Откакто поема поста през миналата година, британският премиер Киър Стармър полага значителни усилия, за да поддържа добри отношения с американския президент Доналд Тръмп.

Срещи на високо ниво, дипломатически диалози и опити за стратегическо посредничество – всички тези ходове носят дивиденти. Или поне така изглежда... до миналия уикенд, когато Белият дом нарежда удари по ядрени обекти в Иран, без да се съобразява с европейските призиви за сдържаност, предава Politico.

С други думи – когато идва времето за военни действия, Лондон звучи повече като глас в пустиня.

Но какво се обърка? В началото всичко сякаш върви по план. След успешната визита в Белия дом през февруари, Стармър започва да се утвърждава като своеобразен „мост“ между САЩ и Европа, особено в разговорите около постигането на мир в Украйна.

На фона на общото напрежение със стария континент именно Великобритания се позиционира като прагматичен медиатор в трансатлантическите отношения.

Дори в икономически план Лондон успява да изкопчи облекчения – на срещата на Г7 през юни Тръмп подписва споразумение за намаляване на някои митнически бариери между двете страни. По време на същия форум в Канада американският президент не крие симпатиите си към лейбъристкия премиер: „Станахме приятели за кратко време“, коментира той.

Но когато реално идва моментът за вземане на едностранни решения със съдбовен потенциал, като ударите по Иран, Тръмп не се поколебава и действа, без да се консултира с европейските си партньори – включително и с Обединеното кралство.

„Има дни, в които не е ясно дори кого слуша в собствения си екип, какво остава за чуждестранни лидери“, признава анонимен британски правителствен източник пред медиите.

Въпреки публичните призиви на Лондон за деескалация, ударите от страна на САЩ започват часове след като външният министър Дейвид Лами напуска среща с държавния секретар Марко Рубио и специалния пратеник за Близкия изток Стив Уиткоф с убеждението, че „предпочитаният сценарий остава дипломатически“.

Самият Стармър уверяваше по време на Г7, че няма индикации за предстоящи директни ракетни атаки.

Но бомбардировките започнаха въпреки всичко... И всички уверения потънаха в прахта на три ядрени обекта в Иран.

А след години, прекарани в относителна сянка, Великобритания видимо възражда активната си роля в така наречената група ЕЗ (заедно с Германия и Франция), която беше в основата на ядреното споразумение с Техеран през 2015 г. Реалният ефект от това дипломатическо възраждане обаче остава под въпрос.

„Американските удари подчертават намаляващото, ако не и маргинализирано влияние на ЕЗ в ядрената дипломация и управлението на кризи в региона“, казва Санам Векил, директор на програмата за Близкия изток и Северна Африка в Chatham House.

По негови думи, европейските лидери – включително тези в Лондон – са „до голяма степен изолирани от ядрените преговори“, а последвалите им призиви за сдържаност „са засенчени от решителните военни действия на САЩ, предприети без тяхна консултация“.

Бивш съветник в британското правителство е още по-директен: „Решението е изцяло прищявка на Тръмп и влиянието на когото и да е вече е ограничено. Дори да имаме по-добри отношения от останалите, това в крайна сметка не означава нищо.“

Консервативният бивш министър на отбраната Грант Шапс не спестява критиките си: „Няма нищо по-отслабващо от това да казваш, че нещо няма да се случи – и то все пак да се случи. Стармър изглежда напълно безсилен на международната сцена“, заяви той пред Times Radio.

В отговор говорител на премиера подчерта, че Великобритания е била „предварително уведомена“ за действията на САЩ – каквото се очаква между „близки съюзници“. Самият Стармър е разговарял с Тръмп в неделя, преди началото на ударите.

Британски дипломат настоява, че „идеята, че Тръмп винаги е искал военен удар и че ЕС и всички останали нямат влияние, не е истина. Преговорно решение е предпочитаният изход. Иранците имаха многократни възможности и ги проиграха.“

Според друг дипломат от британска страна Обединеното кралство е „напълно ангажирано с всички страни през уикенда“. Лами е разговарял с Рубио и в събота, и в неделя. Целта им е една: „непрекъснато ангажиране с всички страни, включително изпращане на послания към регионални партньори с призив за сдържаност и връщане към преговори.“

Реалността обаче не претърпява особена промяна от кризата в Украйна: Великобритания може и да играе ролята на дипломатически посредник, но не и на реален архитект на решения. Засега.