„Исках просто да бъда като другите“: Джейсън Айзъкс за детството си, зависимостите и новото начало
Звездата от „Белият лотос“ си спомня за „минното поле“, в което е израснал, и за идиличния си живот днес
&format=webp)
„Понеже имам британски акцент, американците често мислят, че съм енциклопедично начетен – което е доста забавно. Ходех в добри училища, но в нашето семейство всичко се въртеше около телевизора.“
Това споделя пред The Wall Street Journal 62-годишният актьор Джейсън Айзъкс, известен най-вече с ролите си в поредицата „Хари Потър“ и тв продукциите „Стар Трек: Откритие“ и „Белият лотос“.
„У дома не се говореше за книги, музика или изкуство. Обсъждахме какво сме гледали“, разказва още Айзъкс, който обожавал филмите за Джеймс Бонд. Най-новата роля на британския актьор е във филма „Думи на войната“, където играе съпруга на покойната руска журналистка Анна Политковская.
Пред WSJ той разказва за семейството и детството си в Ливърпул, където израства с тримата си брата. Баща му, Ерик, се занимавал с бижута, започвайки като чирак. „Дядо ми по бащина линия беше несретник, гонен неведнъж заради неплатени наеми. Тази срамна репутация подтикна баща ми да стане безукорно честен човек — понякога до крайност. Сега е на 92“, разказва Айзъкс.
„Майка ми, Шийла, беше невероятна жена — неуморна домакиня и пламенен защитник на уязвимите. За съжаление, бе дълбоко травмирана от насилие в детството. Домът ни беше като минно поле — гняв, сълзи и лудост, която сякаш дебнеше зад всяка врата. Почина през 2014 г.“, споделя още актьорът.
Той признава, че в юношеските си години винаги се е чувствал не на място:
Сякаш онова нещо, което кара другите да се чувстват удобно в кожата си, на мен ми липсваше.
Когато е на 11, семейството му се мести в Лондон в самостоятелна къща. В Ливърпул учел в еврейското училище King David, а в Лондон е приет в Haberdashers’ Aske’s - държавно, но силно академично училище за момчета.
„Идвайки от Ливърпул, съучениците ми ми се видяха много аристократични. Присмиваха се на акцента ми, така че го промених почти веднага, за да се впиша“, спомня си Айзъкс.
„В тийнейджърските си години се влюбих в наркотиците - в усещането, което създаваха. Те уеднаквяваха всички. Когато никой не може да свърже две думи, светът се върти, а всички едва се държат на краката си - всички сме равни. Това беше всичко, което някога съм искал - да бъда като другите“, споделя актьорът.
По думите му училището било жестоко и самотно място. „Учителите не окуражаваха, а ни обучаваха единствено за изпити“, казва Айзъкс, който по-късно учи право в университета в Бристол между 1982 и 1985 г.
„Животът в кампуса беше още по-отчуждаващ. Всички наистина бяха от елита - с летни къщи, с еднакви дрехи и акценти и от едни и същи училища. Само след няколко дни вече звучах като тях и си бях купил дрехи втора употреба, за да приличам на тях. Срамувах се.“
Един ден, докато се разхождал из студентското градче, Айзъкс видял табела на врата: „Прослушване: Можеш ли да говориш със северен акцент?“ Единственото автентично нещо у мен беше именно този акцент“, казва актьорът, който се явява на въпросното прослушване и получава ролята.
„Така се случи нещо невероятно - можех да влизам в чужди образи и да усещам какво е да си някой друг“, споделя той. Следват десетки пиеси, както и режисьорски и продуцентски ангажименти. В последната му година в специалността по право негови приятели кандидатстват в Кралската академия за сценични изкуства. Айзъкс също се явява“
„След второто прослушване, преподавател по дикция ми каза: „Бихме искали да ви предложим място от септември.“ Онемях. Зяпах втренчено, глътнах си езика. Бях просто шокиран. И на връщане към вкъщи осъзнах, че току-що съм променил посоката на живота си.“
Следват много британски сериали и филми, започвайки от 1988 г. Първата му голяма роля в Холивуд е в „Патриотът“ с Мел Гибсън през 2000 г.
Джейсън Айзъкс се запознава с настоящата си съпруга Ема още през първата година в академията, а от втората са заедно. Женени са вече 38 години. Живеят в къща в Северозападен Лондон. „На екрана животът ми е динамичен и изпълнен с драма и опасности, но у дома водим спокойно, почти идилично съществуване“, споделя актьорът.
Той описва част от атмосферата така:
„Преди години преустроихме таванското помещение, за да имам просторен офис. Първо дъщерите ни го превърнаха в свое скривалище, а сега Ема пише романите си там - и на още куп места из къщата. Аз съм се сврял в малка стаичка, пълна с 40 години актьорски спомени. Няма логика, но мястото върши работа.“
За дома си той казва още, че когато със съпругата му го купуват през 2003 г., разбрали, че най-много обичат да бъдат родители. „Сега, когато децата вече ги няма, се преоткриваме. И е вълнуващо“, добавя той.
Любимата му мебел е „леглото ни, изработено по поръчка – и толкова голямо, че всички спяхме заедно, когато децата бяха малки.“
Относно пристрастяването в миналото, актьорът признава: „Отказах наркотиците и алкохола на 5 октомври 1998 г., на 36 години. Това стана възможно едва когато потърсих помощ.“
А на въпрос коя е неговата движеща сила, отговаря:
Също като героя ми в „Белият лотос“ трябваше или да се хвана за живота, или да го пусна. Имах късмет.