражда в академичните среди и медиите още през 30-те години на миналия век, но се превръща в основна тема през 90-те до началото на новия век. Eminem е част от движението за отпор срещу коректността в шоубизнеса“, казва той пред BBC.

Не всички обаче приемат идеята, че Eminem и Shady са различни личности. Тъкмо обратното, мнозина твърдят, че рапърът просто насърчава насилието.

На другия полюс са хората, впечатлени от албума му. Започват да го сравняват с Елвис Пресли, защото и в двата случая става дума за бедни, бели момчета, които успяват в живота благодарение на музиката на чернокожите.

Но има една фундаментална разлика между двамата изпълнители, казва музикалният критик Крейг Дженкинс от списание Vulture. През целия си живот Елвис се опитва да се хареса на всички. А Eminem мрази всички.

„The Marshall Mathers LP улови духа на времето и промени начина, по който белите възприемат хип-хопа. След грънджа и алтернативния рок от 90-те години ефирът бе превзет от скучни групи. През 2000 г. голяма част от публиката вече не можеше да открие нищо за себе си в тях“, казва Боуза.

Урокът на Снуп Дог в случай, че получите $1 млн. изненадващо

В този момент на витаещо недоволство албумът на Eminem се оказва идеален. Неговият гняв, съчетан с остър хумор, успява да грабне публиката. Той успешно се възползва от общественото недоволство, независимо дали ругае църквата или политиците.

Пътят до успеха обаче не е лесен за Маршал. Израснал без баща и в беден квартал на Детройт, той има доста причини да е ядосан на всичко и всички.

За майка си казва, че никога не е имала работа и са живеели от социални помощи. Започва да слуша хип-хоп от ранна възраст, а първите си текстове пише като тийнейджър.

По това време често се изявява на т.нар. фрийстайл сцена в състезания (или батъли) с други рапъри.

Този период от живота му по-късно е пресъздаден в спечелилия „Оскар“ за най-добра песен филм 8 Mile, в който Eminem играе себе си. След това изпълнителят така и не се връща към киното, сякаш е искал просто да разкаже за себе си веднъж и точно по този начин.

В реалността успехът му идва след като негов диск се озовава в ръцете на Dr.Dre, легендарен хип-хоп изпълнител и продуцент.

“Докторът” е впечатлен от младия рапър, издирва го и двамата започват работа по втория му албум – The Slim Shady LP, издаден през 1999 г.

2&200: Подкастът срещу пластмасата в публичната реч

Въпреки че продава 10 млн. копия и Маршал вече не е вечно безпаричният младеж, той иска много повече.

В третия албум той вече е усъвършенствал и техниката си на рапиране, и начина на писане на текстове. И успява да улови гнева на младите американци.

Eminem често поставя собствените си чувства в центъра на песните си, а в началото на века често говори за начина, по който се променя животът му заради славата. Връзката с феновете е нещо специално за него, но и плашещо, особено когато става дума за маниакална привързаност към някой изпълнител.

В албума му от 2000 г. една от най-силните песни е именно с такъв сюжет – Stan. Разказ за един неустойчив младеж, обсебен от идола си Eminem. Стан в крайна сметка загива трагично заедно с бременната си приятелка, огорчен, че неговият идол така и не е отговорил на писмата му.

Днес The Marshall Mathers LP е считан за класика не само защото от него са продадени 35 млн. копия по цял свят. Истинската му сила е в това, че шокира. Още повече в епоха, в която изпълнителите често внимават да не обидят някого.

Четвърт век по-късно Eminem още е на сцената, макар и доста по-различен човек. И въпреки това – все още достатъчно смел, за да се нахвърли с рими върху силните на деня.

Само си спомнете коментарите му за Доналд Тръмп.

След The Marshall Mathers LP рапърът пише още стотици песни и издава няколко албума. Но сякаш нито един от тях не носи заряда на онзи от 2000 г. Вероятно и затова е смятан най-важния в кариерата му.