Доналд Тръмп повдигна въпроса за възможността за „смяна на режима“ в Иран след бомбардировките на САЩ над ядрените съоръжения на страната. По този начин той опроверга твърденията на администрацията си, че целите на операцията са ограничени до възпирането на Техеран да създаде ядрена бомба.

В поредица от публикации в социалните медии американският президент приветства завръщането на бомбардировачите B-2 в Мисури, добавяйки, че щетите по ядрените съоръжения на Иран са „огромни“ и изказвайки предположение, че правителството в Техеран може да падне.

„Не е политически коректно да се използва терминът „смяна на режима“, но ако настоящият ирански режим не е в състояние да НАПРАВИ ИРАН ОТНОВО ВЕЛИК, защо да няма смяна на режима??? MIGA!”, пише американският президент в Truth Social, цитиран от Financial Times.

Коментарите на Тръмп за Техеран идват, след като висши американски служители заявиха, че не търсят сваляне на правителството в Иран.

„Нашето становище е много ясно - не искаме промяна на режима. Не искаме да удължаваме конфликта или да го развиваме повече, отколкото вече е развит“, посочи американският вицепрезидент Джей Ди Ванс пред NBC в неделя. „Искаме да сложим край на ядрената им програма и след това искаме да говорим с иранците за дългосрочно споразумение“.

Натискът за промяна на режима от страна на Вашингтон може да увеличи риска от по-дълбоко американско участие в конфликта, от което демократите и много републиканци се опасяват.

От гняв до призиви за мир: Световните лидери за американската атака

Ударите в неделя сутринта вече ескалираха конфликта в Близкия изток. Регионът е в състояние на нестабилност от атаката на Хамас срещу Израел през октомври 2023 г. Те дойдоха малко повече от седмица, след като Израел изстреля ракети срещу Иран, а Техеран отвърна с удари по цели в еврейската държава.

Преди публикациите на Тръмп САЩ твърдяха, че са нанесли „изключително тежки щети и разрушения“ на ядрените съоръжения на Иран. Белият дом дори заложи на това, че операцията може да нанесе такъв удар на ислямската република, че тя да не може да организира военна или политическа реакция.

Бомбардировката, наречена Операция „Среднощен чук“, беше и първото използване в реален конфликт на огромната бомба GBU-57 Massive Ordnance Penetrator, за която се смята, че е единствената, способна да проникне в подземния ядрен обект Фордо в Иран. Американският министър на отбраната Пит Хегсет заяви, че именно тази база на иранската ядрена програма е „основната цел“.

Американските бомбардировачи атакуваха и друг обект - в Натанз - докато ядрена подводница изстреля ракети Tomahawk срещу трети обект в Исфахан.

Докато Ванс заяви, че САЩ са „унищожили иранската ядрена програма“, а Тръмп - че тя е „изличена“, представителите на Пентагона бяха по-предпазливи, очаквайки пълната оценка на операцията.

„Окончателната оценка на щетите ще отнеме известно време, но първоначалните оценки сочат, че и трите обекта са претърпели изключително тежки щети и разрушения“, посочи генерал Дан Кейн, председател на Централното командване на въоръжените сили на САЩ, цитиран от Financial Times.

Иранският външен министър Абас Арагчи, от своя страна, заяви, че САЩ са „пресекли много важна червена линия“ с бомбардировките си. Освен че Техеран отвърна с още удари срещу Израел, при които бяха ранени 16 души, иранската Революционна гвардия предупреди Вашингтон за „отговор, който ще предизвика съжаление“. Той може да бъде насочен срещу американски военни бази в Близкия изток.

Подкрепяните от Иран хути в Йемен също заявиха, че ще възобновят атаките срещу американски кораби в Червено море. Някои политици в Техеран призоваха Иран да затвори Ормузкия проток, за да прекъсне доставките на петрол от Персийския залив.

„Ще погълне ли и Хаменей отровата като Хомейни“? Или как Тръмп може да предложи на Иран изход от кризата

Американски представители неколкократно заявиха, че нямат планове за по-нататъшни атаки, освен ако Иран не отвърне на удара.

„В момента няма планирани военни операции срещу Иран, освен ако те не атакуват Америка или американски интереси. Тогава ще имат проблем“, заяви американският държавен секретар Марко Рубио.

Междувременно израелският премиер Бенямин Нетаняху акцентира, че страната му е близо до постигането на целите на военната си кампания в Иран.

„Започнахме тази мисия, за да премахнем двете конкретни заплахи за нашето съществуване: ядрената и заплахата от балистични ракети“, посочи Нетаняху на пресконференция. „Много, много сме близо до постигането на тези цели”.

Друга обявена от израелското правителство цел е неутрализирането на аятолах Али Хаменей и смяната на режима в Техеран.

Решаващ момент за върховния лидер на Иран

Десетилетия наред върховният лидер на Иран се стремеше да балансира идеологическата си враждебност към САЩ и Израел с прагматичното желание да избегне тотална война. Но сега, след като американският президент Доналд Тръмп се присъедини към израелския си колега Бенямин Нетаняху в сблъсъка с ислямската република, аятолах Али Хаменей е изправен пред най-важното решение в почти 40-годишното си управление:

Да търси дипломатически компромис с Тръмп, да се опита да ескалира конфликта или да се опита да го ограничи атаките в рамките на Израел?

След като Тръмп нареди бомбардирането на основните ядрени обекти на Иран – Фордо, Натанз и Исфахан – в ранните часове на неделя, върховният лидер на републиката ще иска да покаже, че режимът, макар и опустошен и ранен, все още е в състояние да се бори и няма да се поддаде на заплахите.

Върховният лидер на Иран предупреждава САЩ за „непоправими щети“, ако се включат във войната

Но източници от иранското правителство предполагат пред Financial Times, че Хаменей няма да ескалира конфликта със САЩ и да рискува по-сурова реакция, която да нанесе още по-големи щети на страната. Вместо това, според тях, основната реакция на Иран ще бъде засилване на атаките срещу Израел.

„Нека Тръмп да се радва и да се чувства победител, ние няма да влизаме в голяма война със САЩ“, казва източник от режима пред изданието. „САЩ атакуваха само три обекта. Ако искаха да влязат в голяма война, щяха да унищожат повече места, но не го направиха“.

По думите му във войната с Ирак през 1988 г. иранските командири са поискали примирие, защото са изчерпали боеприпасите си. Сега обаче казват, „че трябва да се съпротивляваме решително и да отвърнем на удара. Иран няма да поиска примирие при никакви обстоятелства“.

Втори източник от режима пък смята, че Иран няма друг избор, освен да даде „разрушителен отговор на САЩ“, но ще го направи чрез атаки срещу Израел, който предизвика войната.

„Естествено е Иран да засили атаките си срещу Израел, защото именно Нетаняху въвлече САЩ“, казва той, като добавя, че затварянето на Ормузклия проток, през който преминава повече от една четвърт от световния морски транспорт на суров петрол, може да бъде обмислено, ако конфликтът ескалира.

Анализатори предупреждават, че съществува риск режимът да се втурне да разработва ядрена бомба в опит да възстанови своята възпираща сила и че е успял да премести част от запасите си от уран, обогатен до ниво, близко до оръжейно, от Фордо и Натанз на тайни места.

Ирански официални лица предупредиха през последните седмици, че ако САЩ атакуват Иран, ислямската република може да отговори, като удари американски бази и активи в региона, както и енергийни съоръжения в Персийския залив.

Самият Хаменей предупреди миналата седмица, че Тръмп „трябва да знае, че всяко военно участие на САЩ несъмнено ще доведе до непоправими щети“.

Санам Вакил, директор за Близкия изток в Chatham House, смята, че иранският религиозен лидер може да се върне към стратегията си за „ескалация с цел деескалация“ – да нанесе удар, но по начин, който намалява риска от по-ожесточена реакция от страна на САЩ и оставя вратата за дипломация отворена.

„Те са по-заклещени от всякога и трябва да намерят изход“, казва той. „С малкото опции, които имат, това е единственият сценарий, който има смисъл и дава шанс на режима да оцелее“.