Системата „Златен купол” (Golden Dome) на Доналд Тръмп предизвика лобистка битка между Силициевата долина и най-големите американски отбранителни групи. Те се борят за дял от амбициозния проект на стойност 175 милиарда долара, пише в свой анализ Financial Times.

Призивът на администрацията на Тръмп за „нетрадиционни” изпълнители разпали конкуренцията за създаването на експерименталната отбранителна система, противопоставяйки утвърдени гиганти като Lockheed Martin и Northrop Grumman на технологични групи, които се опитват да спечелят по-голям дял от средствата на Пентагона. Тъй като битката вероятно ще привлече много технологични лидери - от Питър Тийл до Илон Мъск - въпросът е дали Силициевата долина наистина разполага с достатъчно възможности, за да пробие в сферата на отбранителните технологии, за да проникне по-дълбоко в десетилетия наред съществуващия военно-промишлен комплекс.

„Оценявам агресивността и предприемаческия дух, които съществуват в някои от тези стартиращи компании“, коментира пред изданието Джон Кларк, ръководител на отдела за технологии и стратегически иновации в Lockheed Martin, една от големите компании в областта на отбраната, която помогна за създаването на Силициевата долина преди десетилетия. „Бихме искали да действаме толкова бързо, колкото всички останали, но в крайна сметка трябва да сме сигурни, че това нещо работи“.

Политиката също стана по-сложна изведнъж. SpaceX – вече сред най-големите технологични компании, работещи за Пентагона – трябваше да бъде основен бенефициент на проекта, но ролята ѝ е под въпрос след избухналия конфликт между Мъск и Тръмп. Очаква се обаче десетки други технологични групи, включително Microsoft и Palantir на Питър Тийл, както и всички големи традиционни отбранителни подизпълнители, да подадат оферти за изпълнение на предстоящите проекти.

Агенцията за противоракетна отбрана планира да възложи 10-годишни договори на обща стойност 151 млрд. долара в рамките на открит, конкурентен процес, така че ще има достатъчно средства за по-нови и по-стари участници.

Робърт Флеминг, ръководител на космическото подразделение на Northrop Grumman, разкрива, че ръководителите на компанията миналата седмица са провели общо събрание за Golden Dome, което са определили като „трансформационно“ за индустрията. Компанията планира да участва във всеки етап от проекта.

Аргументът на компании като нея и Lockheed е техният опит в доставката на доказани, готови за използване в бойни действия технологии в мащаба - това отговаря напълно на търсените от Тръмп възможности.

Golden Dome, вдъхновен от израелския Iron Dome (Железен купол), има за цел да създаде космически противоракетен щит, който да защити САЩ от усъвършенствани ракетни заплахи от съперници като Русия и Китай. Системата ще включва сензори, способни да заснемат цялата земна повърхност в реално време, космически прехващачи като „некинетични“ лазери, които могат да унищожат ракета секунди след изстрелването ѝ, и генеративни AI модели, които могат да анализират сложни набори от данни.

Макар проектът да има за цел да предложи защита срещу новите поколения балистични и хиперзвукови ракети, критиците твърдят, че той е ненужен, скъп и рискува да предизвика надпревара във въоръжаването. Ключови елементи на технологията все още са в процес на разработка или не са доказани в реални критични ситуации.

Стартиращите компании в областта на отбранителните технологии отбелязаха експлозивен ръст по брой и финансиране през последните години, тъй като войните в Украйна и Близкия изток, както и геополитическите напрежения между САЩ и Китай, очертаха важността на съвременните технологии за националната сигурност. Пентагонът на Тръмп разглежда тези компании като „жизненоважни за оформянето на бъдещето на противоракетната отбрана”, отчасти заради бързото развитие на изкуствения интелект, както и скоростта и ниската цена на иновациите в търговските технологии в сравнение с традиционните представители на отбранителната индустрия.

Тръмп ще строи противоракетна отбрана като „Железен купол“ на Израел, ЕС одобри 150 млрд. евро заеми за превъоръжаване на европейските държави

От „Златен купол“ до милиарди за оръжия: Западът се готви за конфликти

Но традиционните компании все още доминират в сектора и имат много по-голям опит в производството на оръжия и технологии, използвани в бойни действия. Флеминг от Northrop подчертава, че трябва да се сложи ясна граница между „възможности“ и „амбиции“.

Едуард Або, вицепрезидент и главен технологичен директор на C3 AI, посочва, че „Златният купол“ ще се нуждае както от хардуер, така и от софтуер, който „изисква обединяване на данни и генеративна и предсказваща изкуствена интелигентност в голям мащаб“.

„Вълната се променя бързо“, акцентира Або. „Сега виждаме, че правителството всъщност предпочита търговски софтуер, който се предлага на пазара“.

SpaceX на Мъск и Palantir на Тийл работят с правителството на САЩ от около две десетилетия. Но сега те се сблъскват с конкуренцията на по-нови участници, сред които Anduril, C3 AI, Epirus, Saronic, ScaleAI, ShieldAI и True Anomaly. Всички те вече имат пазарна оценка от над 1 млрд. долара.

Майк Браун, бивш директор на отдела за иновации в отбраната на Пентагона и настоящ партньор във венчър капиталовата компания Shield Capital, казва, че администрацията „ускорява начина, по който САЩ купува търговски технологии“. Потребителски технологични компании като Microsoft, Google и OpenAI също увеличиха предлагането на облачен софтуер и изкуствен интелект за отбраната на САЩ.

„Аз не бих разглеждал това като противопоставяне колко получават традиционните производители в сравнение с нетрадиционните. Важното е колко това помага на нетрадиционните производители да наваксат изоставането си от традиционните“, коментира пред Financial Times човек, близък до отбранителната индустрия.

По думите му ключовият въпрос ще бъде дали „Златният купол“ ще осигури необходимата „финансова инжекция“ за развитие на производствените и инженерните им способности, както и на разбирането им за войната. Макар традиционните участници в отбраната също да разработват иновативни технологии, техните предложения се фокусират върху съществуващите им възможности, както и върху производствените и доставните им резултати – дори и те често да са съпътствани от закъснения. А за да създаде множеството сложни слоеве от технологии и оръжейни системи, необходими за проекта, Пентагонът ще се нуждае от традиционните си подизпълнители и технологични групи.

Нов консорциум ще обедини двата отбранителни гиганта и SpaceX на Илон Мъск в опит да получат по-голям дял от бюджета за отбрана

Отбрана 2.0: Palantir и Anduril трансформират военната индустрия на САЩ

„Реалността е, че се нуждаем и от двете“, смята Кари Бинген, бивш заместник-подсекретар по отбраната за разузнаване и сигурност по време на първия мандат на Тръмп.

Майкъл О'Ханлон, директор на Strobe Talbott Center for Security, Strategy, and Technology в Brookings Institution, казва, че компаниите от Силициевата долина „ще се справят много добре със софтуера за управление на бойни действия“ и потенциално биха могли да се включат в разпространени сензорни мрежи като Starlink. Той обаче изразява съмнение, че компаниите за отбранителни технологии имат капацитета да произвеждат по-големи оръжия като ракетни прехващачи.

„Това е различно от производството на по-малки роботи и дронове и изисква по-значителни специални ресурси за прототипиране и разработване“, категоричен е той.

Флеминг от Northrop пък акцентира, че вече наложените системи на компанията, които поразяват ракети преди изстрелването им, са „критично важни“, както и нейните сателити от ново поколение с полярна орбита, които биха могли да бъдат ключова част от системата за ракетна защита Golden Dome. Групата има и различни предложения и „доказани способности“ за космически прехващачи, макар че те са класифицирани.

Lockheed също започна преговори с Пентагона почти веднага след издаването на изпълнителната заповед на Тръмп през януари, призоваваща за изграждането на Golden Dome. В презентациите си пред Министерството на отбраната компанията се е фокусирала върху своите системи за противоракетна отбрана THAAD и PAC-3, радара си с голям обхват за защита срещу балистични ракетни атаки, портфолиото си от наземни радари, Leo сателитите си и прехващач от ново поколение, върху който работи в момента.

Според PitchBook от 2021 г. насам инвеститорите са вложили над 150 млрд. долара в стартиращи компании в областта на отбраната, което е драстично увеличение в сравнение с пет години по-рано. Досега обаче има малко признаци, че новите участници са си извоювали значителна част от бюджета за отбрана на САЩ, който се изразходва предимно за традиционни изпълнители като Lockheed и Northrop.

SpaceX има договори с Пентагона на стойност 12,4 млрд. долара, Palantir има договори на стойност 3,6 млрд. долара – плюс повече от 50 млрд. долара в подизпълнителски договори – а договорите на Anduril възлизат на около 2 млрд. долара, според данните на Obviant. SpaceX също така сключи договор с Военноморските сили на САЩ на стойност 5,9 млрд. долара през април.