Новият премиер на Великобритания – лейбъристът Киър Стармър - иска да възстанови отношенията на Острова с Европа и благодарение на своите предшественици тори той има идеалната възможност за това. В четвъртък - след по-малко от две седмици на новата си позиция – той ще бъде домакин на повече от 40 лидери на континента на среща на върха на Европейската политическа общност (ЕПО) в двореца Бленхайм, Оксфордшир.

Времето на срещата, толкова скоро след изборите в Обединеното кралство, е нещо, за което повечето нови лидери могат само да мечтаят, но тя не е част от генералния план на Стармър за завръщане сред европейския елит. Неговата предшественичка от торите Лиз Тръс беше тази, която доброволно се съгласи да бъде домакин на срещата през 2022 г., а Риши Сунак избра датата и мястото - и след това натисна бутона на политическото катапултиране, като свика избори няколко седмици преди това.

За Стармър, който сега заема мястото на Сунак като министър-председател и желае да сближи Обединеното кралство с Европа след годините на сътресения, свързани с Брекзит, срещата на върха предлага шанс за рестартиране на отношенията.

„ЕПО ще даде началото на новия подход на това правителство към Европа“, заяви Стармър в сряда вечерта, цитиран от POLITICО. „Не можем да позволим на предизвикателствата от близкото минало да определят бъдещите ни отношения“.

Добри съседи

За Стармър срещата на върха e като „политически бързи срещи“ - възможност да се срещне и да се запознае с десетки европейски лидери в рамките на един ден. Форматът на ЕПО, който е по-ограничен по отношение на участниците от Общото събрание на ООН, но по-широк от заседанията на съветите на ЕС, оставя „време и пространство за въртене на колела“, обяснява пред изданието европейски дипломат.

„Тези срещи винаги са малко по същество, когато става въпрос за пленарния дневен ред. Повечето лидери са най-щастливи, когато има достатъчно време за провеждане на двустранни срещи с другите. Това е почти като базар, на който всички те идват с малки списъци със задачи, които искат да решат с един или повече свои колеги“, обяснява той.

Този дневен ред може да се окаже много полезен за Стармър. Новият министър-председател на Обединеното кралство има дълъг собствен списък със задачи: той иска напредък по въпроса за миграцията през Ламанша, преразглеждане на „проваленото“ търговско споразумение за Брекзит на Борис Джонсън и широк нов пакт за сигурност с ЕС, обхващащ всичко - от веригите за доставки до обмена на разузнавателни данни. Стармър вече използва миналогодишната среща на НАТО във Вашингтон, за да повдигне темата за пакта за сигурност пред колегите си от ЕС и да започне дискусии с германския канцлер Олаф Шолц за „дълбоко“ двустранно споразумение в областта на отбраната.

„Това са срещи, които вероятно щяха да ни отнемат месеци, месеци и месеци, за да се напаснем като екип, ако не беше тази среща на върха и ЕПО“, коментира Стармър пред репортери по време на пътуването си до Вашингтон.

Показателно е, че лидерът на лейбъристите дава приоритет на разговорите с двамата си най-близки съседи през тази седмица. В сряда вечерта той прие ирландския министър-председател Саймън Харис на вечеря в резиденцията си в Чекърс, а в четвъртък вечерта ще отправи същата покана към френския президент Еманюел Макрон, който е движещата сила зад концепцията за ЕПО.

„Това ще бъде възможност за министър-председателя лейбърист да представи своята визия за рестартиране на отношенията между Обединеното кралство и ЕС“, посочва пред POLITICO служител на Елисейския дворец.

Твърда любов

Досега обаче европейските лидери се държат донякъде сдържано с новия британски премиер. Запитан какво иска Франция от презареждането на англо-европейските отношения, френският служител, цитиран по-горе, отговоря: „Нека не обръщаме нещата - във Великобритания има ново правителство и то трябва да обясни как вижда бъдещите си отношения с ЕС“.

Това повтаря думите на говорителя на Европейската комисия, който миналата седмица заяви, че „Обединеното кралство трябва да каже какво иска, за да може отношенията да продължат напред“.

Подобни коментари мотивират някои британски дипломати да изразяват опасение, че Стармър се цели твърде високо.

„На Европа ѝ е писнало да говори за преговори“, предупреждава служителите на британското външно министерство. „Държавите членки ще твърдят, че Великобритания получава твърде много и твърде бързо. Всички нации имат искания, но те смятат, че Великобритания получава преференциално отношение за напускането на блока. Ако правителството тръгне да води голяма игра за започване на нови преговори, накрая ще се окаже смутено. Това трябва да бъде среща на върха, на която да си стиснем ръцете и да бъдем любезни“.

Още по-лошо за Стармър е, че тази седмица председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен няма да присъства лично на срещата на върха и че други служители на ЕС също не приемат с възторг пътуването си до Острова.

Това общо усещане за скептицизъм предизвиква разочарование в Лондон. Али Ренисън - бивш британски правителствен съветник, а сега асоцииран директор в SEC Newgate UK - заявява: „Има известна изненада, че Брюксел изглежда е предоставил топката в полето на новото лейбъристко правителство, за да придвижи нещата с ЕС. Срещата на ЕПО е отлична възможност за ЕС да демонстрира ангажираност към сътрудничество с останалата част от Европа в областта на външната политика и политиката на сигурност, от което, честно казано, се нуждае, за да укрепи собствената си позиция на основен играч, способен да се справи с геополитическите предизвикателства - не на последно място по отношение на Украйна, в светлината на последните събития в САЩ. Няма време за тази игра на котка и мишка за това кой да действа първи. Вече сме отвъд Брекзит.“

Разговори за сигурността

Очаква се дискусиите по въпросите на взаимната отбрана и сигурността да доминират по време на срещата, като особен акцент ще бъде поставен върху заплахата от страна на Русия.

„Срещата на върха не е за формални резултати, а за ангажиране с въпроси, които са от значение за всички присъстващи страни, като агресивната война на Русия срещу Украйна или енергийната сигурност“, акцентира друг европейски дипломат пред POLITICO.

Френският служител, цитиран по-горе, пък казва, че предложението на Обединеното кралство за ограничаване на руските доставки на петрол определено ще бъде включено в дневния ред. Руските усилия за дезинформация също ще бъдат обсъдени и на сесия за „защита на демокрацията“, председателствана от Макрон.

От своя страна Стармър желае да даде тласък на преговорите по миграцията, тъй като незаконното преминаване на Ламанша вече достига десетки хиляди души всяка година.

„Опасните пресичания с малки лодки подкопават сигурността на границите ни и излагат на риск живота на хората“, категоричен е министърът на вътрешните работи на Обединеното кралство Ивет Купър. „Престъпни банди печелят милиони от пресичането с малки лодки. Ще работим в цяла Европа, за да се справим с този проблем при източника.“

Спомени за войната

Бленхайм е бароков дворец в провинциален Оксфордшир, на два часа път с кола от Лондон. Ограничените възможности за настаняване наблизо означават, че повечето лидери ще водят малък антураж.

Но дворецът е избран заради символиката си, а не заради практичността си. Дипломатите на Обединеното кралство са длъжни да споменават при всяка възможност, че това е семейният дом на Уинстън Чърчил, министър-председател на Великобритания по време на Втората световна война и известен привърженик на европейското сътрудничество. Други аспекти от историята на сградата обаче са доста по-малко дипломатични.

Построен през 1705 г., той е кръстен на битката при Бленхайм, в която водена от англичани съюзническа армия разгромява френските и баварските сили. Дворецът е предназначена за награда на херцога на Марлборо, възхваляваният пълководец, който разбива французите и баварците и затвърждава мястото на Великобритания като първостепенна сила в Европа.

Това е история, която на моменти може да е била подходяща за подхода на консерваторите към континента. Но ако Стармър иска да възстанови отношенията, ще трябва да предприеме различен подход. Чарлз Грант, директор на мозъчния тръст „Център за европейска реформа“, смята, че Стармър трябва да бъде „скромен“ и да признае, че „Великобритания има лоша репутация“ в Европа.

„Те знаят, че вие не сте Борис Джонсън“, пише той в отворено писмо до новия премиер. „Но Вие представлявате страна, която, доколкото те са запознати, се е държала ужасяващо през дългите години на преговорите за Брекзит“.

И европейските дипломати са склонни да се съгласят.

„Най-доброто нещо, което Стармър би могъл да направи, ако целта му е да оправи връзките с ЕС, е да излъчва доверие, топлота и прагматизъм“, обединени са те. „Колкото повече го възприемат като прокарващ британски дневен ред, толкова повече ще се връщат настроенията от Брекзи от последните години.“