Кой може да спре войната с Иран?

С Доналд Тръмп, готов да разпореди бомбардировка на подземните ядрени съоръжения на страната – и Израел, който го подтиква към това – изглежда малко вероятно отговорът да са трима европейски министри и един естонски политик с титлата върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

Въпреки това външните министри на Германия, Франция и Великобритания – заедно с Кая Калас, бившият естонски лидер – се очаква в петък да се присъединят към спешните преговори в Женева с представители на Иран.

Бързането е част от отчаяните усилия на европейските правителства да намерят дипломатически изход от продължаващата вече седмица война между Израел и Иран, преди Америка да я превърне в нещо, което те се страхуват, че може да стане много по-голямо и по-лошо.

В четвъртък Тръмп и неговият екип дадоха на европейските официални лица основания да се надяват, че усилията им може да не са напразни. Белият дом обяви, че президентът ще реши в рамките на следващите две седмици дали да разпореди военни действия на САЩ, тъй като счита, че „има значителна вероятност за преговори“. По-дългият срок, в който Тръмп трябва да вземе решение, изглежда отваря вратата за подновяване на дипломатическите усилия. Това дава потенциално много по-голяма тежест на преговорите в Швейцария в петък.

Освен Калас от ЕС се очаква да присъстват и външните министри на Германия и Франция, а британският външен министър Дейвид Лами ще пристигне директно в Женева от преговорите с американския си колега Марко Рубио във Вашингтон. Иран ще бъде представляван от външния министър Абас Арагчи.

„Ужасяваща спирала на ескалация“: Светът се готви за изостряне на ирано-израелския конфликт

Въпросът е дали европейците могат да постигнат значителен напредък.

Историческа слабост

Кризата с Иран ясно показва колко Тръмп е отслабил геополитическото влияние на Европа през последното десетилетие, дори в области, където интересите ѝ биха могли да съвпадат с тези на Америка.

През 2015 г. същите тези европейски сили – така наречените E3 – изиграха важна роля в сключването на последното ядрено споразумение с Иран, Съвместния всеобхватен план за действие (JCPOA). Но това беше по времето на администрацията на Барак Обама, а Тръмп се противопостави на споразумението и изтегли Америка от него през 2018 г.

Оттогава Европа се бори да бъде чута по въпросите, свързани с Иран. Силите на ЕС (и Великобритания) също така не успяха да окажат голямо влияние върху крайнодясното правителство на Бенямин Нетаняху в Израел, особено след атаките на Хамас на 7 октомври 2023 г.

Европейските официални лица тайно се надяват да дадат на Тръмп възможност да се отклони от настоящия си курс към военни действия. През последните дни американският президент заплаши да убие иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей и обяви, че обмисля дали да използва бомби за разрушаване на бункери, за да унищожи подземните заводи за обогатяване на уран в Иран.

„Има нещо, което възпира Тръмп“, казва европейски дипломат пред POLITICO. „Той заяви, че САЩ са готови да се присъединят към военните удари на Израел, но нищо не се случва – тук има възможност“. Не трябва да подценяваме колко много Тръмп мрази войната“.

Джон Соуърс, бивш шеф на британската служба за външно разузнаване MI6, пък посочва, че Тръмп би предпочел Израел изобщо да не започва пряка война с Иран.

Показване на мускули или подготовка за война: Какво планират САЩ в Близкия изток

„Тук имаше възможност, която президентът Тръмп не искаше да се използва“, казва той на конференция, организирана от мозъчния тръст Chatham House в Лондон. „Само преди седмица той призова Израел да даде повече време за преговорите, но Нетаняху отхвърли това и Тръмп в крайна сметка се съгласи с израелския подход“.

По думите на Соуърс, след като Израел вече е разгневил Иран, би било по-добре САЩ да се намесят, за да довършат започнатото: „Да пристъпят към действие и да приключат с това“.

Писмо до Америка

Други високопоставени служители и дипломати от E3 не споделят това мнение, като се опасяват, че конфликтът ще се разрасне до пълномащабна регионална война, ако САЩ се включат директно.

Целта на възобновяването на преговорите с Иран е да се получи гаранция, че Техеран ще използва ядрената си програма само за граждански цели, според друг европейски служител: „Точно там бяхме с преговорите, които бяха прекъснати заради действията на Израел“.

Той прогнозира, че е малко вероятно разговорите, които ще се състоят в петък, да доведат до окончателно решение, въпреки че френският президент Еманюел Макрон се опитва да се докаже като „миротворец“.

Срещата в Женева, ако се състои в тази нестабилна обстановка, ще служи по-скоро като комуникационна акция, казва източник на POLITICO.

„Всяка среща ще има за цел да предаде послание от иранците към американците относно техните намерения по отношение на ядрената им програма“, казва той.

Истината е, че не Иран трябва да бъде убеден да спре войната в момента, а Тръмп. През последните дни той даде да се разбере, че е близо до това да се съгласи с искането на Нетаняху да унищожи ядрените способности на Иран, макар че все още не подкрепя призивите за промяна на режима в Техеран.

Тръмп: „Може и да наредя удар по Иран, а може и да не го направя“

На пресконференция в четвъртък френският външен министър Жан-Ноел Баро заяви, че иранците са били „относително ясни“ в желанието си да възобновят преговорите, „включително със Съединените щати“, ако има примирие.

„Ние сме готови, както и през последните месеци и години, да представим формула, която гарантира интересите на Израел, региона и Европа в областта на сигурността и която едновременно с това се занимава с ядрената програма на Иран, програмата му за балистични ракети, но и с дейностите му за дестабилизиране на региона“, заяви Баро.

Френските власти явно виждат възможност да играят ролята на миротворци между Иран и САЩ. Но европейците, които искат мир, са в пряк конфликт с Израел, който иска да убеди Тръмп да бомбардира Иран.

Израелски официален представител обяснява какво иска Тел Авив от европейското ангажиране с Иран в Женева: „Очакваме ясно и категорично послание към иранците – да преустановят изцяло ядрената си програма, да преустановят способностите си за ракети земя-земя и да спрат да финансират прокси сили и тероризъм“.

Британският външен министър Дейвид Лами отлетя за Вашингтон за преговори в четвъртък с държавния секретар Рубио, което потенциално може да помогне за пренасянето на европейската перспектива директно в сърцето на процеса на вземане на решения във Вашингтон. Рубио изпълнява две роли – като най-висок дипломат на Америка, но и като действащ съветник по националната сигурност на Тръмп, след като президентът уволни Майк Уолц. Не е ясно обаче дали дори неговият съвет ще бъде решаващ за това, което ще направи президентът.

Британско-американските отношения са по-сложни от френските, като британският премиер Киър Стармър се опитва да балансира инстинктивното си желание да остане близо до САЩ – включително потенциално да предложи военна подкрепа за военни действия – и да спре конфликта.

За тези, които искат да предотвратят ескалация, има и друго съображение. Тръмп има свои вътрешни причини да държи Америка извън войната. Докато някои по-традиционни републиканци го призовават да се намеси, други в неговото движение MAGA се противопоставят на чуждестранни военни операции и не виждат причина за разполагане на американски сили в този случай. Той също така обеща да не въвлича Америка в повече войни на чужда територия и да бъде президент миротворец.

Перспективите за дипломатически пробив в Женева все още изглеждат слаби, макар че сега има поне прозорец от време за потенциално значими преговори. Би било иронично, ако европейският алианс, който Тръмп толкова много се опита да отслаби, неволно дойде на помощ на антивоенната фракция на MAGA и му даде извинение да не хвърля бомби върху Иран.