„Нито мир, нито война“: Как стратегията на Техеран се срина с гръм и трясък

Реакцията на Иран на шокиращото убийство на най-влиятелния командир на ислямската република от Доналд Тръмп през 2020 г. беше бърза и мощна.

Само пет дни след като американски дронове убиха Касем Солеймани на летището в Багдад, Техеран изстреля, по собствените си думи, „десетки ракети“ по две иракски бази, в които са разположени американски войски.

Атаката беше една от най-големите от този вид срещу американски бази. Но най-важното е, че Ислямската република уведоми американския президент за нея по неформални канали, не бяха съобщени смъртни случаи и заклетите врагове се оттеглиха от ръба на войната.

Изчисленият риск, поет от аятолах Али Хаменей, върховният лидер на Иран, в крайна сметка постигна две цели: да покаже на поддръжниците си, че режимът може да се изправи срещу световната суперсила, като същевременно избегна пълномащабен конфликт, който би застрашил неговото оцеляване.

Това е пример за дългогодишната политика на Иран, която анализаторите описват като „нито война, нито мир“ – демонстриране на войнственост, заплашване с ескалация срещу враговете, действие чрез посредници или тайни операции, като в същото време конфликтът се държи далеч от границите на републиката.

Но след комбинация от погрешни преценки, арогантност и, според анализатори, фатално неразбиране на радикалната промяна в склонността към риск на Израел след атаката на Хамас на 7 октомври 2023 г., днес Иран се бори за оцеляването си. Той е принуден да води пълномащабна война, която се опитваше да избегне. Ако Тръмп реши да се включи в конфликта, залогът ще стане още по-голям, пише в свой анализ Financial Times.

„Иран има само лоши варианти сега. Хаменей се придържаше към идеята „нито война, нито мир“ твърде дълго. Това беше неудържимо в продължение на години“, казва пред изданието Ели Геранмайе, старши научен сътрудник в Европейския съвет за външни отношения. „Сега Иран е изправен пред война, която не може да спечели – и в крайна сметка ще трябва да приеме споразумение за ядрената си програма при по-лоши условия от преди“.

Европа запрята ръкави да откаже Тръмп от бомбардирането на Иран

Седмица след началото на нападението срещу Иран израелските удари унищожиха висшите военни чинове на Иран, разрушиха много от ракетните му установки, удариха ядрените му съоръжения и си осигуриха почти пълно въздушно превъзходство. Техеран продължава да обстрелва Израел с ракети.

Но разликата във военните и разузнавателните способности е огромна – Израел е въоръжен с някои от най-съвременните американски оръжия, включително изтребители F-35, срещу враг, който разчита предимно на посредници, ракети и дронове.

Екзистенциалната заплаха, пред която е изправен Иран, се очертава откакто Хамас, палестинската военизирана групировка, която той подкрепя, проби бариерите, разделящи Газа от Израел, уби 1200 души и взе 250 заложници. Хаменей изрази подкрепа за палестинците, като настоя, че Иран не е замесен. Анализатори и дипломати също смятат, че Техеран не е имал предварителна информация за нападението.

В Израел обаче атаката – най-голямото единично убийство на евреи от времето на Холокоста – беше разгледана като част от по-широк план на Иран и милициите, които той години наред е въоръжавал и обучавал в региона, за да започне многофронтова война срещу еврейската държава. Подкрепен от САЩ и без ограничения, Израел оттогава е в настъпление.

„Иран напълно погрешно прецени рисковия апетит на Израел след 7 октомври, което отразява стратегическа късогледство и арогантност“, обяснява пред Financial Times и Емил Хокайем от Международния институт за стратегически изследвания. „От първия ден те бяха в отбранителна позиция и допуснаха голяма грешка, като се впуснаха в войната, мислейки: Израел е травматизиран, Израел е слаб“.

В продължение на десетилетия след войната между Иран и Ирак през 80-те години на миналия век ислямската република изгради мрежа от представители в целия регион, залагайки на асиметрична война като защита срещу по-мощни конвенционални армии. Съвкупност от събития в региона укрепи позициите ѝ.

Водената от САЩ инвазия в Ирак през 2003 г., която свали Саддам Хюсеин, доведе до доминиране на подкрепяните от Иран шиитски фракции и милиции в политическия пейзаж на страната, както и в сферата на сигурността. По-късно избухването на гражданска война в Сирия през 2011 г. създаде възможност за Иран да разположи свои сили там, заедно с Хизбула, ливанското движение, което е най-важният съюзник на Техеран.

„Ще погълне ли и Хаменей отровата като Хомейни“? Или как Тръмп може да предложи на Иран изход от кризата

Накрая, водена от Саудитска Арабия интервенция в Йемен срещу хусите укрепи връзките между бунтовниците и Техеран.

Във вътрешен план режимът се съсредоточи върху развитието на ракетна и дрон индустрия, тъй като западните санкции възпрепятстваха вноса на оръжие. След като Тръмп се оттегли от ядреното споразумение, подписано от Техеран със световните сили, страната драстично разшири ядрената си дейност, обогатявайки уран до нива, близки до оръжейните, както като средство за възпиране, така и като лост за преговори със Запада. Това означаваше, че когато на 7 октомври се случи атаката, Иран и така наречената „ос на съпротивата“ бяха широко считани за сериозна заплаха за Израел и други регионални сили.

Но най-важното е, че тя не беше тествана с пълномащабна военна атака от времето на ирано-иракската война - до миналата година Израел не беше стрелял директно по Ислямската република.

Ден след атаката на Хамас, Хизбула започна да изстрелва ракети към Израел. Само намесата на администрацията на Байдън предотврати превантивна офанзива от страна на израелския премиер Бенямин Нетаняху. Но дори и докато Техеран подкрепяше своите представители, той даде сигнал, че иска да избегне пряк конфликт с Израел и призова за прекратяване на огъня в Газа.

След първоначалния шок от провала на разузнаването преди 7 октомври, израелската армия прецени, че нито Иран, нито неговите представители търсят пълномащабна война – и реши, че може да калибрира отговора си, за да я избегне.

Лидерите на Г-7 определиха Иран като „основен източник на регионална нестабилност и терор“

„Това позволи на Израел да поеме инициативата и да реши кога да проведе изненадваща пълна атака“, казва израелски академик, който съветва кабинета на Нетаняху, пред Financial Times. „Изненадата не беше атаката – тя беше, че Израел избра да атакува.“

През септември Израел уби лидера на „Хизбула“ Хасан Насрала и много други висши командири от групировката, като същевременно започна наземна инвазия в Южен Ливан и въздушни удари в цялата страна. Въздушното превъзходство на Израел и способността на неговата разузнавателна мрежа да проникне дълбоко в Ливан и Иран излязоха на преден план.

През юли 2024 г. израелска атака уби политическия лидер на Хамас, докато той пребиваваше в охранявана къща за гости в Техеран, часове след встъпването в длъжност на новия президент на Иран.

През октомври израелски удари унищожиха петте руски батерии S-300 PMU2 на Иран, които бяха най-мощните въздушни отбранителни системи в страната.

Според Хокайем Израел „успя да предотврати всякаква реакция от другата страна, като се насочи към стратезите и командването и контрола“.

„Това беше значителен провал за Иран и неговите съюзници“, добавя той.

Израел, използвайки пълното си въздушно превъзходство, разгроми Хизбула в изтощителна война, която ливанската групировка не можеше да спечели. През ноември тя беше принудена да приеме примирие с Израел – по същество на условията на Нетаняху – като израелските сили продължават да нанасят удари по структури на организацията и до днес, въпреки примирието.

Сега Израел изглежда се опитва да направи същото с Иран. Но по този начин той се изправя срещу суверенна държава с 90 милиона души население.

„Иран трябваше да прецени дали Израел може да бъде възпрян след 7 октомври“, казва Стивън Бидъл, професор в Колумбийския университет, който е бил съветник на американското министерство на отбраната по въпросите на Ирак и Афганистан. „Оказа се, че няма нищо, което да могат да направят, за да възпрат Нетаняху – толерантността на Израел към риска и разходите е нараснала значително“.

Тайната война на Израел в сърцето на Иран

Техеран нанесе болка на Израел, като ракетните му удари причиниха повече смърт и разрушения от ракетите на „Хизбула“ или „Хамас“. Но Израел разполага с много по-усъвършенствани системи за противовъздушна отбрана и се радва на подкрепата на САЩ, които ще му помогнат да отблъсне ракетните удари на „Хизбула“ или Иран.

Според експертите провалите на иранското разузнаване и изненадата от израелското нападение означават, че ислямската република никога не е разгърнала ефективно отбранителните си сили. Според тях въпросът не е, че предвоенните оценки за способностите на Иран са били грешни. Просто способността на Иран да използва тези способности е била значително намалена от много ефективните усилия на Израел да поеме контрола над въздушното пространство и да наруши командването и контрола на Иран.

Ако САЩ се включат в битката, режимът може да отвърне с атака срещу американските бази и нефтената инфраструктура в Персийския залив. Предвид близостта им до Иран, той може да използва ракети с по-малък обсег, което ще остави отбранителните сили в Персийския залив с малко време за реакция. Но това би било поредният огромен риск за Хаменей, тъй като подобни удари ще предизвикат още по-ожесточена реакция от страна на Тръмп.

В същото време Хизбула, отдавна считана за предната линия на Иран срещу Израел, досега е била забележимо неактивна, докато Израел бомбардира Иран – знак, че и прокситата на Техеран ще действат в свой интерес.

Хусите в Йемен, които повече от година след атаката от 7 октомври атакуваха търговски кораби в Червено море, продължават да изстрелват спорадично ракети към Израел. А остатъците от Хамас все още се борят с безмилостната израелска офанзива в Газа, която според палестински здравни служители е отнела живота на повече от 54 000 души. Но оста на съпротивата, изградена и поддържана от Солеймани преди убийството му, изглежда все по-слаба.

„Солеймани в крайна сметка се превърна в архитект на една погрешна стратегия – първо, като преувеличи възможностите на Иран, инвестирайки толкова много в Ирак и Сирия, и второ, като надцени силата на мрежата“, казва Хокайем. „Иранците инвестираха в почти всичко, освен в отбраната – и по-специално във въздушната отбрана“.